Това е моята книга Рийба (18+)

Това е нещо което пиша от край време и си е чисто мое Благодаря на хората които ще се занимават да го четат Искам да посвета тази книга на най-добрата си приятелка без която тази книга едва ли щеше да съществува


1 глава
Свързвам живота си с твоя

Той я допря до стената грубо. Тя го погледна и каза:
- Тя ще стане монахиня !
- Ако кажа, ще ходи да спи за пари ! – той допря нож до гърлото й.
- Не ! – изкрещя дребничко момиче, което бе едва на шестнадесет. Тя хвана красивата си фуста, отиде до баща си, поклони се и продължи :
- Ще се омъжа за него, само не я наранявай!
- Колко трогателно! Дъщеря ти се загрижила за тебе! – той погледна злобно Рийба и се засмя. – Сватбата е след седмица,един номер и ще я убия! – каза,като посочи майка й.
- Никакви номера,обещавам! – каза момичето.
Рийба бе много красива. Имаше големи гърди,черна коса,дълга до бедрата и хубави крака. По характер бе много горделива,също като майка си,но опознаеше ли я човек веднага я обикваше. От малка знаеше,че когато порасне ще се ожени. В началото беше нетърпелива,но когато порасна се реши,че иска да е моняхиня. Първоначално баща й се съгласи,но после заяви, че иска внуци.
През цялата седмица различни слугини я преобличаха и различни шивачки дооправяха роклята. Роклята бе от сребърни нишки и бе много скъпа,но нея не я интересуваше. Щеше да се омъжи на сила. Седнала на стола около час преди сватбата,тя си мислеше за него. Дори не го познаваше. Може би го беше виждала. Баща й упорито си мълчеше за името.
* * *
Лорд де Банкс лежеше на смъртния си одър и даваше последни напътствия на сина си – Едуард. Най-големият му син беше широкоплещест и с много мускули. От слънчевите лъчи,влизащи през прозореца, русата му коса придобиваше сребрист блясък,а сините му очи приличаха на късчета лед. Той знаеше за сватбата уредена от баща му с Рийба. Едуард знаеше за тази прелест. Само тя не беше влизала в леглото му. Никога не я беше виждал. Имаше си любовници,които му бяха достатъчни.
- Едуард,моля те ожени се за нея – глухо каза той – Тя е прекрасна дама. Забрави другите. Ожени се за нея. Тя ще те направи щастлив.
- Татко, аз не я обичам и дори не съм я виждал. Няма да се обичаме. Ще бъдем нещастни.
- Синко,това е последното ми желание. След малко ще си отида и искам синът ми да има до себе си жена,която да му бъде опора в живота. – това бяха последните думи на баща му. Той затвори очи. Едуард го погледна тъжно и топла съзла се стече по лицето му. Сватбата бе утре и той щеше да стане съпруг,щом това е последната воля на баща му.
- И аз те обичам,татко. Обещавам да се оженя. – промълви тихо той. Едуард се изправи бавно,пусна ръката на баща си и извика двамта си по-малки братя,за да оплачат покойния. Не можеше да повярва. Днес щеше да прави погребение, а утре сватба. Влязоха двамата по-малки братя. Единият бе като по-малък близнак на Едуард, а другият с черна коса и черни очи. В тялото всички бяха като баща си – широкоплещести, с много мускули.
- Едуард – каза неговото по-младо копие на име Ричард.
- Едуард – каза най-малкият брат – Александър.
- Татко почина,последната му воля е аз да се оженя. – каза го сърдито.

* * *

Рийба се погледна в огледалото за последно като неомъжена жена. Дългата черна коса се спускаше леко накъдрена до бедрата й. Булчинската рокля бе с дълбоко деколте,дълга до земята, а отзад се влачеше. Сложи воала и погледна лешниковите си очи през него. Нослето й бе идеално,а устните пълни. Погледна надолу към дългите си нокти, а после постави ръцете си на тънката си талия. Бе обута в красиви обувки на висок ток. Зад големите дървени порти,отвеждащи до олтара, започваше дългия и труден път на новия й живот.
Едуард беше облечен в черен костюм и бе сложил бяла роза в джобчето си. Меча беше на кръста му. Ризата,вмъкната в панталоните,очертаваше големите му мускули. Целия град знаеше за тази сватба.
* * *
Лорд Райт Инк,бащата на Рийба, я поведе към олтара. Тя упорито отказваше да погледне в тази посока. Когато баща й я предаде на бъдещия й съпруг,тя погледна в тъмносините му очи. Реши,че може да потъне в тях. Бяха толкова сини,почти виолетови!
Свещеникът започна да казва божиите клетви. Дойде ред на младоженците да изрекат своите обети. Пръв беше Едуард.
- Аз Едуард де Банкс,тук пред свидетели,свързвам живота си с твоя в бедност и богатство, в болест и здраве, в мъка и щастие. Този пръстен полагам на твоята ръка и съединявам живота си с твоя.
- Аз Рийба Райт Инк,тук и сега пред свидетели,свързвам живота си с твоя – Рийба падна на колене,хвана ръката му и я целуна. Сложи пръстена. – Се заклевам да ти служа и да изпълнявам всяка твоя заповед. Този пръстен е обет,че ще бъда отдадена единствено и само на теб.
Свещеникът проговори отново:
- От този ден нататък ти не си Рийба Райт Инк,а Рийба Едуард де Банкс.
В момента,в който Рийба чу името на своя съпруг,тя разбра защо баща й го премълчаваше.
- Можете да целунете булката.
Едуард се наведе и Рийба му каза:
- Омъжиха ме на сила за тебе. Мразя те!
Той се ядоса и грубо хвана тила й,целуна я леко и се обърна към всички,които искаха да ги поздравят.

2 глава
Лорд и лейди де Банкс

Когато приключи поздравяването,те отидоха в другата зала,за да ядат.
Всички пиеха и ядяха.
Рийба се извини и отиде на разходка в гората. Тя чу познатите тихи стъпки на майка си.
- Здрасти,мамо
- Мила,ела,седни,искам да поговорим. – Те се запътиха навътре към полянка,където имаше паднало дърво. Седнаха на него и майката каза: - Цветенцето ми,колко бързо порасна! Иска ми се да беше станала монахиня. Така нямаше да страдаш.
- Мамо,защо не ми каза,че ще се омъжа за Банкс? Знаеш мнението ми за него.
- Той бе единственият подходящ,колкото и да не ти се вярва. Богат е и рядко е удрял жена. Искаш ли съвети?
- Разбира се,мамо. Защо питаш?
- Когато тръгне да те удря,изпъни брадичката и носа нагоре. Ако му покажеш,че се страхуваш,той ще се радва на своята мощ.
- Добре,мамо.
- Обичам те. Винаги ще е така,каквото и да става.
Изведнъж се чуха по-твърди стъпки и Едуард се появи.
- Лейди Миранда, лордът иска да разговаря с вас.
- Добре,чао,мила-тя мина покрай Едуард и го погледна умолително. В този поглед се четеше загрижеността на майката. Едуард разбра. Кимането му означаваше обещание.Обещание,че няма да нарани Рийба. Рийба погледна към Едуард и тръгна да става. Той с една крачка се озова при нея и я прегърна. Рийба се съпротиви. Едуард я целуна нежно. Тя започна да го удря по гърдите с малките си юмручета. Той я пусна.
- Свърши ли? – запита Рийба.
- За сега.
Тя му удари шамар с всичката си сила. По бузата му остана белег от ръката й. Той тръгна към нея и тя дигна коляното си и то се заби между краката му. Той се сви на земята. Тя се обърна,хвана роклята,за да не се спъне и тръгна да бяга. Не измина и две крачки,когато нещо я хвана за глезена. Падна по лице върху мократа трева.
- Ела тук! – каза дрезгаво Едуард.
- Пусни ме или ще викам!
- Тук никой няма да те чуе.
- Искаш ли да проверим?
- Мълчи и слушай!
- Няма! – Рийба тръгна да става,но той я придърпа в скута си и я гушна в желязна хватка.
- Пусни ме!
- Изслушай ме!
- Имам ли избор?
- Не
- Аз пък няма да те слушам! – тя сложи ръце на ушите си. Той взе ръцете й и ги целуна,после властно заговори:
- От сега нататък ще се обръщаш към мен с милорд и... – тя го прекъсна:
- Никога! Имам достойнство и няма да го изгубя,заради де Банкс! – произнесе името с отвращение.
- Лейди де Банкс,няма повече да Ви търпя!
- Лорд де Банкс,ще Ви се наложи до края на живота! – каза подигравателно и продължи: - Пусни ме!
- Имаме цяла нощ,все ще се намери място и за говорене.
Тя стана,вирна брадичката,обърна се,удари го и започна да бяга с всичка сила. Скри се зад едно дърво,после погледна обратно към Едуард.
Той се учуди какво е направил,че да го удря. Засмя се и тръгна да става. Още преди да е станал, едно русо момиче изскочи и се хвърли на врата му. Започна да го целува.
Рийба видя тази сцена,излезе пт прикритието си и започна да ръкопляска. После гневно изрече:
- Ти си оставаш свиня! – после се обърна и побягна навътре в гората. Чу стъпките на Едуард и използва ума си. Хвана се за най-близкия клон и се изкачи в короната на дървото. Настани се удобно и спря да диша. Беше сигурна,че не издава никакъв шум. Погледна надолу и видя Едуард да стои и да я търси. Той обиколи дървото и се запъти в другата посока. Рийба се зарадва,че успя да направи мъжа си на глупак. Радостта й не трая дълго. Едуард седеше на съседното дърво и я наблюдаваше.
- Слез долу! – заповяда й той.
- Ела и ме свали!
Той скочи на нейното дърво. Тя почна да скача от дърво на дърво като катерица. Накрая се приземи в края на гората и започна да бяга с всички сили към залата за хранене. Тя видя майка си и баща си и отиде към тях.
- Здравей,мила – каза Миранда – Време е да се качиш в брачните покои.
- Добре – Рийба погледна назад и видя бесния си съпруг да влиза през вратата. Пъргаво се изкачи по стълбите,нагоре към покоите й. Видя коритото пълно с вода. Бързо се съблече и влезе да се изкъпе. Прислужничката й Телди я уви в хавлията и започна внимателно да търка дългата й коса. Щом косата й остана влажна, Телди я сложи в кревата и я зави до брадичката. Слугинията излезе от стаята,а Рийба чу познатите тежки стъпки.

3 глава
Имаш красиви очи...

Едуард беше бесен,заради стореното от Рийба. Момичето,което му се нахвърли в гората, беше неговата любовница. Той учтиво отказа да спи в нейното легло,но се съгласи на една последна целувка. Тогава чу ръкопляскане и видя Рийба ядосана. Той събра смелост и отиде в брачните покои. Отвори вратата,погледна огромното легло,но не я видя.
Рийба, щом каза молитвата,се сети,че може да го удари с дървото до вратата. Стана,взе го,дори не се облече и чисто гола застана до вратата. Вратата се отвори и тя видя русата глава на Едуард.
- Избягала е! – чу го да мърмори и го удари с всичката си сила. Чу се падането на тежкото му тяло върху килима. Тя сложи прозрачната си нощница и се загърна с мекия халат. Тръгна да заобикаля Едуард и усети нещо да я дърпа за крака. Тя избяга в другия край на стаята. Едуард стана,отиде до кревата и застана неподвижно. Момичето отиде до вратата и се опита да я отвори, но тя беше заключена. Простена от отчаяние.
- Ела тук! – Едуард.
- Не искам! – тя вирна нослето,но очите й издаваха страха.
- Ела тук! – каза властно.
- Моля те,не ме наранявай!
- Ела тък или аз ще дойда!
Тя несигурно пристъпи към него. Едуард ядно стана и я издърпа на коленете си. Рийба веднага започна да се дърпа. Той й каза:
- Ако не спреш да се движиш,ще разкъсам нощницата и халата ти!
Рийба веднага застана мирно. Той изхлузи нощницата през главата й и тя остана гола на коленете му.
- Сега ще те науча на нещо. Първо – той я удари по дупето – никога – последва втори удар,по-силен от предишния – не ме – трети удар – удряй –още един удар – безпричинно! – последния удар беше най-силен от всичките досега. По лицето на Рийба се стекоха няколко неканени сълзи,но тя не издаде нито звук. Той сложи ръка на дупето й и още веднъж я удари с всичката си сила. – Ясно ли се изразих?
Тя започна да заеква:
- Д-да.
Той сложи ръка на бедрата й и започна да ги милва.
- Ще взема това което ми се полага.Първо да те попитам – девствена ли си ?-тя не отговори от инат и той продължи – Не казваш, добре, ще проверя сам.
Той започна да плъзга ръка по бедрото й. Рийба усети предателски,топли тръпки.
Едуард се ядосваше,че ще я мъчи така. Вече бе спал с девици. Все пак имаше страх. Стигна до мястото между краката й и се стресна от нежния,гърлен стон,чул се от гърлото й.Пъхна си пръста си в нея и внимателно влезе навътре,докато не усети бариета на нейната невинност. Ядоса се,че тя се движи. Пъхна още един пръст в нея.Той я положи на мекото легло. Изведнъж Рийба се сви и каза:
- Никога няма да получиш доброволно това от мен!
- Никога не казвай никога, а и преди малко ти беше доста приятно. – Той се засмя и я зави. Започна да се съблича. Махна меча,после и костюма като не бързаше. Легна до невестата си и протегна ръце към нея. Изведнъж тя се оказа на края на леглото,увита в одеалото. Едуард се протегна да я хване,но тя се изплъзна.
- Ти си просиш боя! Ела,няма да те нараня!
- Откъде да съм сигурна? Ти си де Банкс!
- Да, аз съм де Банкс. Никога не съм насилил жена. Ти си първата,която набих. Дала си обет да ми се подчинаваш,а го нарушаваш още в първата брачна нощ!
- Никога не е късно да се разведем. – каза тя с нотка надежда.
- Знаеш,че не можеш без моето съгласие.
- Ако бракът не е консумиран,мога.
Той пренебрегна последната й реплика и я попита:
- Искаш ли първо да поговорим,за да се опознаем?
- Имам ли избор?
- Говорене или действия?
- Говорене – каза тя покорно.
- Ти си първа – разкажи ми за себе си.
- Добре. Когато бях малка,се научих да се катеря по дърветата,както вече забеляза,но един път паднах във водата. За малко щях да се удавя. Не мога да плувам. Мама ме спаси. Дори да бях умряла за татко нямаше да има никакво значение. – Тя млъкна,очаквайки Едуард да продължи разговора.
- Аз съм секс-символа на града. Ти си единствената,която не е била в леглото ми. Искам да те науча на триковете на любовната игра. Дал съм обет,че ще ти бъда верен и ще го изпълнявам. Колкото и да ме затрудни. Но мисля,че няма да ми е трудно,защото ти си доста красива. – Той махна одеалото от нея и продължи: - Лешниковите ти очи са прекрасни. Когато се разгневиш,те изсветляват и започват да блестят. Дългата ти коса е изключително възбуждаща. Гърдите ти са високи,пълни,талията ти е мъничка. Имаш дълги крака,а пък да не говорим за нежния триъгълник между тях.- Рийба се изчерви.
- Сега ти ще опишеш мен! – каза той заповеднически.
- Ти си с широки рамена,което ме кара да се чувствам защитена в прегръдките ти. Краката ти са дълги,а ханша ти е тесен. Косата ти е буйна,носът чувствително широк. Ръцете ти са дълги и мазолести,това доказва,че работиш много,но въпреки това могат да ми доставят удоволствие. Искам да ти кажа още две мои качества: не обичам да ми се заповядва. Ако го направиш още веднъж,ще избягам. Много рядко се моля.
- Добре ще е да го знам. Сега готова ли си да се сближим?
- Не знам.
- Виж сега,аз имам железен самоконтрол. Ще държиш ръката ми и ако искаш да спра,ще ме стинеш силно. Нека първо се целунем. Той се приближи към нея. Тя си затвори очите,очакващо. Едуард едва докосна устните й. Рийба хареса целувката. Той леко продължи. Постепенно увеличаваше натиска върху устните й. Накрая спря да ги отделя от нейните. Тя колебливо отвори уста и той нежно нахлу в нея. Започна да изследва зъбите й. После се спря при езика и започна да си играе с него, Едуард застана на колене и я придърпа леко към него. Прегърна я и й прошепна:
- Готова ли си? – целуна я пак.
- Не знам...
Той я притисна още по-силно. Започна да целува Рийба по врата. Щом стигна гърдите й, жадно засмука зърното й. Щом спря, видя колко е щръкнало то. Тя бе извила глава назад. Той започна да я целува по брадичката. Тя наведе главата си към него. Едуард започна да обсипва лицето й с множество целувки,докато ръцете му мачкаха дупето й.
- Сега ще вляза в теб.
- Няма ли да ме заболи?
- Да,но първо ще те заведа до eкстаз с пръсти.
- Добре.
- После ще вляза в теб и ще бъде чувство стократно по-хубаво.
Тя само кимна. Кръвта бе слязла от лицето й.
- Спокойно,ще ти хареса. Обещавам.
Той сложи пръста си при черния триъгълник. Намери центъра на женствеността й. Започна да я гали. Тя се навлажни. Той вкара пръста си в нея. Това беше краят. Рийба изпищя и се отпусна назад с леко притворени очи. Едуард погледна в тях и се изуми. Те бяха пъстри. Продължи да гледа в тях. Видя как цвета отново става лешник.
- Имаш красиви очи.
- Заради промяната ли? И преди е ставало така. При удоволствие.
Изведнъж ръцете му я хванаха и я изправиха.
- Какво удоволствие? Ти си девствена.
- Ти си първият и последният,който ще ме пипа. Имах предвид като видя някоя рокля. Или аксесоар. Или когато искам нещо.
- Искам да видя тази пъстрота отново. Сега ще вляза в теб бавно. Готова ли си?
- Така мисля.
- Застани мирно и си разтвори краката.
Рийба направи това. Той се намести между краката й. Започна да я целува по гърдите,а после се качи нагоре към лицето. Езикът му нахално влезе в устата й. Едната му ръка галеше гърдите й,а другата мачкаше задника й. Той започна много внимателно да влиза в нея. Щом напълно влезе,спря да движи ръцете си и отвори очи,за да види Рийба.
- Така ли ще стоиш? Не че не ми е приятно,но... – млъкна,защото той се раздвижи. Едуард видя как очите й отново стават пъстри. Тя извика,а той свърши в нея. Легна до Рийба и почти веднага заспа. Момичето досега не бе чувствало такова нещо. Усети тежеста на Едуард върху себе си и леко го избута. Сетне затвори очи и заспа.

Рийба се събуди през ноща. Беше плътно притисната до корема на Едуард. Едната му ръка беше хванала гърдите й, а другата бе между краката й. Тя отново заспа с мисълта,че дори в съня си, той мисли за нея.

Ако може ти сложи това за 18+ (аз не съм на 18, но както виждаш пиша такива неща).Сега за поредицата съм я чела и ми е любимата любвна поредица и именно съм се стремяла да е различно от книга а и редактора много се обиди от този коментар.Освен това ако искаш прочети останалото което ще напиша, защото искам да бъде в 3 книги и това е първата а и ще ги поствам на няколко места и искам да видя дали ще се хареса и кое няма за да знам какво да редактирам.

4 глава
Писмото

На другия ден станаха рано и Едуард каза:
- Чакам те отвън след час. Ще донесат вана и ведра с вода. Ако искаш, може да остана и да те изкъпя?
- Не се обиждай, но мисла, че мога да се справя и сама.
- Жалко. Все пак ще изляза и ще оседлая нашия кон.

След час Рийба излезе облечена в черно-бяла рокля.
- Изглеждаш добре. – Едуард.
- Мерси.
- Аз ще те оставя в замъка и ще отида при братята ми, мисла, че би могла да се оправиш вкъщи.
- Учена съм за баптистка. Ще се справя. Сигурна съм.

Едуард остави Рийба в замъка. Рийба се зае със свалянето на багажа. Влезе вътре, за да види новия си дом. Видя момичето, което беше на полянката предишната вечер. Отиде при нея и каза:
- Коя си ти?
- Едуард не ти ли каза?
- Щом те питам, ми отговори!
- Аз съм любовницата му- Касис.
- Това е новият ми дом и ти казвам да се махнеш.
- Аз изпълнявам единствено и само заповедите на Едуард.
Един слуга мина на близо и Рийба каза:
- Приготви ми отделна от тази на господаря ти стая с ключ.
Слугата се поклони и отнесе багажа в северното крило на замъка.
- Касис, аз се казвам Рийба, приятно ми е. – каза момичето с ирония в гласа.

Рийба огледа стаята си. Леглото беше голямо. Отстрани имаше шкаф, а открая беше разположен огромен гардероб. Навсякъде имаше места за свещи. Пред леглото се намираше красива камина. Рийба видя, че има още една врата. Отвория и ахна - имаше огромен каменен басейн.
Рийба беше изморенa. Заключи вратата и легна да спи.

Едуард остави коня си и отиде при братята си.
- Готови ли сте да отпразнуваме сватбата ми?
- Момент да дойде новият ми паж и тръгваме. – Александър.
Вратата се отвори и влязоха Уилям и Александра. Александър видя притеснение в очите й. Александър каза:
- Аз се казвам Александър. Това са братята ми Едуард и Ричард.
Александра изпъчи раменете и каза:
- Аз се казвам Кристиян.
- За паж си достатъчно висок, но си много кльощав.
- Може да съм кльощав, но съм изключително бърз.
- Искам да видя колко си бърз.
В момента, в който го каза, Алекс извади камата си и тя се озова на милиметри от гърлото на Ал.
- Достатъчно бърз ли съм?
- Да, но винаги може и повече.
Алекс се вбеси и заби камата в ръката му. Ал, погледна кръвта стичаща се от раната му. Въздъхна и след миг Алекс се оказа на земята, под него.
- Никога не вдигай камата срещу господаря си!
- Ти не си ми господар и никога няма да бъдеш!
Едуард реши да се намеси.
- Крис, по-добре не му се противопоставяй.
- Той е обикновен човек като другите от простолюдието! Кажи му да стане!
- Ал, стани, ела да се запознаеш с моята съпруга.
Александър остана върху Александра още малко и усети, че се възбужда. Бързо стана и отиде в другия край на стаята.
Чу се почукване на вратата и Александър каза:
- Кристиян, отиди и отвори вратата.
Александра с нежелание стана от земята и отвори вратата. Влезе един човек и рече:
- Нося писмо за Александър де Банкс.
- Кристиян, вземи писмото и го прочети на висок глас.
- А ти защо не вземеш това писмо и не го... – измърмори Александра.
- Защото ти си моят паж и си длъжен да правиш това което ти казвам! – прекъсна я Александър.
„ Скъпи Александър,
Оказва се,че дъщеря ми Александра е избягала от манастира вчера вечерта. Тя е малко своенравна и предполагам, че ще се приближи до теб, за да те опознае. Ако й харесаш, ще се омъжи за теб, а ако не, ще изчезне.
Лорд де Ноел”
Ал измърмори:
- Щом я намеря, ще я науча на подчинение.
В момента, в който го каза, чу сумтенето на Александра. Александър добави:
- Нещо имаш да добавиш ли?
- Каквото и да добавя, няма да влезе в дебелата ти глава.
Едуард се намеси:
- Кога ще свършите спора, защото искам да ви запозная с новата си невеста?
- Тръгваме – каза Ал.

5 глава
Защо се представяш за мъж ...

Едуард влезе и попита слугата:
- Къде е Рийба?
- Тя видя любовницата ви... – Едуард прекъсна:
- В коя стая е?
- Господарката или любовницата?
- Господарката – нервно каза Едуард.
- В северното крило, в стаята с басейна.
- Ходи и й кажи да слезе долу, за да се запознае със семейството ми.

Рийба излезе от басейна, уви се в кърпата и чу почукване на вратата. Попита:
- Кой е?
- Господарят каза да слезете долу, за да се запознаете със семейството му.
- Кажи на господаря ти да не ме доближава повече.
Рийба отиде до вратата и щракна ключа. Видя стола и затисна вратата с него.

- Отказа да дойде, сър – слугата.
- Добре, аз ще я доведа.
Той започна бързо да ходи към северното крило на замъка. Беше побеснял, че жена му не изпълнява заповедта.
Почука учтиво на вратата.
- Кой е? – попита Рийба.
- Мъжът ти е. Отвори, ако обичаш.
- Не обичам. – Едуард започна да губи търпение.
- Моля те, отвори за да поговорим.
- Няма за какво да говорим. Ходи при любовницата си.
- Аз съм женен и единствената жена, при която ще спя, ще бъдеш ти.
- Остави ме на мира. Сега се преобличам.
- О, така ли?
Едуард извади резервните ключове и отключи вратата. Бутна я, но тя заяде. Разбра, че стола я подпира. Знаеше как да я отвори. Дръпна и бутна отново. Стола поддаде и падна. Едуард влезе с трясък. Рийба беше гола и го гледаше гневно. Едуард забрави яда си и погледна пълните гърди на жена си.
- Очите са малко по-нагоре. – изсъска му тя.
- Там където гледам ми е по-интересно.
- Излез, за да се преоблека.
- Защо да излизам? – Eдуард затвори вратата зад себе си и я заключи.
Рийба взе дрехите и отиде в стаята с басейна. Едуард изцъка с език неудобрително. Влезе след нея в стаята с басейна. Рийба вече си беше облякла ризата. Едуард отиде при нея и взе фустата й и Рийба му каза:
- Дай ми фустата!
- Ела, ще ти помогна.
Той отиде при нея. Тя се обърна с гръб, подхлъзна се и падна във водата. Едуард започна да вика името й. Рийба излезе по стълбичката. Каза му:
- Изчезни!
- Достатъчно мил бях с тебе.
Едуард взе кърпата, отиде и я загърна с нея. Рийба се обърна и отново му просъска:
- Изчезни!
Едуард прошепна в ухото й:
- Ако не престанеш, ще те набия отново.
Рийба настръхна и се обърна към него.
- Семейството ти ни чака долу.
- Позволи ми да те преоблека.
- Добре.
Едуард я повдигна и я остави на стола. Отиде до раклата й и извади дрехите, които беше приготвила за запознанството със семейството му. Взе дрехите и отиде при Рийба. Пое долната риза и й я облече. Нахлузи долните й гащи, взе белия корсет и внимателно издърпа връзките. Едуард каза:
- Изправи се.
Рийба се подчини и се изправи. Завътртя се, за да може Едуард да я огледа по-добре. Едуард продължи да нарежда:
- Ела по-близо, за да ти досложа фустите.
Рийба се приближи и той много нежно започна да слага фустите й. Щом ги закопча, я повдигна леко, замилва крака й и прошепна:
- Дишай!
Тя пое шумно въздух и го изпусна също толкова силно. Той я обърна към себе си. Взе едната й ръка между своите. Тя придърпа ръката му към устата й. Той стисна другата й ръка. Тя се усмихна сладко. В следващият момент ноктите на двете й ръце се забиваха в едната му ръка, а зъбите в другата. Той измъкна ръката си от нейните и болезнено стисна челюста й. Тя го пусна. Едуард огледа как леко се спуска кръв от новите му ранички.
- Тръгни надолу, ей сега ще те настигна. – каза с тих, но заплашителен глас Едуард.
Рийба тихо се обърна и тръгна да излиза. Една крачка преди вратата каза:
- Заслужаваш си го.
Рийба започна да слиза по стълбите. Обувките й тропаха по пода. Нещо я прегърна толкова силно, че костите й изпукаха.
- Никога повече не прави така. – каза Едуард.
- Ти май забравяш какво ти казах на първата брачна нощ.
- Когато бягаш от мен, аз винаги ще те намирам.
- Когато аз се скрия, много трудно някой може да ме намери.
- Ще видим тази работа.
Те продължиха надолу тихо. Когато слезе долу, Рийба забеляза двама мъже и едно момиче в мъжки дрехи.
- Здравейте, мадам. – каза мъжът, който беше като по-малко чернооко копие на Едуард.
- Здравейте, аз съм Рийба.
- Аз съм Ричард.
- Извинете, аз се казвам Александър. Това е моят паж Кристиян.
Рийба отново погледна към Кристиян, както го беше представил Александър. Огледа детските скули на лицето му и наум отново си повтори: „Това е момиче.” Сетне попита:
- За къде толкова бързате, господине?
- Моят брат организира сключен брак. – отговори Александър – Но се оказва, че моята бъдеща съпруга се инати.
- Може би жената просто не иска да се омъжва насила. – каза Александра.
- Това никой не я пита. – отговори Алескандър. – Крис, ще те помоля да не се обаждаш, освен ако някой не те пита.
- Ще се обаждам, когато си поискам. Ти няма да ми казваш какво ще правя и какво не.
- Тъй като работиш за мен, мога да правя каквото си пожелая с теб.
- Виждам, че бързате, така че няма да ви задържаме. Благодаря Ви ,че все пак дойдохте, за да се запознаем. Благодаря наистина. Пожелавам ви успех в търсенето. Само ако може за секунда вашият паж да ми помогне за едно нещо.
- Да, разбира се. Давам Ви го.
Рийба поведе момичето със себе си и в момента, в който се отдалечиха достатъчно прошепна:
- Коя си ти и защо се представяш за мъж?
- Аз съм си мъж.
Рийба се отдалечи от нея и я огледа за пореден път.
- Ти си жена и ако не ми кажеш коя си, ще кажа на Александър, че си жена.
- Добре. Аз съм Александра и съм жената, която търси Александър.
Рийба ахна.
- Защо си избягала?
- Защото не искам да ме омъжат насила.
- И все пак. Защо си избягала? Той сигурно е добър човек.
- Да, но аз не го познавам...
Александър я прекъсна:
- Тръгваме, Кристиян. Трябва да се качим на кораба.
- Моля те, не ме издавай, Рийба. Щом се върна, ще поговорим повече.
- Добре, сега ще замълча, защото усещам, че мога да ти имам доверие, обаче не го предавай.
Александър отиде при тях, хвана Александра за ръката и каза:
- Извинете, милейди, но трябва да тръгваме.
- Милейди Рийба, до скоро виждане.
- Когато се върна, се нядявам да съм с жена ми.
- Аз също – каза Рийба.
Александър започна да дърпа Александра към вратата. Обърнаха се и се поклониха за последно.

Намирам идеята за доста добра.

Редакторът е регистриран в този сайт.

Аз съм ги писала на тетрадка и трябва да я препиша !

скоро ще пуснеш ли нова глава?

Утре или в другиден ще пусна нова !

Нямам търпение

6 глава
Давам рицарската си дума

Рийба се обърна към Едуард, който говореше на Ричард делово. Вратите се отвориха и влезе Касис, облечена в много малко плат. Отиде при Едуард, прегърна го и го целуна по устата. После се обърна към Рийба и се усмихна така сякаш казваше: „Той е мой!”. Рийба каза:
- Когато тази курва се махне оттук, ела да поговорим в стаята ми.
- Нещата ти са преместени в стаята, която ще споделяме.
- И къде се намира тази стая?
- В южното крило има апартамент. Щом влезеш, ще видиш всичко.
Рийба се обърна и задните й части се очертаха под роклята. Запъти се към южното крило. Видя една огромна врата и предположи, че там ще спят. Бутна едната част на вратата и лезе в огромно помещение с много врати. Отиде до най-близката от тях и я натисна. Влезе в спалнята. В нейната стая всичко й се бе сторило приказно, но това надминаваше всяка една нейна фантазия. Леглото беше два пъти по-голямо от това в другата стая. Видя многото столчета, целите във възгланички. Имаше и едно по-малко легълце. Рийба излезе от стаята и влезе в следващото помещение. Беше огромна библиотека. Навсякъде, където се обърнеше имаше книги, а по средата на стаята имаше две кресла. Тя отиде до най-близката лавица и хвана някаква книга. Отвори я и видя много нарисувани картини. На първата страница видя чисто бял вълк, който виеше, гледайки към луната. Отиде на едно от креслата и продължи да разглежда книгата.

- Касис, какво правиш?
- Аз съм твоя любовница, не го забравяй.
- Вече съм оженен и още в гората ти казах, че няма да продължим тази връзка.
- Едуард, моля те, помисли си отново. Нали знаеш, че няма по-лош враг от наранената жена?
- Касис, ти ще продължиш да живееш в моя дом, но няма повеече да спиш с мен. Ще започна да ти изплащам компенсация – после Едуард каза на Ричард – Беше ми приятно, че се видяхме, ако искаш остани в гостната – сетне Едуард се обърна и отиде в южното крило. Влезе тихо. Внимавайки, отиде в спалнята. Погледна кревата и видя, че е празен. Усети, надигащия се гняв към Рийба, мислейки, че тя не го е послушала. Той излезе от стаята и видя, че една от вратите не беше плътно затворена. Отиде към нея и видя спящата Рийба. Влезе много тихо и седна до нея. Започна да я разучава внимателно. Загледа се в затворените сега очи, които ставаха пъстри, когато му се гневеше. Бузите й бяха почервенели от съня, а тялото отпуснато върху дългия стол. Едуард за пръв път почувства приятно свиване в корема. Той я хвана нежно и я занесе до кревата. Започна внимателно да разкопчава копчетата на роклята й. Махна останалите дрехи от нея и загледа голотата й. Едуард притисна ръцете си към гърдите й и усети как зърната им оживяват. С пръст започна да подчертава всяка една скула по лицето й, мина покрай врата, обиколи гърдите и отиде при пъпа. В момента, в които щеше да достигне целта си, познатите дълги нотки се забиха в ръката му.
- Махни си ръката от мен, ако искаш да си остане цяла.
Едуард хвана ръката й и я стисна болезнено, докато тя най-сетне отпусна ноктите.
- Ти си моя съпруга. Аз искам наследник. Само ти можеш да ми го осигуриш. Освен това си длъжна да правиш това което ти казвам.
- Станах твоя съпруга, защото ме накараха. Аз също искам дете, но искам то да израсне в среда от обич. Освен това се подчинявам само и единствено на Бог, а ти не си такъв и никога няма да бъдеш.
- Ако не изпълняваш това което ти кавам, ще те вържа за леглото и ще го изпълняваш на сила.
- Няма да посмееш.
Той се обърна и отиде до един шкаф, който Рийба не беше забелязала. Вместо да се чуди откъде се беше взел шкафа, тя изскочи от стаята, преди Едуард да се осъзнае и влезе в стаята до библиотеката. Бързо хвана ключа и го завъртя. Обърна се и за пореден път днес се видя очарована от картината, която и се предостави. Басейнът беше по-голям от този в гостната. До него имаше наргиле и пури, а стаята беше покрита цялата с огледала.
- Рийба, отвори вратата!
- Можеш да говориш и на затворена врата.
- Отвори вратата или ще я разбия.
- Какво ще постигнеш като разбиеш вратата?
- Рийба, все някога ще трябва да излезеш оттук.
Рийба се заоглежда около себе си. Видя една малка вратичка. Отвори я и вътре видя храна и вода. Извика:
- Едуард, тук е пълно с храна и вода. Скоро няма да изляза.
- Те все някога ще свършат. Нима ще седиш гола вътре?
- Тук съм сама, така че нищо не ми пречи.
- Огледай се и ми кажи виждаш ли една решетка?
Рийба се обърна и видя решетка над главата си.
- И какво за нея?
- През тази решетка се вижда всичко, което правиш в тази стая. Отвори врата или ще вляза през решетката.
Рийба разгледа внимателно решетката. Установи, че е доста здрава и каза:
- Чакам да влезеш.
Едуард не отговори. Чу се тихо ходене около нея. Рийба погледна нагоре, очквайки всеки момент да се появи. Показаха се руси коси през решетката.
- Не ме карай да разбивам решетката!
- Давай! Разбий я!
Едуард се замисли колко ще му струва поправката.
- Рийба, ако не отвориш вратата, ще те вържа за леглото и ще те оставя така, докато не свикнеш с мисълта, че си омъжена жена и междувременно ще се възползвам да си създада нследник!
- Само ще ми говориш или ще направиш нещо смислено през живота си?
- Давам ти последен шанс.
Рийба само въздъхна и влезе във водата. Едуард се вбеси.
- Ще съжаляваш много!
Рийба погледна отново нагоре и видя, че очите му бяха станали почти бели. Зачака. Чу се силен тропот и решетката падна точно до басейна. Едуард пъргаво скочи.
- Излез от басейна!
- Едуард, няма да изляза. Ела и ме извади!
- Спомена, че не можеш да плуваш.
- И какво от това?
- Ако не излезеш, ще те оставя във водата.
- Няма да го направиш.
- Да, така е. Няма да го направя. Сажалявам, но ти ме принуждаваш да те искарам и да те вържа за леглото.
- Чакам.
- Ти наистина си упорит човек.
- Налседила съм го от мама и една част от тате.
Едуард започна да се съблича. Когато остана чисто гол, влезе в басейна и заплува към Рийба. Отиде при нея и въпреки че тя се съпротивляваше, я изкара навън и дори не си направи труд да покрие телата им и я завлече към леглото. Рийба видя едно въже до кревата.
- Няма да ми го причиниш, нали? – тя го погледна с надежда в очите и Едуард се прокле, че прави това нещо.
- Съжалявам, ще те освободя, когато започнеш да правиш това което ти казвам.
Рийба въздъхна.
- Легни – каза Едуард. Понеже Рийба не помръдна изобщо, той я бутна. Тя падна на леглото и Едуард я обкрачи. Хвана едната й ръка и я завърза, така че да може да се върти, ако иска.
- Проклет да си, Едуард!
Той хвана другата й ръка и също я завърза. Тялото й беше голо, а нямаше с какво да се прикрие.
- Имай поне благоразумието да сложиш чершав върху мене.
- Не, миличка. Сега ще изпълня съпружеските си права.
Рийба започна да се бори с въжето, но единственото, което успя да направи, беше да го затегне повече около китките си. Едуард спокойно изчака тя да спре да се дърпа. Той сложи ръцете си на гърдите й и започна да разтрива зърната им. Рийба използва въжето в своя полза. Хвана го хубаво, издърпа се силно, докато не седна. После сгъна кракат пред себе си. Едуард се пресегна към нея и Рийба с всичка сила го изрита в гърдите. Той се претъркули и падна от кревата.
- Не ме доближавай!
Едуард стана и каза:
- Тази нощ няма да те притеснявам. Заспивай. Утре сутринта ще дойда да те нахраня. Тя се обърна към него и попита.
- Откъде да знам, че няма да ме нападнеш през нощта?
- Давам ти рицарската си дума.
Рийба се отпусна и каза:
- Моля те, завий ме, за да не изстина през нощта.
Едуард се пресегна и я зави с няколко одеала. Той излезе през вратата, а тя неспокойно се унесе.

7 глава
Няма невъзможни неща

На другия ден Рийба се събуди и първото, което видя, бяха тъмно – сините очи на Едуард.
- Добро утро – каза той
- Отвържи ме! – отговори Рийба
- Не си ли гладна?
- Гладна съм. Сега ме отвържи, за да мога да се нахраня.
- Сега аз ще те нахраня.
- Тогава няма да ям – стисна здраво устните си Рийба.
- О, ще ядеш – той се обърна и взе подноса, които беше до краката на Рийба. – Този път, ако ме изриташ, ще те натупам за вчера и днеска.
Рийба отвори уста и му каза:
- Няма да ям!
Едуард стисна носа й и рече:
- Сега ако искаш да дишаш, ще отвориш уста.
Рийба упорито започна да стиска уста. Започна да посинява.
- Рийба, отвори уста.
Тя само поклати глава отрицателно.
- Рийба, отвори уста.
Тя накрая отвори, примирено, уста. Той бързо сложи в устата й малко сочни плодове. Рийба сърдито започна да дъвче, като потискаше импулса си да го изплюе в лицето му. Едуард продължаваше да слага плодове в устата й, докато накрая Рийба каза:
- Нахраних се. Жадна съм.
Едуард взе малко от виното и го допря до устните й, като полека надигаше чашата.
- Сега ще ме отвържеш ли?
- При едно условие.
- И то е...?
- Искам да се любим.
- Еду, любене означава секс между хора, които се обичат, а ние правим просто съвкупление, а и винаги ще остане така. Душата и тялото се заклех да ти дам, но сърцето си остава мое и не очаквай да ти го дам.
- Приеми го, както искаш. Искам наследник и само ти можеш да ми го осигуриш.
- Разведи се с мен и се ожени за Касис. Тя с удоволствие ще ти даде наследник.
- Тя спи с всеки срещнат. Искам вярна жена, покорна.
- Извинявай, но аз не съм покорна.
- Аз мога да те направя такава.
- Никой не може да ме направи такава. Майка ми ме обучаваше за баптистка. Цял живот съм била непокорна. Защо си мислиш, че точно ти ще ме промениш?
- Защото винаги съм правил невъзможното.
- Не бъди толкова сигурен в себе си.
- Аз съм сигурен в себе си. Най – големият съм и трябва да успея!
- Съгласна съм при едно условие.
- Което е ...
- Касис да се махне от къщата.
- Не мога да я махна – казва Едуард
- Тогава и аз не съм съгласна на твоето предложение.
- Ще се видим на обед.
- Няма ли да ме отвържеш ?
- Съгласна ли си с моите условия ?
- Не.
- Тогава сама си отговори на въпроса.
- А естествените ми нужди ?
- Ще те отвръзвам, докато свършиш, а после ще те завръзвам
- Ами как ще се къпя ?
- Аз ще те къпя.
- Едуард, махни се от очите ми.
- Ще се върна на обяд, за да те нахраня и изкъпя, а после ще се върна на работа.
Едуард отиде при Рийба и я целуна по устните.После излезе от стаята. В момента, в който в остана сама, Рийба внимателно се опита да измъкне ръцете си от въжето. Започна да огъва ръката си и въжето започна да се изхлузва. Едното въже падна и тя започна бързо да развърза другото, но възела беше твърде здрав и Рийба се ядоса, че не може да го завърже.Започна да си кълчи ръката, но колкото и да опитваше не можеше да я измъкне. Неспокойно започна да спи.

Едуард тихичко влезе в стаята и забеляза, че едната ръка на Рийба беше развързана, а на другата въжето бе наполовина изхлузено. Кожата, където беше завързана беше протрита и зачервена.Той взе ножа и внимавайки да не събуди Рийба, разряза въжето. Дръпна одеалото, което я покриваше и забелязвайки голото и тяло се замисли : „Толкова е красива.Дали ще успея да я възбудя, толкова, че да не ми откаже.”
Рийба полека отвори очи и видя Едуард, надвесен над нея. Усети, че ръцете и са свободни. Едуард много внимателно наведе главата си над нейната.Целуна я бавно по устните. Рийба не се възпротиви. Той попита :
- Ще правил ли любов ?
- Обесних ти любовта.
- Може ли да се сношим – промени въпроса си Едуард
- Искам деца, да, съгласна съм.
Той застана върху й. Притисна устата си в нейната. Рийба отвори уста.Едуард бързо се съблече.Каза :
- Яхни ме !
- Не знам как .
Той леган по гръб и вдигна над себе си. Сложи я разкрачена на корема си.
- Сега мръдни назад !
Рийба колебливо го послуша. Усети члена му да се притиска в бедрото й. Той я хвана и я повдигна, а после я пусна. Тя усети как влиза в нея без болка, а сега имаше само наслада, само удоволствие. Той и показа как да се повдига и спуска върху му. Тя започна да се движи сама, а той протегна ръцете си към гърдите и. Хвана ги. Обичаше грътта да е по – голяма от шепата му, а при нея беше точно така. Той разтриваше зърната й. Тя усещаше гърдите си болезнено възбудени. Усети нещото да се задава. Удоволсвето идваше и изведнъж я връхлетя оргазма. Едуард продължи да влиза и излиза от нея, така че достигна втора кулминация. Стигна до своята и остави Рийба да легне върху му. Лицето и почиваше на гърдите му, а краката и стигаха до прасците му. Унесе се и заспа.

На другия ден се събуди в чудесно настроение. Усети топлото тяло на Едуард до себе си и погледна към него. Косата му беше длъга до раменете и беше на вълнички. Очите му бяха затворени и лицето му изглеждаше мъжествено и същевременно нежно. Устните му бяха тънки, но то правеха изискан. Тя полека издърпа кожата, която беше завила тялото му и се загледа в огромните му гърди. Деветдесет процента беше сигурна, че може да запълни рамката на вратата. Загледа се в дългите му крака. Тя опъна краката си до неговите и видя, че кръстта и стигаше до бедрата му.Най- сетне спря погледа си на частта, която най – много я вълнуваше. Тя започна да става все по – голяма. Рийба уплашено повдигна очи към лицето на Едуард. Той беше впил виолетовия си поглед в нея и я гледаше умислено. Попита я :
- Как се чувстваш ?
- Странно, но се чувствам перфектно.
- Мислиш ли, че вече може да се бременна ?
- Няма невъзможни неща.
- Момче или момиче ?
- Винаги съм искала да имам момиче с черна коса и сини очи . Аз съм с черна коса, а ти си с сини очи. Но бих се радвала и на момче. Ами ти ?
- Искам момче, тъй като ще може да наследи рода, а момичето ще трябва да се омъжи.
Той прегърна Рийба през раменете и легна върху й. Целуна я бавно и нежно. Наведе се към гърдите и нжено започна да хапе зърното й.
- Ммм ... Знаеш ли ? Много ми харесва да си играеш с гърдите ми
- Ммм ... А пък на мен ме харесва да си играя с гърдите ти.
За да го докаже впи силно устни в зърното и като леко го захапваше, а Рийба стенеше. Той надигна ханша си и рязко навлезе в нея.Рийба изохка и се намести като повдигна таза си към него.Бързо достигнаха кулминацията си.

Рийба влезе в кухнята и видя на масата някакъв сладкиш. Взе ножа и си отряза едно малко парче. Започна бавно да яде, докато си мислише за Едуард, а от там се замисли за дечицата си.Предтави си едно момиче точно като неая, само, че с прелестните сини очи на Едуард.Докато си мислеше, продължаваше да си реже и да яде от сладкиша.Докато хапваше, си помисли за момче с черна коса и сини очи. Погледна надолу към сладкиша и видя, че половината го нямаше.Рийба попринцип сутрин не беше гладна, а сега изяждаше половин сладкиш и най - странното бе, продължаваше да се чувства гладна.Днес мислеше да отиде в града.Щеше да мине и през лекаря й.В града щеше да си вземе плат. Щеше да вземе продукти за кухнята нищо, че не можеше да готви.

8 глава
Имам идеалната маска за теб

Рийба излезе от достора леко замаяна и много щастлива.Беше бременна.

Рийба вече трети месец беше бременна.Беше убедена, че Едуард я обича, защото той го беше показал по много начини. Любеше я всяка нощ нежно и внимателно, помагаше с всичко с което можеше, дори обще да я научи да язди кон щом роди. Гърдите и бяха станали по – чувствителни, талията и беше наедряла, въпреки това Едуард я мислеше за много красива.

Тя влезе в салона и видя Александър и момичето, което се представяше за бъдещата му съпруга. Едуард я прегърна през гърба и прошепна :
- Обичаш ли маскенни балове, защото днес има такъв.
Рийба се обърна към него и го целуна по устните.
- Обожавам баловете, въпреки че не мога да танцувам. Тогава отиди и си вземи рокля от града и маска.Ако искаш вземи и Кристиян, тъй като трябва да говоря насаме с Александър.
- С удоволствие ще отида, но само ще си взема плат, за да си ушия сама роклята и да си направа сама роклята.

- Е, Алеск, разказвай какво стана във Франция.

- Доста по – мило се държиш от последния път.

- Ти така или иначе ще се омижиш за Александър.Няма да е лошо да опозная бъдещата си сестра.

Алекс само се усмихна и промърмори :
- Едва ли ще се омъжа.
- Александър ми се струва пресрасен човек.
- Може би, но е голям егоист. Не е способен на обич. Обича само семейството си, а иска съпрога само да му ражда деца.
- Днес ще ходиш ли на бала ?
- Да, но облечена като Александра. Ще бъда с черна рокла и черна маска. Ти с какви цветове ще бъдеш ?
- Червеното и жълтотоще се преплитат. А цялата рокля ще бъде обсипана с хиляди зелени завъртулки. Маската ще има същите цветове .
Алескандра каза на Рийба :
- Ще отида да видя за плата и конците. След малко ще се върна.
Рийба кимна и отиде да види плата. Забеляза, че един мъж я наблюдава. Сините му очи издаваха странна жестокост. Беше на височината на Александра и с тъмно руса коса и благордно облечен. Личето му беше кръгло, акъсата му коса беше изправена нагоре. Рийба погледна плата и извика продавача.
- Искам пет метра плат и връзки за корсет.
Продавачът кимна и се обърна. След малко се върна с покупките в пакет. Александра, която носеше пакет в едната си ръка, се върна и погледна към мъжа, което гледаше Рийба. Започна да я дърпа и промърмори :
- Трябва да ти покажа плата и конците.

Рийба влезе в спалнята и разтвори пакетите, които тя и Александра бяха купили. Платът, който Алекс беше избраля беше черно сребрист. Рийба извика :
- Имам идеалната маска за теб.
Рийба извади една чисто черна маска и една със същия цвят като плата, който беше избрала.
- Видя ли конците – Алекс
- Красиви бели конци. Кога ще започнеш да шиеш ?
- Разбрах, че Александър има апартамент в замъка. Ще отида там и ще си я ушия.

Рийба се погледна отново в огледалото. Беше по – добре от колокото очакваше, че ще се получи. Платът беше по – хубав от колкото мислеше. Червенето,жълтото и оранжевото се покриваха, а отгоре беше пълна със зелени завъртулки. Маската беше същата като роклята. Беше като дрехите, които носеше при прабългарите. Жалко, че се наложи да се преместим. Мразеше баща си от край време. Той постоянно заплашваше майка й. И все пак беше сигурна, че я обича. „Каква ирония” помисли си тя. Маската закриваше по – голямата част от лицето й.
Излезе през вратата и Александра се появи. Черната и рокля се спускаше свободно надолу. Тя явно също мразеше хилядите фусти. С маската приличаше на диво животно в гората, което заплашваше врага. Рамената бяха голи, както и по- голямта част от гърба й.
- Така ли ще излезеш пред хората ? – попита Рийба
- Защо не ? Отвикнала съм да ходя с рокли, освен това искам да ти покажа нещо.
- Слушам те – каза Рийба
- Няма да се женя за Александър – каза го тихо, но твърдо.
- Защо? Струва ми се прекрасен човек.
- Да, но изисква подчинение и освен това се опита да ме обръсне.
- Това е трябвало да се види.
- Хич не е забавно – каза Александра като я видя как се бори със смеха си. – Искам да дойдеш с мен в провинцията, далеч от рода де Банкс

Благодаря за интересните глави

Скоро ще има и още

ще чакам с нетърпение

9 глава
Лейди де Ноел е в града

- Сандра, аз обичам съпруга си и той мен.
- Само предложих.
- Откъде ще влезеш?
- През главния вход, разбира се! Искам Александър да ме види... Искам всички да ме видят и после седмици наред да обсъждат как гърбът ми е разкрит, как долната фуста подчертава задника и краката, как корсета изкарва почти целите ми гърди навън. Жалко, че няма да съм тук за дълго, за да чуя какво ще кажат за Лейди де Ноел, дъщерята на един от най-известните лордове във Франция, която си показва като курва.
- Страхотна реч. Предполагам, че ще се видим пак, когато отново станеш Кристиян.
- Няма търпение! – каза Александра
Разделиха се при стълбата. Рийба си каза, че през тази нощ ще танцува с всекиго. Първото нещо, което видя беше Едуард. Знаеше, че е той. Само той имаше толкова едра фигура. Отиде и го прегърна през кръста. Все пак не успя да хване ръцете си от другата страна.
- Здрасти, хлапе. – той я наричаше така, защото тя все още приличаше на малко дете.
- Здрасти. – тя се усмихна.
Той се наведе, а тя се надигна на пръсти, за да се целунат. Беше с две глави по ниска от него. Той я хвана през кръста и я издърпа на по-високо. Тя увисна, като кулка в ръцете му. Хвана се за врата му, за по-голяма опора.
- Нали знаеш, че те обичам! – попита Едуард
- Едва ли колкото аз теб!
- Знаеш ли какъв е днешният слух.
- Какъв?
- Лейди де Ноел е в града, а някакъв русокос мъж със сини очи се води, че я следи.
- Това не е интересно.
- Лейди де Ноел, Александра е жената, която отредих за съпруга на Александър.
- Тогава защо не е омъжена за Александър? – Рийба продължава ше да 9се прави на невинна.
- Защото избяга от манастира.
- Защо жените да са длъжни да се подчиняват на мъжете?
- Защото ние сме по-силни физически.
- Едуард, ти си роден от жена, отгледан си от жена и спиш с жена, така че не можеш да кажеш, че жените са просто кобили за разплод. – каза ядосано Рийба.
- Винаги успяваш да ми противоречиш.
- Аз съм жена и се гордея с това.
- Аз също се гордея, че ти си жена.
- Знам, скъпи. Коя е тази Лейди де Ноел?
- Ти преценяваш хората по-добре от мен. Ти ми кажи.
- Отивам да разузная. – Едуард се усмихна и я вдигна във въздуха, целувайки я. Рийба се запъти кам свои приятелки и изведнъж се спря. Този мъж със студените сини очи стоеше и наблюдаваше нея и Александра. Рийба погледна скришом към Едуард, за да се успокои, че е там. Запъти се към Александра, лешавайки, че трябва да я предупреди за опасността. Зарея поглед над хората, търсейки русата глава на Александра. Когато я намери, видя, че тя танцува с този от когото искаше да я спаси. Александра се обърна към Рийба. Погледна я и й намигна успокоително.
Александра знаеше какво прави. Музиката свърши и изчака да види накъде ще тръгне русокосият, гледайки Александра, която отиваше към Александър.
Беше се решила да се разкрие.

10 глава
Аз тръгвам

Рийба се качи по стълбичката към балкона. Обичаше изгледа на залеза от там. Погледна надолу и видя Александра да танцува с Александър и да се смее. Един човек я потупа по рамото. Тя се обърна и видя човек облечен в зелено и червено, като коледните цветове.
- Това е от младата Лейди де Ноел. Каза да Ви го предам и да изчакам отговора Ви.
- Бързо ще го прочета – хвана писмото и счупи печата. Пишеше само едно нещо „Ще дойдеш ли в двора при фонтана?” – предайте и,че отговора е „да”
- Благодаря Лейди де Банкс
Рийба само се усмихна. Погледна отново надолу и не видя Александра. Видя Александър и Едуард да си говорат. Слезе по другата стълба за да се озове право при градината. Още щом стъпи на тревата видя Александра да я чака. Още преди нещо да е казала, Александра проговори:
- Утре му казвам, че съм Кристиян и отивам към брат си във Франция. Предлагам ти за последно да дойдеш с мен.
- Не. Оставам. – каза твърдо
- Не съм и очаквала да си промениш мнението. Утре може би ще се видим, а може би не. Все пак знай, че ти наистина ме накара да се замисля за много неща.
- Хубаво е да използваш мозъка си не само за глупости
- Има и малко време, когато не са глупости. – Александра се усмихна и й изпрати въздушна целувка. – оставям ти да си живееш щастливо с твоят мъж. След време ще чуеш за мен.
- Надявам се да е нещо хубаво.
- Аз също – после Александра се обърна и изчезна в горичката. „Странно. Ще ми липсва” помисли си Рийба „Ще се качвам нагоре. Така ми се спи.”. Обърна се и започна да си мисли за всичко, което се случва около нея. Имаше доста интересен жевот, но утре нея вече нямаше да я има и няма да й е чак толкова забавно. Озова се пред спалнята бързо. Рийба чу странно шумене в спалнята и леко натисна дръжката на вратата. Щом се отвори вътре видя Касис обкрачила Едуард. Тя не усети как отвори уста, не усети как започна да върви на заден ход, не усети къде започнаха стълбите и се спъна във фустата си. Последното нещо, което усети бяха виковете на Александра и Александър за помощ, а и силното убождане ниско в корема.

11 глава
Никога...

Първото нещо, което Рийба видя, когато се събуди беше развълнуваният й акушер. Тя го гледаше как почти подскачаше в стаята около леглото й. После всичко, което се случи преди да припадне я връхлетя. Усети болката в корема, удара по стълбите и виковете на преятелите си.
- Лейди, Лейди де Банкс вие сте чудо на природата – докторът обикаляше из стаята радостно. Рийба го гледаше и не й пукаше какво говори. Знаеше, че е загубила бебето. Знаеше, че е загубила съпруга си. Вече обмисляше да тръгне с Александра на безмисленото й пътешествие.
- Какво толкова се радвате? Аз загубих детето си.
- Само едното Лейди. Вие сте имали близнаци и едното е изпаднало от вас, но вие все още имате плод в себе си. – Рийба се замисли „Ще избягам с Алекс, но няма да казвам на Едуард за детето”
- Докторе, може ли да оставите чудесната новина да я кажа на Едуард. Искам да го видя как ще се зарадва. – попита сладко
- Няма проблем, Лейди. Обаче ще ви оставям, защото имам работа. Утре ще намина да Ви вида.
- Мерси!
Александра влезе през вратата и каза:
- Ще донеса кърпи от стаята и ще дойда си поговорим. – Рийба кимна. След нея влезе Едуард и веднага започна да крещи:
- Заради теб нямам наследник. Ти си виновна за всичко.
- Значи вината е само моя? И ти не си виновен за нищо?
- Разбира се! За какво мога да съм виновен?
- Заминавай при Касис шибано копеле и повече никога, ама Н-И-К-О-Г-А не ме доближавай!
- Ти си ми съпруга и си длъжна да си кобила за разплод. Ще дойда, когато искам наследник.
- Не очаквай, че ще ме намериш.
- Ако избягаш, ще те търса. След като те намера ще те бия докато ме молиш да спра.
- Да се моля на мъж – тя се изсмя. – цял живот съм търпяла болка. Махай се!
- Не! Още сега ще спя с теб. – Рийба осъзна, че няма как да го махне. Сега беше още по – слаба от преди
- Още една крачка и се заклевам в кръсницата си, че ще те уцеля в сърцето.
- Моля? – Едуард се обърна към Александра, която носеше кърпите под ръка, а в другата се беше прицелила с нож към него. – не се замесвай. Не е твоя работа.
- Аз сам определям кое е моя работа. – тя метна ножа по него и той мина на до главата му като няколко руси косъма паднаха на земята. – махай се!
- Това няма да остане така.
- Чакам те, глупако! – Едуард бясно трясна вратата след себе си – ама, че детинско.
- Не трябваше да си навличаш проблеми заради мен.
- Спокойно. Вече съм голямо момиче.
- Промених си мнението.
- Вече го разбрах. След две седмици тръгваме. Мислих да тръгна по-рано, но трябва да оздравееш. Ще ходим при една вещица, после към брат ми и най-накрая към кръстницата ми. Там имам събрани пари. Ще ги вземем и ще започнем живота си отначало.
- Аз съм бременна!
- Рийба, ти загуби детето.
- Имам две деца в отробата си. Само едното е изгубено.
- Радвам се за теб. – Рийба я погледна – наистина. Ще ти донеса нещо за ядене. Трябва да оздряваваш бързо. Тази нощ ще спя на земята до леглото ти.

12 глава
Влезте в кръга
- Готова съм, Алекс.-каза Рийба
Погледна Александра. Седеше спокойно и се взираше в стената. В очите и се четеше някаква мъка.
- Отиваме до онази вещица. – каза Александра
- Не вярвам особено в магиите.
- Тва не са магии
- Това – автоматично я поправи Рийба
Александра не и обърна внимание. Покрай мъжете де научи да говори нецивилизовано. Горката и майка.
-Тръгваме – каза Александра и мина през вратата без дори да погледне дали Рийба я е последвала. Рийба въздъхна и тръгна след нея.


Влязоха в малка къщичка. Вътра беше седнала чевенокоса жена. Тя вдигна поглед и ги погледна.
- Тъкмо ви очаквах.
Александра и Рийба се спогледаха.
- Какво искате?-отново проговори жената. Вдигна поглед и очите и бяха най-чистото и ярко зелено. Александра започна да отваря уста, но Рийба я изпревари:
- С моята приятелка искаме да призовем дарби.
- И защо ми е да правя това? – Алесандра щеше да каже какво мисли за отношението й, когато Рийба отново я изпревари.
- Разучих мъжа ти. Насилва те. Стига да искаш, получаваш развод и се местиш в замъка.
- Без никакви други условия?
- Искаме само дарбите.
- Влезте в кръга.
- Тая ме плаши – каза Александра на Рийба
- Аз съм вещица. С какво мога да те плаша?
- А нищо. Нищо.
- Влезте в кръга. – Те направиха това, което ги помоли – Рийба ти си човечна и винаги разбираш, какво искат хората. Винаги предугаждаш техните усещания. За да ти е по – лесно ще чуваш техните мисли. – Рийба отвори уста да изкаже противоречие, но усети странно придърпване в главата си. Замая се. Червенокосата продължи – Александра ти винаги си обичала и помагла на животните. Ще започнете да се разбирате едни с други, за да може те да ти служат, а ти да им помагаш. – Александра също усети придърпване в главата си. Реши да полегне. В момента в който легна Рийба легна до нея.
– ще сте малко замаяни, но после ще се оправите. Започвам да си събирам багажа.
- Отиди в замъка и кажи, че Рийба те изпраща. Погрижила съм се за всичко.
- Да, много благодаря.