by Stacey:) Пон Яну 10, 2011 12:01 am
Веднъж прочетох мое стихотворение пред.. хора които разбират от литература и тогава ми казаха "най-великите използват най-малко думи и описват най-много неща" винаги правя дълги стихотворения за да обяснявам и обяснявам защото хората често не разбират под смисъла на всичко, но сега написах стихотворение с не чак толкова стихове но с дълбок смисъл, надявам се да се хареса
Снежна реалност
В центъра...
на зимна приказка стоя,
но с насмешка гледам
тези фалшиви и празни лица.
Студът сплотявал,
взаимно топлят се телата.
Снегът разгарял,
огъня в сърцата на децата
Усмихвам се не, смея се
на тази лъжа.
Не мога да прикрия копнежа си,
да я изтръгна без следа
Кое в студа и мрака
стопля те?
Виж как зъбите му тракат
Погубен е…
Дави се...
В безлики преспи от сняг
Той бори се...
Но живота не е мил... и благ
Част подир част,
капка кръв, след нея втора.
Губи борбата,
губи своята воля.
И накрая… сладка смърт
Устни сини,
ръце прострени.
Само в очите
останаха следите..
А сега... го водят приказка
Смея се
и мълча,
защото знам
края на това
И той отначало така
мислеше за забавен снега.
Но накрая затрупан остана,
а незатрупана – дълбоката рана
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji