13 глава
Сбогом
Рийба чуваше странно шумолене в главата си, когато стана. Малко по – малко започна да разбира думите. Веднага щом чу „Мамка ти!” разбра, че това е Александра.
“По дяволите! Колко богато въображение има. ” помисли си Рийба.
- Алекс, чувам какво си мислиш.
- Аз па чувам животински звуци в главата си, които не мога да определя. Но въпреки всичко ги разбирам
Рийба отново влезе в главата й и наистина чу странните звуци, които я притесняваха.
- Това крава ли е, което чувам?
- Така мисля. Време е за среща с мъжете
- Ще те чакам в гората след твоята среща и потегляме към брат ми
- Едуард, къде си? – започна да вика Рийба в къщата.
- Защо си станала от леглото?
- Ела, искам да поговорим – пренебрегна въпроса му тя.
- Ще ми се извиняваш ли?
Рийба отново се опита да проникне в главата му и разбра, че той наистина си мисли, че тя е длъжна да му се извинява.
- Престани да нахалстваш и просто ела
Отидоха в стаята с басейна като Рийба взе ключа преди да влезе вътре. Тя започна първа.
- Едуард, между нас не върви. Напускам те – тя се очуди колко леко изказа думите.
Едуард само я гледаше, а после пристъпи към нея. Той се наведе и я целуна страстно. Рийба позволи тази последна целувка, защото знаеше, че ще й бъде трудно да го преодолее. Тя погледна в огледалото зад Едуард. Очите й бяха жълти. И не от щастливото жълто, а от онова, което те депресира. Усети, че сълза напъра в очите й и се стегна. Прегърна здраво Едуард през врата и си позволи още една целувка. Последната им целувка. Тя го захапа за ухото, знаейки как му въздейства това, а после прошепна:
- Сбогом.
След това избяга от стаята, заключвайки след нея. Усещаше сълзите да се стичат по бузите й. Тя ги избърса и се закле, че никога повече няма да плаче. Следващото нещо, което помнеше, бе чернотата на гората. Отиде към езерото и видя два лебеда, които бяха оформили сърце. „Колко глупаво” – помисли си тя. – „ Точно като рисунките на децата”
Едуард си мислеше, че тя искаше само да привлече вниманието към себе си, но щеше да я научи на послушание. Ала след един час, когато Рийба все още я нямаше, той разбра, че тя му липсва. Все още не знаеше защо беше в леглото с Касис. Ако Рийба не се върнеше, той щеше да я търси. Ако трябва до края на живота си.
Рийба се успокои и се забърза към срещата с Александра. Провря се между дърветата и видя Александър да върви към Алекс. Изведнъж два огромни вълка застанаха пред Александра, ръмжейки.
- Сбогом, Ал – чу я да казва, а наум тя повтаряше: „Сбогом, моя любов.”
Александра се качи на чисто белия вълк и се запъти към Рийба. Вълкът се поклони и Рийба последва примера на Александра. Чуваше как приятелката й си пее тъжна песен, а сълзите се стичат по бузите й.
Сбогом
Рийба чуваше странно шумолене в главата си, когато стана. Малко по – малко започна да разбира думите. Веднага щом чу „Мамка ти!” разбра, че това е Александра.
“По дяволите! Колко богато въображение има. ” помисли си Рийба.
- Алекс, чувам какво си мислиш.
- Аз па чувам животински звуци в главата си, които не мога да определя. Но въпреки всичко ги разбирам
Рийба отново влезе в главата й и наистина чу странните звуци, които я притесняваха.
- Това крава ли е, което чувам?
- Така мисля. Време е за среща с мъжете
- Ще те чакам в гората след твоята среща и потегляме към брат ми
- Едуард, къде си? – започна да вика Рийба в къщата.
- Защо си станала от леглото?
- Ела, искам да поговорим – пренебрегна въпроса му тя.
- Ще ми се извиняваш ли?
Рийба отново се опита да проникне в главата му и разбра, че той наистина си мисли, че тя е длъжна да му се извинява.
- Престани да нахалстваш и просто ела
Отидоха в стаята с басейна като Рийба взе ключа преди да влезе вътре. Тя започна първа.
- Едуард, между нас не върви. Напускам те – тя се очуди колко леко изказа думите.
Едуард само я гледаше, а после пристъпи към нея. Той се наведе и я целуна страстно. Рийба позволи тази последна целувка, защото знаеше, че ще й бъде трудно да го преодолее. Тя погледна в огледалото зад Едуард. Очите й бяха жълти. И не от щастливото жълто, а от онова, което те депресира. Усети, че сълза напъра в очите й и се стегна. Прегърна здраво Едуард през врата и си позволи още една целувка. Последната им целувка. Тя го захапа за ухото, знаейки как му въздейства това, а после прошепна:
- Сбогом.
След това избяга от стаята, заключвайки след нея. Усещаше сълзите да се стичат по бузите й. Тя ги избърса и се закле, че никога повече няма да плаче. Следващото нещо, което помнеше, бе чернотата на гората. Отиде към езерото и видя два лебеда, които бяха оформили сърце. „Колко глупаво” – помисли си тя. – „ Точно като рисунките на децата”
Едуард си мислеше, че тя искаше само да привлече вниманието към себе си, но щеше да я научи на послушание. Ала след един час, когато Рийба все още я нямаше, той разбра, че тя му липсва. Все още не знаеше защо беше в леглото с Касис. Ако Рийба не се върнеше, той щеше да я търси. Ако трябва до края на живота си.
Рийба се успокои и се забърза към срещата с Александра. Провря се между дърветата и видя Александър да върви към Алекс. Изведнъж два огромни вълка застанаха пред Александра, ръмжейки.
- Сбогом, Ал – чу я да казва, а наум тя повтаряше: „Сбогом, моя любов.”
Александра се качи на чисто белия вълк и се запъти към Рийба. Вълкът се поклони и Рийба последва примера на Александра. Чуваше как приятелката й си пее тъжна песен, а сълзите се стичат по бузите й.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji