Черна нощ в разгара на пролетта. Рева на бурното море известяваше края на началото. Тихите ридания звучаха като тъжна мелодия,заглушавана от разбиващите се в скалите вълни.
Тъмен силует беше зарил лице в ръцете си,докато подухващият вятър развяваше черните като абанос коси на фигурата – това беше женска фигура. Съвсем младо момиче-на не повече от двадесет години. По белите й дънки имаше тъмни петна от засъхваща кръв. Открояваше се още един тъмен силует, безжизнено отпуснат на земата до ридаещото момиче.
Чернокоска промуши малката си,бяла ръчичка в тази на мъртвото тяло до нея. Напипа нещо. Извади го. Беше лист хартия,напоен с кръв. Разгъна го.
„ Скъпа Джен,
искам да ти кажа, че съжалявам за това,което правя сега и вероятно ще ти причиня голяма болка, но изгубих единственото,което имаше смисал в живота ми – теб. Никога не съм спирал да те обичам и никога няма да спра. На теб посвещавам следващите няколко стиха,макар в момента в мен да се прокрадва известно съмнение,че не ще разбереш значението им.
Как искам да ти завещая себе си
След бляскавата смърт на болката,
На болката ограбила очите ми,
След призрачния марш на ужаси,
Венчани нощем със мечтите ми.
Как искам да ти завещая себе си,
Най-пролетна и светла,недолюбена,
Крилете си към твойте да протегна,
А ти да ме докоснеш,недокосната.
А ти да ме целунеш,нецелуната
И с бялата ръка на спомена
Най-тъмното страдание да хвърлим
Във гроба на отминали уроци...
А ужаса,плача и болката
С въже от обич да обесим
На клона на забравени пороци
И после да се преродим
Пречистени...
И пак да се усмихваме,
Но искрено...
Как искам да ти завещая себе си,
И слънцето,
И вярата,
И силата,
Които ти ми подари
В най-тъмните ми мъртви дни.
Как искам да ти завещая себе си
В пожара на запалени желания,
Запалени от пламъка в душата ти,
Душата ти – безкрайно обещание
За щастие,
Изписано по устните,
По пръстите ти,
Дланите,
Очите ти.
Как искам да ти завещая себе си
Във утро,
Несломено от тъга,
Във утро,
Преоблечено със нов,по-топъл изгрев,
Как искам да те оцветя...
...в любов.
И думите, които толкова исках да ти кажа, но никога не можах да изрека, ще ти кажа сега...те са две прости думички, но описват целия ми свят...обичам те. Всеки път,когато погледна към теб,без значение какво преживявам...всичко е толкова лесно. И всеки път,когато те прегръщам тези две думи изглежда бяха толкова лесни за изричане, но на мен ми липсваше смелост. Не знаех как ще реагираш. И тази вечер,когато те видях на бала да го целуваш...аз просто...знам,трябваше да споделя с теб чувствата си, но нещо ме спираше. Сега няма какво да ме спре и ти го казва...” – една гореща сълза се спусна по бялото лице на девойката и размаза мастилото. – „ ...обичам те.” . Няколко гърлени стона се изтръгнаха от гърлото на Джен, докато все повече сълзи се стичаха по лицето й. Истината беше, че и тя го обичаше, но той никога не и бе дал повод да вярва, че те може да са нещо повече от приятели. Той не бе показал по никакъв начин, че я харесва и дори повече – че я обича. ала истината беше различна – тя целуна непознатият,красив младеж на бала, защото осъзна,че не може да чака Бил да я забележи...може би трябваше да сподели чувствата си с него преди да прави каквото и да било...но...ако това повлиаше на приятелството им? Колкото и да го обмисляше това сега вече бе изгубило смисъла си, тъй като Бил вече беше мъртъв. Знаеше, че и смисълът на живота й е изгубен...щеше да направи нещо специално,но какво...?
* * *
- Какъв е начинът,по който искаш да умреш? – запита го тя.
- На дъното на морето, а ти?
- И аз.
* * *
Точно така! Разполагаше с всички необходими материали. „ Браво на теб, Джен! Да направиш най-сетне нещо смислено през живота си!” – помисли си тя. Измъкна ножчето от гръдния му кош. Завлачи безжизненото тяло към ръба на скалата. Хвана ръката му, защото знаеше, че той ще я повлече надолу. Двете тела полетяха и се изгубиха в бурното море. Тялото на Джен докосна мекия пясък на морското дъно,още държейки ръката му. За последно опря устните си о неговите и спокойно се отпусна. Това беше краят на началото. Краят на един живот и началото на една любов.
Тъмен силует беше зарил лице в ръцете си,докато подухващият вятър развяваше черните като абанос коси на фигурата – това беше женска фигура. Съвсем младо момиче-на не повече от двадесет години. По белите й дънки имаше тъмни петна от засъхваща кръв. Открояваше се още един тъмен силует, безжизнено отпуснат на земата до ридаещото момиче.
Чернокоска промуши малката си,бяла ръчичка в тази на мъртвото тяло до нея. Напипа нещо. Извади го. Беше лист хартия,напоен с кръв. Разгъна го.
„ Скъпа Джен,
искам да ти кажа, че съжалявам за това,което правя сега и вероятно ще ти причиня голяма болка, но изгубих единственото,което имаше смисал в живота ми – теб. Никога не съм спирал да те обичам и никога няма да спра. На теб посвещавам следващите няколко стиха,макар в момента в мен да се прокрадва известно съмнение,че не ще разбереш значението им.
Как искам да ти завещая себе си
След бляскавата смърт на болката,
На болката ограбила очите ми,
След призрачния марш на ужаси,
Венчани нощем със мечтите ми.
Как искам да ти завещая себе си,
Най-пролетна и светла,недолюбена,
Крилете си към твойте да протегна,
А ти да ме докоснеш,недокосната.
А ти да ме целунеш,нецелуната
И с бялата ръка на спомена
Най-тъмното страдание да хвърлим
Във гроба на отминали уроци...
А ужаса,плача и болката
С въже от обич да обесим
На клона на забравени пороци
И после да се преродим
Пречистени...
И пак да се усмихваме,
Но искрено...
Как искам да ти завещая себе си,
И слънцето,
И вярата,
И силата,
Които ти ми подари
В най-тъмните ми мъртви дни.
Как искам да ти завещая себе си
В пожара на запалени желания,
Запалени от пламъка в душата ти,
Душата ти – безкрайно обещание
За щастие,
Изписано по устните,
По пръстите ти,
Дланите,
Очите ти.
Как искам да ти завещая себе си
Във утро,
Несломено от тъга,
Във утро,
Преоблечено със нов,по-топъл изгрев,
Как искам да те оцветя...
...в любов.
И думите, които толкова исках да ти кажа, но никога не можах да изрека, ще ти кажа сега...те са две прости думички, но описват целия ми свят...обичам те. Всеки път,когато погледна към теб,без значение какво преживявам...всичко е толкова лесно. И всеки път,когато те прегръщам тези две думи изглежда бяха толкова лесни за изричане, но на мен ми липсваше смелост. Не знаех как ще реагираш. И тази вечер,когато те видях на бала да го целуваш...аз просто...знам,трябваше да споделя с теб чувствата си, но нещо ме спираше. Сега няма какво да ме спре и ти го казва...” – една гореща сълза се спусна по бялото лице на девойката и размаза мастилото. – „ ...обичам те.” . Няколко гърлени стона се изтръгнаха от гърлото на Джен, докато все повече сълзи се стичаха по лицето й. Истината беше, че и тя го обичаше, но той никога не и бе дал повод да вярва, че те може да са нещо повече от приятели. Той не бе показал по никакъв начин, че я харесва и дори повече – че я обича. ала истината беше различна – тя целуна непознатият,красив младеж на бала, защото осъзна,че не може да чака Бил да я забележи...може би трябваше да сподели чувствата си с него преди да прави каквото и да било...но...ако това повлиаше на приятелството им? Колкото и да го обмисляше това сега вече бе изгубило смисъла си, тъй като Бил вече беше мъртъв. Знаеше, че и смисълът на живота й е изгубен...щеше да направи нещо специално,но какво...?
* * *
- Какъв е начинът,по който искаш да умреш? – запита го тя.
- На дъното на морето, а ти?
- И аз.
* * *
Точно така! Разполагаше с всички необходими материали. „ Браво на теб, Джен! Да направиш най-сетне нещо смислено през живота си!” – помисли си тя. Измъкна ножчето от гръдния му кош. Завлачи безжизненото тяло към ръба на скалата. Хвана ръката му, защото знаеше, че той ще я повлече надолу. Двете тела полетяха и се изгубиха в бурното море. Тялото на Джен докосна мекия пясък на морското дъно,още държейки ръката му. За последно опря устните си о неговите и спокойно се отпусна. Това беше краят на началото. Краят на един живот и началото на една любов.
Последната промяна е направена от bvb_baby на Съб Дек 31, 2011 12:55 am; мнението е било променяно общо 1 път
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji