Глава втора: Разпитът
Двамата се приближиха още повече и огледаха добре тялото. Сърцето липсваше.
- Чудя се къде ли е сърцето...
- Хм...аз също.
Сара започна да оглежда стаята. Нямаше никакви видими следи. Ала на слънчевата светлина лек проблясък хвана окото й. Да, точно там. Под масата. Детективката се приближи. Медальон? Гердан? Хм...гривна с християнски кръст... Дали Бът я беше изспуснал? Беше ли всъщност вярващ? Сара не можеше да си го представи като такъв. Жената внимателно хвана предмета с пинсетите и го напъха в найлонова торбичка за анализ, след това я прибра в чантата си. Докато Лий оглеждаше спалнята, Сара слезе на първия етаж. Едва сега забеляза, че във всекидневната на дивана седят четирима човека. По всички лица беше изписан ужас. Сара предположи, че това са останалите от групата, но реши, че ще се запознае с тях по-късно. Сега искаше да огледа кухнята. Женският й инстинкт я водеше натам. Когато влезе забеляза огромното петно кръв на дъската за рязане, както и на ножа, оставен до нея. Първото място, където погледна беше в кофата за боклук. Точно попадение. Ситно нарязани парчета месо. Личеше си, че това месо е било силно кръвоснабдено. Сара сложи гумените ръкавици, извади найлонов плик и с пинсетите сложи няколко парченца за анализ. Прибра плика в работната си чанта и отиде във всекидневната.
- Здравейте, аз съм детектив Сара Хънтър и съм един от следователите, разследващи убийството на Тери Бът. – представи се тя на хората в стаята.
Четиримата мъже вдигнаха глави. Това даде възможност на Сара да ги прецени. Рагледа ги от ляво на дясно. Всичките бяха с дълги коси. Първият беше чернокос, а кафявите му очи хвърлиха на момичето същия преценителен поглед, какъвто и то отправи към него. Мъжът до него беше с рижава коса и добронамерени зелени очи. Сара не можа да го види като убиец. Следващият човек беше с кестенява коса и вероятно най – мускулест от всички. Жената веднага заключи, че зад коравото му тяло и огромните му мускули, се крие също толкова огромно сърце, неспособно да причини зло. И накрая погледът й се доста продължително последния от групата – рус, висок, синеок младеж с нормално телосложение, което напълно оправдаваше идеяла й за красив мъж. Това, което й направи впечатление беше, че той й хвърли изгарящ поглед, изпълнен със страст, като обърна най – голямо внимание на краката й, оставени на показ. Женското в нея надделя и тя се изчерви.
- Аз съм Алекс... Дрийм, басистът – представи се зеленоокият рижавелко.
- Ед Блек – каза чернокосият.
- Даниел Пойнт – учтиво се обади и мускулестият мъж.
Сара отправи погледа си към русичкия в очакване и той да се представи.
- Ъ...да... Аз съм Джаред...ъ...Смит.
И тогава Сара почувства нещо, което не беше чувствала никога преди – любов, закрила, топлота.
- Бих искала да ви задам няколко въпроса.
- Разбира се – кимна Алекс.
-Ъм...добре – Сара си издърпа стол, седна и си извади бележника. Реши, че това може бе щеше да отнеме известно време, затова свали коженото си яке. Остави го на облегалката на стола. Дръпна надолу бялата си риза и погледна към момчетата. Четирите чифта очи бяха насочени към декултето й. Тя също отправи погледа си натам. Забеляза, че освен трите най-горни копчета, които тя нарочно разкопчаваше, тъй като ризите й стягаха, сега и четвъртото също беше разкопчано. Това подчертаваше още повече гърдите й. Тя го закопча.
- Така... – започна момичето – Кой от вас намери трупа?
- Всички. И четиримата бяхме заедно – обясни Ед. Останалите кимнаха.
- Докосвахте ли тялото?
Сара погледна към Джаред. Очите му се местеха ту към гърдите, ту към краката й. Погледът му сякаш казваше: „Бих докосвал твоето тяло.” Това притесни детективката и тя импулсивно събра краката си по – близко един до друг.
- Не
- М...добре. бихте ли ни придружили до участъка? Аз и партньорът ми бихме искали да ви зададем още няколко въпроса. На всеки поотделно.
- Разбира се
- Добре, благодаря
Вратата на къщата се отвори. Вътре влетя червенокосо момиче приблизително на възрастта на Сара.
- О, Еди, вече разбрах, толкова съжалявам – прегърна тя Ед. Сетне се обърна и огледа Сара отгоре до долу. Леко се смръщи. Студено сините й очи издаваха, че полицайката не й се нрави особено.
- Аз съм Мелиса Кан, гадже на Еди – представи се учтиво тя.
- Сара Хънтър, детектив
Мелиса Кан беше средна на ръст. В тялото беше добре оформена – големи гътди, прави и дълги крака, като цяло – спортна фигура. Лицето й беше детско, но жстокоста личеше в очите й. Тънките й устно бяха извити в надменна усмивка, която сякаш казваше: „Аз съм нещо повече от теб!”. Сара беше имала вземане – даване с такива момичета. Не й сопадаха особено. Мислеха си, че могат да имат всичко, което искат. Залагаха на тялото си, а не на главата. Още от сега Сара беше сигурна, че с Мелиса няма да се погодят. Тя се изправи. Реши да провери как се справя Лий. Тръгна към втория етаж. Почувства се наблюдавана. Хвърли скришом поглед назад. Джаред оглеждаше задника й. Тя забърза нагоре по стълбите.
- Какво става, Марк?
- Взимаме улики. Ти намери ли нещо?
- Да, мисля, че открих сърцето. Нарязано с кухненски нож и изхвърлено в кофата.
- Интересно...
- Казах на останалите от групата, че ги искаме за разпит.
- Чудесно.
Дойде моментът, от който Сара се притесняваше най – много – разпитът на Джаред. Сега щеше да остане насаме с него, а не искаше. Той я привличаше по плашещ начин. Все пак тя беше сгодена жена и не можеше да си мисли такива неща. Когато Лий й предложи тя да разпита момчетата, тъй като присъствието на красива жена оказвало влияние, Сара малко се ядоса. Пое си дъх, когато Джаред пристъпи и се подготви за разпит. Той седна.
- Колко близки бяхте с жертвата? – поде Сара
- Изключително. Той беше най – добрият ми приятел. Споделяхме си почти всичко.
- Споменавал ли Ви е нещо?
- Не ми говорете на „Вие”, моля – усмихна се той и продължи – Не, не ми е споменавал нищо.
- Имаше ли някой, който му е имал зъб? Или някоя лудо влюбена фенка? Може би жена в живота му?
- Никой му нямаше зъб. Колкото до лудо влюбените фенки и жените имаше много.
- Имаше ли нещо странно в поведението му преди инцидента. Забелязали ли сте?
- Хм...не...просто се скараха с Ед
- За какво?
- Не знам. Аз и останалите излязохме от стаята. Сякаш ставаше дума за жена илинещо такова. След това Ед излезе с трясък от къщата. Тъй като се налагаше ние да идем до магазина. Попитахме Тери дали иска да дойде с нас, но той отказа. Каза, че имал някаква работа. Ние излязохме.
- Ед каза, че сте били заедно, когато сте намерии трупа. Той е излязъл ореди вас. Как така?
- Засякохме се пред вратата. Той тъкмо я отключваше. Влязохме заедно. На Ед явно му беше минало и искаше да се извини на Тери, но когато влязохме, заварихме трупа му.
- Забелязали ли сте съмнителни хора да се навъртат в картала по – рано?
- Ами...предполагам може да се каже. Ние ходихме пеша и навръщане видяхме една чернокоса жена в гръб. Не сме я виждали преди в квартала.
- И това ви е направило впечтление, защото...?
- Защото я виждаме за първи път. Кажете ми нещо, на колко сте години?
- Нека не се разсейваме – усмихна се Сара – Чернокоса? Няма ли дръги чернокоси?
- Ами...има, но просто типът на косата не е такъв. Тази беше къдрава и като казвам къдрава, имам предвид наистина къдрава. Като косата на клоун, замо че дълга до кръста.
- Аха. Нямам други въпроси. Ако се сетя нещо, ще Ви потърся.
- А може ли номера Ви? Аз да ви потърся.
Сара се изчерви. Защо пък да не му го даде? Момент. Не. Просто му се усмихна и излезе от помещението.
- Марк, Блек не ни е споменал за кавгата си с Бът, нали? – обърна се тя към Лий.
- Не е.
- Е, оказа се, че е имало такава. Викни Блек обратно.
Сара отиде обратно в стаята за разпит. Джаред още не беше излязъл.
- Наистина се нуждая от номера Ви.
- Не мисля така. А и плюс това аз не Ви харесвам. Имам си годеник.
В този момент Блек влезе в стаята и на Джаред му се наложи да излезе, но по изражението му Сара разбра, че тази битка не е приключила. Блек седна.
- Е,, разбрах, че сте влезли в спор с Тери Бът около два часа пред убийството му.
- Да.
- Защо не ни споменахте при разпита?
- Защото не беше важно, а и щеще да прозвучи грешно. Сякаш аз съм убиецът, а аз не съм.
- За какво се скарахте?
- Мелиса каза, че той я бил свалял. Аз се ядосах, все пак е мой приятел. Не може да ме предава така.
- Кога Ви каза това госпожица Кан?
- По телефона. Малко преди да се скарам с Тери.
- И той какво Ви каза, след като му се разкрещяхте?
- Че не би я свалял за нищо на света, тъй като не си падал по леки жени. Ядосах се. Разкрещях му се отново и излязох. Разходих се в парка. Природата много ме успокоява. Там премислих нещата и реших, че не си струва да си разваляме отношенията, заради момиче. Реших да му се извиня, но вече беше твърде късно.
- Разбирам – кимна Сара. – Свободен сте. Бихте ли извикали госпожица Кан на излизане?
Ед кимна и излезе.
Сара седна и отпи голяма глътка от колата си. Щеше да бъде дълъг ден. И все пак не й се прибираше вкъщи. Там я чакаше Джейк. Вечер тя водеше монотонни разговори с него. Всеки ден едно и също. Мислите й бяха прекъснати от влизащата Мелиса.
- Госпожице Кан, бих искала да Ви задам няколко въпроса. Бихте ли седнали?
Мелиса не отговори, а просто седна.
- Какви бяха отношенията Ви с господин Бът?
- В никакъв случай добри. Той ме мразеше.
- Защо мислите така?
- Всяко негово движение го показваше. Нямирам го за странно, тъй като нямам проблеми с другите мъже.
- Господин Блек сподели, че сте му казали, че Тери ви е свалял. Имате ли представа защо човек, който не Ви харесва би Ви свалял?
- Не, какво да Ви кажа – мъже. Вие вероятно знаете по – добре от мен.
- Къде бяхте в периода 13.00 – 15.00?
- В таноцовото студио. Аз съм танцов инструктор.
- Има ли някой, който може да потвърди това?
- Да, рецепционистката.
- Добре. Нямам други въпроси. Свободна сте.
Мелиса кимна и излезе. Сара отново отиде при Марк.
- Има ли други за разпит? – попита го тя.
- Не. Мисля, че Джаред си пада по теб.
- О, супер.
- И ти също си падаш по него, нали?
- Марк, бъркаш се твърде много в личния ми живот.
- Да, аз съм най – добрият ти приятел и те са за това.
- Прав си – усмихна се Сара.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji