Hitskin.com
by 
Пинк (Pink, P!nk) е сценичният псевдоним на Алиша Бет Мур (Alecia Beth Moore) - американска поп, рок, R'n'B, соул, индипендънт изпълнителка, композитор, текстописец, музикален продуцент, с независими актьорски, режисьорски, танцови и акробатични изяви.
Кариерата ѝ набира популярност от 2000 г. насам. С пет студийни албума, една компилация, пет концертни турнета, многобройни челни позиции в световните музикални класации, 2 награди "Грами", 5 музикални награди на MTV, 2 награди "Брит" и над 34 милиона продадени албума, през 2009 г. Пинк oглавява класацията на Билборд за поп-изпълнител на десетилетието (2000-2010 г.).
Ранни години и Детство
Пинк е родена като Алиша Бет Мур на 8 септември 1979 г. в гр. Дойлстаун, щат Пенсилвания, САЩ, в семейството на Джудит Мур (медицинска сестра от еврейски произход) и Джеймс Мур-Младши (военен ветеран от Виетнам, католик). Има брат, който е с две години по-голям — Джейсън.
Любовта ѝ към музиката е силно повлияна от баща ѝ , който в детството ѝ често свирел на китара, изпълнявал заедно с нея собствени и популярни парчета и самият той мечтаел да е рок-звезда.
Алиша прекарва ранните си години във фамилната къща в Дойлстаун, където още от дете се изявява с участия в местни артистични програми и конкурси. През 1987 г. родителите ѝ се развеждат, като 8-годишната Алиша и брат ѝ остават под попечителството на майката. Съкрушена от съпътстващите развода семейни скандали и раздялата с баща си, тя намира утеха единствено в музиката.
"Пеенето беше единствения начин да накарам всички да замълчат и да ме изслушат." - казва Пинк.
Първи стъпки на музикалната сцена
През тежката емоционална криза, в която изпада след развода на родителите си и мрачния пубертет, единственото, което я крепи е музиката. Силно влияние върху вдъхновението ѝ оказва творчеството на Линда Пери (4 Non Blondes), Джанис Джоплин, Бет Мидлър, Стивън Тайлър (Aerosmith), Фреди Меркюри (Queen), Били Джоел, Мадона, Майкъл Джексън, Indigo Girls, Дон Маклийн, 2Pac, Notorious B.I.G. и други.
Още от дете Алиша изпълнява кънтри песни на събиранията, провеждани в Дойлстаун в чест на ветераните от Виетнам, и пее госпъл в хора на местната баптистка църква. На 13 годишна възраст тя се присъединява като вокалистка към тийнейджърската пънк-рок банда "Middleground". За няколко месеца "Middleground" добиват популярност и печелят няколко конкурса на локално ниво, но след загуба по надпяване с конкурентна банда - "The Jetsists", групата претърпява перипетии и се разпада.
По-късно, след преместването при баща ѝ , 15-годишната Алиша се впуска в нощния живот на Филаделфия. Една вечер се качва на сцената в един от местните клубове и привлича вниманието на посетителите с кавър на Мери Джей Блайдж. Афроамериканската публика е очарована от диапазона на пеещото соул бяло момиче. От този момент нататък, тя бързо набира популярност на местната клубна сцена, изоставя тежкия тийнейджърски период зад гърба си и се отдава изцяло на певческите си изяви.
Музикална кариера
1995-1998 г. -> Група "Choice"
1999-2000 г. -> Първи самостоятелен албум "Can't Take Me Home"
2001 г. -> Сингълът "Lady Marmalade"
Жанрово преоткриване на Пинк и сътрудничество с Линда Пери
Въпреки успеха на дебютния ѝ албум, Пинк се чувства творчески неудовлетворена от наложеното ѝ от LaFace комерсиално звучене и R'n'B стил.
"Всички певици, които пробиха през последните години, бяха запратени в един кюп. Не искам и аз да бъда в този кюп." - казва тя.
Невъзможността да изрази себе си чрез музиката, която прави, я кара да потърси сътрудничеството на тийнейджърския си идол — Линда Пери, вокалистка на забравената по това време рок група от началото на 90-те "4 Non Blondes".
Линда, която междувременно се е оттеглила от музикалната сцена, припознава в нейно лице самата себе си като дебютиращ артист и с готовност откликва на молбата ѝ за съдействие. Творческият и емоционален синхрон между двете прераства в едно продуктивно сътрудничество и предразполага Пинк към дълго търсената музикална откровеност. Тя се установява в дома на Линда в Лос Анджелис, оборудван със собствено звукозаписно студио, където в продължение на два месеца живее и твори под нейното музикално наставничество. Двете записват демо-версии на песните за предстоящия ѝ албум с преобладаващо пънк-рок звучене и Пинк ги представя за прослушване в LaFace Records.
Ел Ей Рийд е скептичен по отношение на успеха на подобен проект и категорично се противопоставя на рязкото отклонение от R'n'B стила, на който Пинк дължи популярността си до момента. Въпреки това, Пинк е решена с цената на всичко да заложи на индивидуализма.
Втори самостоятелен албум "M!ssundaztood"
Трети самостоятелен албум "Try This"
Четвърти самостоятелен албум "I'm Not Dead"
Пети самостоятелен албум "Funhouse"
Информация: http://bg.wikipedia.org/
» Игра На Думи
» Скрабъл
» Музикална игра
» Да броим до 0
» Намислете си съществително преди да влезете
» Асоциации
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
» Вицове