Няколко кратки мои стихотворения и 1-2 снимки като за начало. : )


Тази ми е любимата от всички 'розени' фотосесии, които съм правила, защото обожавам рози, а и защото тази придоби едно много красиво значение за мен.


Сякаш шептят, нали? Дали всеки може да ги чуе?



И тази ми е най-любимата. Напомня ми много стари чувства и емоции и забравена болка. И все пак в сърцето ми остава красивият образ на тази февруарска вечер преди две години <3

И първи пост лично литературно творчество. Предварително съобщавам, че е на английски, но когато ме хване вдъхновението, не пита на кой език искам да пиша. : )

Would you let me?

I want to be the flame
warming you up
in the cold winter nights.
Would you let me?

I want to be the cure
for your sickness
causing you pain.
Would you let me?

Would you let me?

I want to be sweet laugh
tinkling in your head
when you are sad.
Would you let me?

I want to be your tears
when you cry
I'll be the silver one.
Would you let me?

When you're down
I'll be your wings
raising you so high

When you're solitary
I'll be your pleasure
giving you strength to live

When you are worried
I'll bring you dreams
and chase the nightmares

And when you die
I'll give my everything
to die instead of you

I want to give you will
will of life
when you feel weak
Would you let me?

I want to taste the rain
running down your cheeks
when you are lone
Would you let me?

When you're down
I'll be your wings
raising you so high

When you're solitary
I'll be your pleasure
giving you strength to live

When you are worried
I'll bring you dreams
and chase the nightmares

And when you die
I'll give my everything
to die instead of you

Леле... адски мили думи! :noway: Благодаря! Ужасно благодаря

Не мога да се стърпя и да не коментирам, въпреки, че моето мнение няма толкова голямо значение. Снимките наистина са красиви,дали защото зимата винаги ми е харесвала или защото есента е времето,което ми напомня за промяната,от която всеки се нуждае,или пък е защото розата за мен винаги е била символ на сладката болка от любовта.Не знам. Но стихотворението наистина е нещо голямо и красиво,изпълва ме с нежност,топлина и любов, от които всеки се нуждае в тези студени дни. Поздравявам те.