Изтегли късметче
Similar topics
Top posters
Вени (1304) | ||||
Dark_Red_Rose (1288) | ||||
Krisi (521) | ||||
Renny717 (514) | ||||
Tami (482) | ||||
Stacey:) (478) | ||||
Smile (231) | ||||
DeadReaper (224) | ||||
elinora97 (153) | ||||
tali (113) |
Latest topics
Земята
Времето
Това е моята книга Рийба (18+)
4 posters
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 1, 2
Re: Това е моята книга Рийба (18+)
13 глава
Сбогом
Рийба чуваше странно шумолене в главата си, когато стана. Малко по – малко започна да разбира думите. Веднага щом чу „Мамка ти!” разбра, че това е Александра.
“По дяволите! Колко богато въображение има. ” помисли си Рийба.
- Алекс, чувам какво си мислиш.
- Аз па чувам животински звуци в главата си, които не мога да определя. Но въпреки всичко ги разбирам
Рийба отново влезе в главата й и наистина чу странните звуци, които я притесняваха.
- Това крава ли е, което чувам?
- Така мисля. Време е за среща с мъжете
- Ще те чакам в гората след твоята среща и потегляме към брат ми
- Едуард, къде си? – започна да вика Рийба в къщата.
- Защо си станала от леглото?
- Ела, искам да поговорим – пренебрегна въпроса му тя.
- Ще ми се извиняваш ли?
Рийба отново се опита да проникне в главата му и разбра, че той наистина си мисли, че тя е длъжна да му се извинява.
- Престани да нахалстваш и просто ела
Отидоха в стаята с басейна като Рийба взе ключа преди да влезе вътре. Тя започна първа.
- Едуард, между нас не върви. Напускам те – тя се очуди колко леко изказа думите.
Едуард само я гледаше, а после пристъпи към нея. Той се наведе и я целуна страстно. Рийба позволи тази последна целувка, защото знаеше, че ще й бъде трудно да го преодолее. Тя погледна в огледалото зад Едуард. Очите й бяха жълти. И не от щастливото жълто, а от онова, което те депресира. Усети, че сълза напъра в очите й и се стегна. Прегърна здраво Едуард през врата и си позволи още една целувка. Последната им целувка. Тя го захапа за ухото, знаейки как му въздейства това, а после прошепна:
- Сбогом.
След това избяга от стаята, заключвайки след нея. Усещаше сълзите да се стичат по бузите й. Тя ги избърса и се закле, че никога повече няма да плаче. Следващото нещо, което помнеше, бе чернотата на гората. Отиде към езерото и видя два лебеда, които бяха оформили сърце. „Колко глупаво” – помисли си тя. – „ Точно като рисунките на децата”
Едуард си мислеше, че тя искаше само да привлече вниманието към себе си, но щеше да я научи на послушание. Ала след един час, когато Рийба все още я нямаше, той разбра, че тя му липсва. Все още не знаеше защо беше в леглото с Касис. Ако Рийба не се върнеше, той щеше да я търси. Ако трябва до края на живота си.
Рийба се успокои и се забърза към срещата с Александра. Провря се между дърветата и видя Александър да върви към Алекс. Изведнъж два огромни вълка застанаха пред Александра, ръмжейки.
- Сбогом, Ал – чу я да казва, а наум тя повтаряше: „Сбогом, моя любов.”
Александра се качи на чисто белия вълк и се запъти към Рийба. Вълкът се поклони и Рийба последва примера на Александра. Чуваше как приятелката й си пее тъжна песен, а сълзите се стичат по бузите й.
Сбогом
Рийба чуваше странно шумолене в главата си, когато стана. Малко по – малко започна да разбира думите. Веднага щом чу „Мамка ти!” разбра, че това е Александра.
“По дяволите! Колко богато въображение има. ” помисли си Рийба.
- Алекс, чувам какво си мислиш.
- Аз па чувам животински звуци в главата си, които не мога да определя. Но въпреки всичко ги разбирам
Рийба отново влезе в главата й и наистина чу странните звуци, които я притесняваха.
- Това крава ли е, което чувам?
- Така мисля. Време е за среща с мъжете
- Ще те чакам в гората след твоята среща и потегляме към брат ми
- Едуард, къде си? – започна да вика Рийба в къщата.
- Защо си станала от леглото?
- Ела, искам да поговорим – пренебрегна въпроса му тя.
- Ще ми се извиняваш ли?
Рийба отново се опита да проникне в главата му и разбра, че той наистина си мисли, че тя е длъжна да му се извинява.
- Престани да нахалстваш и просто ела
Отидоха в стаята с басейна като Рийба взе ключа преди да влезе вътре. Тя започна първа.
- Едуард, между нас не върви. Напускам те – тя се очуди колко леко изказа думите.
Едуард само я гледаше, а после пристъпи към нея. Той се наведе и я целуна страстно. Рийба позволи тази последна целувка, защото знаеше, че ще й бъде трудно да го преодолее. Тя погледна в огледалото зад Едуард. Очите й бяха жълти. И не от щастливото жълто, а от онова, което те депресира. Усети, че сълза напъра в очите й и се стегна. Прегърна здраво Едуард през врата и си позволи още една целувка. Последната им целувка. Тя го захапа за ухото, знаейки как му въздейства това, а после прошепна:
- Сбогом.
След това избяга от стаята, заключвайки след нея. Усещаше сълзите да се стичат по бузите й. Тя ги избърса и се закле, че никога повече няма да плаче. Следващото нещо, което помнеше, бе чернотата на гората. Отиде към езерото и видя два лебеда, които бяха оформили сърце. „Колко глупаво” – помисли си тя. – „ Точно като рисунките на децата”
Едуард си мислеше, че тя искаше само да привлече вниманието към себе си, но щеше да я научи на послушание. Ала след един час, когато Рийба все още я нямаше, той разбра, че тя му липсва. Все още не знаеше защо беше в леглото с Касис. Ако Рийба не се върнеше, той щеше да я търси. Ако трябва до края на живота си.
Рийба се успокои и се забърза към срещата с Александра. Провря се между дърветата и видя Александър да върви към Алекс. Изведнъж два огромни вълка застанаха пред Александра, ръмжейки.
- Сбогом, Ал – чу я да казва, а наум тя повтаряше: „Сбогом, моя любов.”
Александра се качи на чисто белия вълк и се запъти към Рийба. Вълкът се поклони и Рийба последва примера на Александра. Чуваше как приятелката й си пее тъжна песен, а сълзите се стичат по бузите й.
elinora97- Ентусиаст
- Брой мнения : 153
Дата на регистриране : 04.12.2011
Години : 27
Местожителство : София
Информация за РПГ
Име: Мариола
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Феби
Re: Това е моята книга Рийба (18+)
14 глава
Мразя те...
Рийба слезе от белия вълк и погледна към замъка, който се издигаше пред нея. Беше внушителен. Александра се обърна към нея:
- Би, няма да сме често заедно, затова искам да си избереш едно животно, чрез което ще се разбираме – Рийба се замисли за момент и каза:
- Избирам вълк – чу мислите й. Как черният полу вълк ще й липсва – и задръж черния. Мисля, че ме гледа злобно.
Александра се засмя и гушна вълка, който беше почти до кръста й. Вълчето близна Рийба по носа, а тя измормори:
- Мразя лиги.
Александра пак се засмя. Рийба виждаше радостните мисли в главата й. Алекс подсвирна и се появиха много вълци. С тях ,както прецени Рийба, може би имаше и кучета. „Да, това са кучета. Тези, който са по – ниски”. Тя отново се обърна към замъка.
- Доста е внушителен – възкликна
- Това е наследството му. Замъкът, който получавам аз, ми харесва повече. Изглежда по уютен – тя въздъхна. – Да влизаме.
- Господарката де Ноел е тук – чу се викане от замъка.
- Животните остават навън. Брат ми ше земе да реши, че има готов лов и после наистина ше го убия.
- Защо не говориш правилно? Знам, че можеш.
- Зашото когат прекараш време с моряци и само мъже, то ставаш кат тях. Стига да поискам мога да си говоря и правилно. Бих го направила ако се наложи, но за сега не се налага. Брат ми е малко странен или е така поне за мен.
Мургав мъж се появи на вратата. Рийба прецени, че е на около двайсет. Беше висок, колкото Александра. Може би малко по – висок с черна коса, кафяви очи и според Рийба с най – хубавия задник. Е, може би след този на Едуард.
- Нашите са много ядосани, Александра.
- Не им е за пръв път, Пако. Къде ти е учтивостта? – изведнъж Пако стана много красив. Обърна се към Рийба
- Аз съм братът на това говедо ето там.
- Да, да и аз се радвам да те видя
- Аз съм Рийба де Банкс
- На сила ли я доведе?
- Аз да не съм като теб? – отговори му с въпрос Александра
- Влезте. Ще те запозная с Поли и ще ви настаня в нейните стаи.
- Поли – извика Пако – Поли, къде си?
- Идвам, само минутка – чу се доста нежен глас или поне според Рийба
„- Обичам я, Би – чу Алекс в главата си Рийба – Пако не я заслужава. – Рийба едва забележимо вдигна рамене – Защото той и изневерява, а тя е уникален човек и го търпи.”
- Лейди, запознайте се с Лейди де Ноел по омъжена линия.
- Аз Лейди де Б... – „не си казвай твоето име” бързо я прекъсна Александра – де Инк
- Добре, лейди. Гладни ли сте?
- Може да ни донесат храната горе в стаята ми – Алексанра.
- Мислех да я оставя в съседната стая
- Не мисли. Твърде трудно е за теб.
Рийба тръгна да казва, че е достатъчно голяма да решава сама, но Поли я хвана за ръката и поклати глава.”Те така си общуват” – мислеше си. Рийба кимна с глава. После рече:
- Моля ви, спи ми се.
- Последвайте ме.
Те се качиха по стълбата и Рийба усети че има някакво съмнение в Александра, някаква тревожност в Поли и някакво доволство в Пако.
- Ето това е стаята. Най – малката в замъка. Предполагам, че ще искате друга стая и то пр...
- Не, благодаря. Стаята е перфектна
- Влезте и разгледайте
- Благодаря.
Александра и Рийба влязоха в стаята. Изведнъж главата на Рийба се проясни и чу какво ще направи Пако. За съжаление късно. Врата се трясна под носа им. Александра удари бясно с юмручето си по вратата.
- Отвори!
- Сестричке, нима мислиш, че си по – бърза от съобщенията? Срам ме е от теб. Как си могла да облечеш онази рокля, как си могла да избягаш от бъдещият си мъж, как...
- Не се прави на умен. Как можеш да й изневеряваш?
- Аз съм мъж и на мен не можеш да ми казваш какво да правя
- А ти можеш на мен само защото съм жена? Не си познал. Май си забравил на какво ни е учила майка?
- То няма смисъл
- Значи си тъпо ко...
- Мери си думите, защото не искам да си в синини, когато дойде мъжът ти.
- Мразя те!
- Намери си хубава рокля и разкарай този панталон. Намери и на Лейди де Банкс. Ще ви донеса яденето. И си почивайте. Нали това правите, за да сте красиви?
- Нещастник!
Мразя те...
Рийба слезе от белия вълк и погледна към замъка, който се издигаше пред нея. Беше внушителен. Александра се обърна към нея:
- Би, няма да сме често заедно, затова искам да си избереш едно животно, чрез което ще се разбираме – Рийба се замисли за момент и каза:
- Избирам вълк – чу мислите й. Как черният полу вълк ще й липсва – и задръж черния. Мисля, че ме гледа злобно.
Александра се засмя и гушна вълка, който беше почти до кръста й. Вълчето близна Рийба по носа, а тя измормори:
- Мразя лиги.
Александра пак се засмя. Рийба виждаше радостните мисли в главата й. Алекс подсвирна и се появиха много вълци. С тях ,както прецени Рийба, може би имаше и кучета. „Да, това са кучета. Тези, който са по – ниски”. Тя отново се обърна към замъка.
- Доста е внушителен – възкликна
- Това е наследството му. Замъкът, който получавам аз, ми харесва повече. Изглежда по уютен – тя въздъхна. – Да влизаме.
- Господарката де Ноел е тук – чу се викане от замъка.
- Животните остават навън. Брат ми ше земе да реши, че има готов лов и после наистина ше го убия.
- Защо не говориш правилно? Знам, че можеш.
- Зашото когат прекараш време с моряци и само мъже, то ставаш кат тях. Стига да поискам мога да си говоря и правилно. Бих го направила ако се наложи, но за сега не се налага. Брат ми е малко странен или е така поне за мен.
Мургав мъж се появи на вратата. Рийба прецени, че е на около двайсет. Беше висок, колкото Александра. Може би малко по – висок с черна коса, кафяви очи и според Рийба с най – хубавия задник. Е, може би след този на Едуард.
- Нашите са много ядосани, Александра.
- Не им е за пръв път, Пако. Къде ти е учтивостта? – изведнъж Пако стана много красив. Обърна се към Рийба
- Аз съм братът на това говедо ето там.
- Да, да и аз се радвам да те видя
- Аз съм Рийба де Банкс
- На сила ли я доведе?
- Аз да не съм като теб? – отговори му с въпрос Александра
- Влезте. Ще те запозная с Поли и ще ви настаня в нейните стаи.
- Поли – извика Пако – Поли, къде си?
- Идвам, само минутка – чу се доста нежен глас или поне според Рийба
„- Обичам я, Би – чу Алекс в главата си Рийба – Пако не я заслужава. – Рийба едва забележимо вдигна рамене – Защото той и изневерява, а тя е уникален човек и го търпи.”
- Лейди, запознайте се с Лейди де Ноел по омъжена линия.
- Аз Лейди де Б... – „не си казвай твоето име” бързо я прекъсна Александра – де Инк
- Добре, лейди. Гладни ли сте?
- Може да ни донесат храната горе в стаята ми – Алексанра.
- Мислех да я оставя в съседната стая
- Не мисли. Твърде трудно е за теб.
Рийба тръгна да казва, че е достатъчно голяма да решава сама, но Поли я хвана за ръката и поклати глава.”Те така си общуват” – мислеше си. Рийба кимна с глава. После рече:
- Моля ви, спи ми се.
- Последвайте ме.
Те се качиха по стълбата и Рийба усети че има някакво съмнение в Александра, някаква тревожност в Поли и някакво доволство в Пако.
- Ето това е стаята. Най – малката в замъка. Предполагам, че ще искате друга стая и то пр...
- Не, благодаря. Стаята е перфектна
- Влезте и разгледайте
- Благодаря.
Александра и Рийба влязоха в стаята. Изведнъж главата на Рийба се проясни и чу какво ще направи Пако. За съжаление късно. Врата се трясна под носа им. Александра удари бясно с юмручето си по вратата.
- Отвори!
- Сестричке, нима мислиш, че си по – бърза от съобщенията? Срам ме е от теб. Как си могла да облечеш онази рокля, как си могла да избягаш от бъдещият си мъж, как...
- Не се прави на умен. Как можеш да й изневеряваш?
- Аз съм мъж и на мен не можеш да ми казваш какво да правя
- А ти можеш на мен само защото съм жена? Не си познал. Май си забравил на какво ни е учила майка?
- То няма смисъл
- Значи си тъпо ко...
- Мери си думите, защото не искам да си в синини, когато дойде мъжът ти.
- Мразя те!
- Намери си хубава рокля и разкарай този панталон. Намери и на Лейди де Банкс. Ще ви донеса яденето. И си почивайте. Нали това правите, за да сте красиви?
- Нещастник!
elinora97- Ентусиаст
- Брой мнения : 153
Дата на регистриране : 04.12.2011
Години : 27
Местожителство : София
Информация за РПГ
Име: Мариола
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Феби
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji