Изоставената къща

by **Krisi** Съб Окт 09, 2010 11:48 pm

Стара, порутена и необитаема, къщата беше доста странна. За нея се носеха какви ли не слухове, но никой не знаеше истината. Хората говореха, че е обитавана от духове и я избягваха. Сградата пустееше от години и никой не ходеше там..

Свободна РП тема [:

by **Krisi** Вто Окт 19, 2010 11:08 pm

Тереза:

Вратата се отвори със зловещо изскърцване. Колебливо присъпих рушащия се праг, оглеждайки старата и пуста къща. Навсякъде бе пълно с паяжини, прах и мръсотия. Личеше си, че от години никой не е стъпвал на това място, но любопитството ми беше твърде голямо и неконтролируемо. Бях се престрашила да направя това, което другите не смееха. Включих джобното фенерче, което носех, защото въпреки че навън беше светло, в къщата не се виждаше почти нищо - прозорците бяха заковани и дори и един лъч светлина не проникваше в отдавна празната сграда. Направих няколко крачки навътре, оглеждайки стаята, в която се намирах. Дъските на пода скърцаха под краката ми и освен ехото от стъпките ми, не чувах друг шум. Насочих светлината на фенерчето си и пред мен съзрях стълби, водещи към втори етаж. Може би постъпвах неразумно, но започнах да се изкачвам по тях, запътвайки се нагоре. Почти бях стигнала горе, когато отдолу чух глас
-Ехо? Има ли някого тук?
Замръзнах, не смеейки да помръдна от изненада. Не очаквах, че още някой ще се престраши да влезе в старата къща. И още по-лошото - да ме завари тук... Загасих бързо фенерчето си, притихнала. Чудех се как да постъпя, ослушвайки се. Някой вече беше влязъл в къщата и чувах как обхождаше една от стаите. Незнаейки как да постъпя, стоях неподвижно. Не смеех дори да дишам, когато стъпалото, на което стоях изскърца зловещо и започна да поддава...

by **Вени** Чет Окт 21, 2010 7:54 am

Влязох в старата къща, защото ми се стори интересна. Рядко се намираха подобни постройки, които да не са срутени от страхливите хора. Вечно гледаха собствения си живот... А моето забавление? Никой не се замисляше за това, но нищо. Аз си се забавлявам и без старите къщи.
Вътре беше доста мрачно, прашно, миришещо на плесен и какво ли още не. Направих няколко крачки и чух тихи стъпки някъде в далечината.
- Ехо, има ли някого тук? - надявах се да бъде млад, добър и безкрайно страхлив човек, от когото да се нахраня. От доста време не се бях задовлявала с любимото си лакомство. Спрях да се движа и започнах да душа. Не долавях добре познатата си миризма на "чиста" кръв, което не беше на добре, но в тази къща, нищо не можеше да ме изненада. Силния аромат на плесен и прах беше достатъчен да ми причини асма, а какво остава да притъпи обонянието ми. Само че вече и звуци не чувах. Изглежда, че който и да беше вътре, стоеше притихнал на едно място от страх и се опитваше да ме заблуди.
"Ще бъде интересно. Добрата, стара игра на котка и мишка." - казах си доволно и тръгнах към мястото, от което до преди малко чувах звуците.
Намирах се на няколко метра до стъпалата, когато се чу силно изкърцване, последвано от чупещо се стъпало и женски писък. Инстинктите ми на ловец веднага взеха контрол над тялото ми и се затичах към мястото, на което щеше да падне вечерята ми.
Вече стоях долу и я чаках, когато падна в ръцете ми. Подуших момичето и се намръщих, пускайки я на земята. Не го очакваше, защото падна по дупе и изохка.
- Отиде ми вечерята. - поклатих недоволно глава и отстъпих няколко крачки в страни, за да може падналата вампирка да се изправи и изтупа от праха.

by **Krisi** Чет Окт 21, 2010 12:06 pm

Тереза:

Изправих се, оправяйки дрехите си. Бях меко казано бясна. За секунди огледах момичето, което така грубо ме пусна на земята. Смръщих се, преценявайки я. Май за разлика от нея мен ме бяха учили на обноски. Държах много на тях и може би затова се чувствах така обидена от лекомислието й.
-Е, съжалявам, че не ставам за вечеря. Отдавна вече не съм човек. - изгледах я ледено, а тонът съвпадаше с погледа ми. Наклоних глава настрани и добавих мрачно
-Отскоро си вампир, предполагам. Всички новородени сте такива - май не сте чували какво представлява понятието "добри маниери". - стиснах възмутено устни, сдържайки гримасата си. Може би я преценявах прибързано, но нямаше така лесно да забравя "топлото" й посрещане. Честно, така ли трябваше да се държи някой при първа среща? Въздъхнах.
-И все пак благодаря ти за.. Хъм, спасяването. Нямах нужда, но все пак мерси.
Тонът ми беше смесица от лек сарказъм, частица благодарност и дълбоко възмущение. Погледнах момичето пред мен за последен път и й обърнах гръб, насочвайки се към старата врата, от където бях влязла.

by **Вени** Пет Окт 22, 2010 7:51 pm

- Ей, възмутената, по-полека със сърказма, защото вече ме е яд на теб. Първо провали плановете ми за забавление с вечерята, след това провали плановете ми да се нахраня с вечерята и на края ми се държиш като човек, който е дълбоко потресен от държанието ми. - не се сдържах. Тази за каква се мислеше? Още малко щеше да ми се скара, че не съм я положила на трон. Какво толкова нередно имаше в държанието ми? Нищо. Напълно нормално си се държах - като вампир, който не е доволен от това че са му развалили хубавите планове.
- Моля? - започна да мига на парцали.
- Същото което чу. Внимавай със сърказма. По-силна съм и трябва да си мериш приказките. - изглежда, че бях попаднала на вампир с принципи. Тази тук беше запазила прекалено много от човешкото си аз. Дразнеше ме. С физиономиите си, с начина по който ме гледаше, с топлото си гласче, въпреки че си личеше, че не й е приятно. Всичко в нея крещеше "Искам да съм човек". Гарантирам, че сигурно не се хранеше и с човешка кръв... тези хуманистични издънки на природата.

by **Krisi** Пет Окт 22, 2010 8:11 pm

Тереза

Примигах учудено, а непознатата ме гледаше раздразнено. След като се окопитих я погледнах с лека усмивка на лицето си, като кимнах и казах
-Добре, нека бъде твоето. Ще играем по твоите правила. - наклоних леко глава, гледайки я
-Не виждаш нищо нередно? Да ме строполиш на земята, "помагайки" ми да не падна - права си, тук няма нищо нередно, нали? Сигурно и не виждаш грубост, за теб вероятно да те проснат на земята си е мило отношение.
Тя ме гледаше, май още по-раздразнена. На лицето й се четеше типичното изражение "Предупредих те и ако не престанеш със сарказма, наистина ще стане лошо." Срещнах погледа й, в който прехвърчаха искрици на раздразнение и гняв. Тогава се разсмях.
-Каза, че си по-силна от мен. Със сигурност си права. Както виждаш, определено Няма да си меря приказките. Защото факта, че си по-силна не променя това, че аз съм вампир от доста повече време от теб. Може да се каже, че без съмнение съм видяла повече неща във вампирския си живот, отколкото ти. И определено безчувствени, егоистични същества като теб съм срещала много. - Отново се усмихнах -Типично. Вечно тип "непукисти", вечно мислещи само за себе си. Обзалагам се, че дори не виждаш смисъл в самото си съществуване, след като принципно би трябвало да си мъртва.
Момичето срещу мен вече ме гледаше с неприкрит гняв и може би омраза. Личеше си, че упорито се опитваше да се контролира. Усмивката ми изчезна и се втренчих в нея продължително
-Знам, че можеш да ме победиш. Имам опит с новоредените вампири и не се съмнявам, че си по-силна от мен. Е, ако искаш да ме унищожиш, давай. Вземи някое остро дърво, което да ти послужи като кол и го забий в сърцето ми. Лесно ще ме победиш, след като силите ти надхвърлят моите. - поклатих глава, сега сериозна -Давай, унищожи ме. Бих казала, че дори ще ми направиш услуга. - отново й обърнах гръб, като с крайчето на окото си бях забелязала леката изненада, изписала се в погледа й.

by **Вени** Пет Окт 22, 2010 8:27 pm

Бях изправена пред дилемата: "Да убия тъпата кучка и да й доставя удоволствието да "Почива в мир" или да й покажа, че се е замесила с най-големия си кошмар". Наистина, кое беше по-добре? Защо ли изобщо се чудех? За коя се мислеше тази? Четеше ми морал? МОЛЯ? Да бе. Намерила е на кого. "Ало, побърканото момиченце, пред теб стои вампир на близо половин хилядолетие. Осъзнай се и не ми лази повече по нервите, защото няма да те докосна и с пръст и ще се строполиш на земята, гърчеща се в агония..." - отправих заплахата на ум. Можех разбира се да й разкрия, че не се е замесила с подходящ враг. Достатъчно беше да й кажа възрастта си и щеше да избяга с подвита опашка, но ми харесваше да я вбесявам и да я карам да си мисли, че има някакви шансове да ме надвие. Отдавна не си бях играла с вампир. Тръпката беше по-хубава от тази да се забавляваш с човек. Усещах, че имам някакво подобие на съперник, защото може и да не беше силна колкото мен, но поне беше много по-силна от тези глупави същества хората.
- Виж, това да сложа край на глупавото ти съществуване ми изглежда наистина примамливо, но ти гарантирам, че да те убия бързо няма да ми достави никакво удоволствие. Но пък виж, да ти сритам наперения задник ми звучи и изглежда много по-добро. Как предпочиташ? Да те удрям в стените, в земята или просто да те съборя на любимия ти под и да те наритам едно хубаво? - започнах да дъвча дъвката си показвайки й, че изобщо не ми пука какво мисли или прави тя.

by **Dark_Red_Rose** Пон Яну 10, 2011 10:00 pm

Един слънчев ден, разхождайки се из града, минах покрай една порутена къщичка. Не изглеждаше доста привлекателна, но ми задържа интереса и реших да я инспектирам. Влизайки забелязах че цялата градина беше буренясала. Пристъпвах внимателно да не се изцапам. На 3 метра от вратата чух писък, идващ от къщата. Веднага се стъписах и се скрих в близкият храсталак... След десетина минути се реших все пак да огледам вътре. Открехнах тихичко вратата и се заразхождах внимателно по етажите, като се ослушвах за някакви шумове.

by **Вени** Вто Яну 25, 2011 5:42 pm

И докато показвах колко безстрашна съм, чух, че някой отвори вратата. В къщата веднага наглу миризмата на човешка кръв.
- Изглежда, че плановете ми за вечеря и забавление с вечерята не са напълно провалени. Дори ще ми бъде още по-интересно сега, когато имам конкуренция. Имаш три секунди преднина, сърдитке. - само че тя не помръдна. Дали все още не беше помирисала човека? Нищо чудно. Беше по-млада и по-неопитна. А може и друго да я караше да не мърда от мястото си. Както и да е. Не ме интересуваше. - Добре, отивам сама да се забавлявам. - повдигнах рамене и се изстрелях надолу по стъпалата, право към човека.

by Sponsored content

Hitskin.com

Изоставената къща

Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Re: Изоставената къща

Пон	Вто	Сря	Чет	Пет	Съб	Нед
				1	2	3
4	5	6	7	8	9	10
11	12	13	14	15	16	17
18	19	20	21	22	23	24
25	26	27	28	29	30