This is a Hitskin.com skin preview
Install the skin • Return to the skin page
Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
5 posters
Луди глави :: Личности :: Аз-човекът
Страница 1 от 1
Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Здравейте на всички : ) От скоро съм тук и реших да се представя.
Казвам се Мирела, но ме наричат по различни начини. Най-много предпочитам Франки или Франи, защото идва от Франкенщайн, което е най-любимото ми литературно произведение. Някои може да спрете да четете сега, но да ви кажа, в тази книга има много повече любов и страст, отколкото човешкият род е изпитал за цялото си съществуване. Много красива творба!
Да се върна на себе си...
Уча рекламна графика и изобразително изкуство вече трета година. След това искам да се занимавам с преводачество, книгооформление, реставрация или скандинавски науки. Все пак лингвистиката, литературата, историята и изкуството са ми страсти.
За около две години развих способността да прикривам всяко мое лошо настроение с усмивка. Не винаги се получава. Все пак понякога се насъбира много и трябва да си изплача мъката.
Не обичам големи и шумни събирания. Предпочитам по-скромни компании. Имам малко приятели. По-скоро нямам. Предпочитам няколкото човека, на които държа. Наречеш ли някого 'прител', той автоматично престава да е такъв. Съгласни?
Обичам тихите разходки в дъжда. Обичам любимите си хора щастливи. Обичам снега. Обичах и студ, но тази зима нещо станах като коала на Северния полюс. Обичам пълнолунието и луната като цяло. Обичам красивите изгреви. Залезите ми навяват тъжни мисли. Но това не ги прави по-малко прекрасни!
Загубена романтичка съм и няма как да го променя. Лошото е, че последно време няма такива хора. Някои може да останем завинаги сами. Тъжно? Зависи.
Не съм чак такава депресия, за каквато може да сте ме помислили.
Обичам рози и шоколад и котенца и... всякакви животинки. Имам си зайче и куче. Преди имах и котка и костенурки, но заради родителските тела ги подарихме. Това не означава, че не ги обичах. Още ме боли сърцето като се сетя колко ми липсват. <33 Обичам и да гушкам. Обичам и да творя разни мънички неща, с които да радвам околните.
Не знам какво още да ви кажа. Ако искате ме питайте за любими книги, филми, какво мисля за живота... Нещо си там. Ще се радвам да ви отговоря : )
Казвам се Мирела, но ме наричат по различни начини. Най-много предпочитам Франки или Франи, защото идва от Франкенщайн, което е най-любимото ми литературно произведение. Някои може да спрете да четете сега, но да ви кажа, в тази книга има много повече любов и страст, отколкото човешкият род е изпитал за цялото си съществуване. Много красива творба!
Да се върна на себе си...
Уча рекламна графика и изобразително изкуство вече трета година. След това искам да се занимавам с преводачество, книгооформление, реставрация или скандинавски науки. Все пак лингвистиката, литературата, историята и изкуството са ми страсти.
За около две години развих способността да прикривам всяко мое лошо настроение с усмивка. Не винаги се получава. Все пак понякога се насъбира много и трябва да си изплача мъката.
Не обичам големи и шумни събирания. Предпочитам по-скромни компании. Имам малко приятели. По-скоро нямам. Предпочитам няколкото човека, на които държа. Наречеш ли някого 'прител', той автоматично престава да е такъв. Съгласни?
Обичам тихите разходки в дъжда. Обичам любимите си хора щастливи. Обичам снега. Обичах и студ, но тази зима нещо станах като коала на Северния полюс. Обичам пълнолунието и луната като цяло. Обичам красивите изгреви. Залезите ми навяват тъжни мисли. Но това не ги прави по-малко прекрасни!
Загубена романтичка съм и няма как да го променя. Лошото е, че последно време няма такива хора. Някои може да останем завинаги сами. Тъжно? Зависи.
Не съм чак такава депресия, за каквато може да сте ме помислили.
Обичам рози и шоколад и котенца и... всякакви животинки. Имам си зайче и куче. Преди имах и котка и костенурки, но заради родителските тела ги подарихме. Това не означава, че не ги обичах. Още ме боли сърцето като се сетя колко ми липсват. <33 Обичам и да гушкам. Обичам и да творя разни мънички неща, с които да радвам околните.
Не знам какво още да ви кажа. Ако искате ме питайте за любими книги, филми, какво мисля за живота... Нещо си там. Ще се радвам да ви отговоря : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Бих искала да ти кажа "добре дошла",но вероятно не съм аз човекът,тъй като аз самата съм от скоро тук,но виж не ми е хрумвало да се представя. От всичко, което прочетох за теб най - много ми харесва начина ти на писане. Разбира се смятам и че си човек с готин характер, вероятно, защото много ми напомняш на мен. Радвам се, че си част от "Луди глави" и все пак ще ти го кажа. Добре дошла!
bvb_baby- Ентусиаст
- Брой мнения : 89
Дата на регистриране : 30.12.2011
Години : 28
Местожителство : София
Информация за РПГ
Име: Лийфмел
Земя и титла на героя: Луданария
Други герои: Адеян
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Благодаря за приветствието и милите думи по отношение на писането ми. Наистина ги оценявам! : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
bvb_baby написа:Бих искала да ти кажа "добре дошла",но вероятно не съм аз човекът,тъй като аз самата съм от скоро тук,но виж не ми е хрумвало да се представя. От всичко, което прочетох за теб най - много ми харесва начина ти на писане. Разбира се смятам и че си човек с готин характер, вероятно, защото много ми напомняш на мен. Радвам се, че си част от "Луди глави" и все пак ще ти го кажа. Добре дошла!
Наистина добре дошла. Това е един страхотен сайт !
elinora97- Ентусиаст
- Брой мнения : 153
Дата на регистриране : 04.12.2011
Години : 27
Местожителство : София
Информация за РПГ
Име: Мариола
Земя и титла на героя: Морилерия
Други герои: Феби
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Хвана ме вдъхновението (или егоистичното ми аз взе надмощие, което се случва рядко) и ще взема да ви разкажа маааалко повечко за себе си : )
Като начало (едно второ начало обаче, защото вече се представих донякъде) ще кажа, че за мен времето е абсолютно относително понятие. Дори май не съществува в моите представи за живот Години, месец, дни...всичко е едно за мен. Някои неща ги виждам, сякаш са били вчера, други - като друг живот. Най-лошото идва когато и сънищата ми се оплетат с минали или настоящи реалности. Проблемът е там, че спя в пълно съзнание. Т.е. спя, но и във всеки един момент усещам всичко около мен, следя мислите си и т.н. Въпреки това, докато аз не реша, няма кой и как да ме събуди Понякога спя с отворени очи и неведнъж са се плашили хората покрай мен... Чудно защо ли
Още от малка не изпитвам голяма нужда от хора...Най-много обичам да съм някъде самичка или най-много с един-двама важни човека покрай мен. Вече споменах, че държа на много малко хора. Това не е от толкова голямо значение.
Имам си най-хубавата сестричка евър! Обичам си я, караме си се....Всичко е наред Ако ми даваше, щях да я гушкам постоянно. Ама то мрънка...
Сега слушам една голяма депресия. И ми действа още по-мрачно, защото лееееееко целият ми живот е Love I never had... Не знам колко от вас знаят какво е чувството толкова искрено да обичаш нещо и после БАМ! Или го няма, или си е тръгнало или... просто не му пука за теб, или пък те е страх да му кажеш, или му казваш и то си отива, или те смята за ужасно досаден човек. Списъкът ми няма край. Нещастие! Животът продължава (има това ужасно свойство).
Вече казах, че обожавам рози. И си колекционирам. Най-вече "кървящи". Засилват идеята на болката.
За какво мечтая? Да живея в шоколадов град и... някъде, някога да се намери някой, който да ме обича такава, каквато съм (най-вече с всичките ми недостатъци).
Обожавам черния цвят. И белия също. Такава красота - като хрупащ сняг! Обожавам и червено...ярко и наситено! Като топла кръв! (не съм вампир.) И жълто също... като голеееееееееемия огнен диск, чиято утринна поява от изток ми вдъхва толкова надежди, (които после умират безпаметно). И зеленото...цвета на Майката природа и живота (нищо, че моя съм готова да изоставя). И синьо...като безкрайното небе. И Сребристо като цвета на луната, която се оглежда в морето.
Леле... с тези мрачни приказки сигурно ви отегчих вече... : ( Хайде спирам вече и евентуално ще чакам въпроси. *гушки* на всички : )
Като начало (едно второ начало обаче, защото вече се представих донякъде) ще кажа, че за мен времето е абсолютно относително понятие. Дори май не съществува в моите представи за живот Години, месец, дни...всичко е едно за мен. Някои неща ги виждам, сякаш са били вчера, други - като друг живот. Най-лошото идва когато и сънищата ми се оплетат с минали или настоящи реалности. Проблемът е там, че спя в пълно съзнание. Т.е. спя, но и във всеки един момент усещам всичко около мен, следя мислите си и т.н. Въпреки това, докато аз не реша, няма кой и как да ме събуди Понякога спя с отворени очи и неведнъж са се плашили хората покрай мен... Чудно защо ли
Още от малка не изпитвам голяма нужда от хора...Най-много обичам да съм някъде самичка или най-много с един-двама важни човека покрай мен. Вече споменах, че държа на много малко хора. Това не е от толкова голямо значение.
Имам си най-хубавата сестричка евър! Обичам си я, караме си се....Всичко е наред Ако ми даваше, щях да я гушкам постоянно. Ама то мрънка...
Сега слушам една голяма депресия. И ми действа още по-мрачно, защото лееееееко целият ми живот е Love I never had... Не знам колко от вас знаят какво е чувството толкова искрено да обичаш нещо и после БАМ! Или го няма, или си е тръгнало или... просто не му пука за теб, или пък те е страх да му кажеш, или му казваш и то си отива, или те смята за ужасно досаден човек. Списъкът ми няма край. Нещастие! Животът продължава (има това ужасно свойство).
Вече казах, че обожавам рози. И си колекционирам. Най-вече "кървящи". Засилват идеята на болката.
За какво мечтая? Да живея в шоколадов град и... някъде, някога да се намери някой, който да ме обича такава, каквато съм (най-вече с всичките ми недостатъци).
Обожавам черния цвят. И белия също. Такава красота - като хрупащ сняг! Обожавам и червено...ярко и наситено! Като топла кръв! (не съм вампир.) И жълто също... като голеееееееееемия огнен диск, чиято утринна поява от изток ми вдъхва толкова надежди, (които после умират безпаметно). И зеленото...цвета на Майката природа и живота (нищо, че моя съм готова да изоставя). И синьо...като безкрайното небе. И Сребристо като цвета на луната, която се оглежда в морето.
Леле... с тези мрачни приказки сигурно ви отегчих вече... : ( Хайде спирам вече и евентуално ще чакам въпроси. *гушки* на всички : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Интересен човек си ти. Обичаш май да говориш. Това е страхотно, имайки предвид днешното интелектуално ниво на масата, си изглежда от все по-малко оставащите хора, които държат на мисълта в главата и на изкуството.
И само да кажа, че ми напомняш на някого. Тя предполагам, че ако прочете описанията ти също ще намери приликите .
И разбира се, имам въпрос.
Какво те е направило такава, каквато си в момента?
И само да кажа, че ми напомняш на някого. Тя предполагам, че ако прочете описанията ти също ще намери приликите .
И разбира се, имам въпрос.
Какво те е направило такава, каквато си в момента?
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Благодаря за въпроса, Вени! : )
Накара ме да се замисля. Никога не съм обръщала внимание на това какво точно съм сега и какво наистина ме направи такава. Мисля, че беше една нещастна... хм... сега, когато осмислям ясно нещата, май не беше любов. Но да го наречем така. Доста глупава случка, честно казано. Но пък, явно е било писано да стане така. След това се вглъбих покрай цялата тази история и...воала!... перманентна депресия, с която се боря усилено. Поне се научих, че ако се вглеждаш в минали неща прекалено дълго,нищо хубаво не те чака.
В крайна сметка, всеки бере плодовете на това, което е посял. Имам надеждата някой ден да се усмихвам повече истински, защото това сега могат да ме накарат да направя... точно двама човека. Глупавото е, че мноооого ме е срам да им кажа.
Е, надявам се да съм отговорила, въпреки малкото лирично отклонение : )
Накара ме да се замисля. Никога не съм обръщала внимание на това какво точно съм сега и какво наистина ме направи такава. Мисля, че беше една нещастна... хм... сега, когато осмислям ясно нещата, май не беше любов. Но да го наречем така. Доста глупава случка, честно казано. Но пък, явно е било писано да стане така. След това се вглъбих покрай цялата тази история и...воала!... перманентна депресия, с която се боря усилено. Поне се научих, че ако се вглеждаш в минали неща прекалено дълго,нищо хубаво не те чака.
В крайна сметка, всеки бере плодовете на това, което е посял. Имам надеждата някой ден да се усмихвам повече истински, защото това сега могат да ме накарат да направя... точно двама човека. Глупавото е, че мноооого ме е срам да им кажа.
Е, надявам се да съм отговорила, въпреки малкото лирично отклонение : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Доста мъдро казано беше това за плодовете. Адмирации, че осъзнаваш, че всяко действие има свое противодействие и рефлектира върху бъдещето. Успех с излизането от състоянието ти. Номерът става само с обграждане с хора и отваряне към тях. Ще видиш, че има и такива, които не хапят и много от тях заслужават да им се довериш . Сега сигурно ти изглежда трудно да го направиш, но първата крачка е най-сложна. След това всичко става толкова бързо, че си казваш "Хей, какво стана, аз бях в дупка, а вече съм на повърхността" и животът ти става по-добър, а и ти самата ставаш по-добра като човек.
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Наистина интересно казано! Благодаря ти! : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Добре, да кажем, че имаш 1 година живот само... (хипотетично просто, не ти го пожелавам, даже ти желая още поне 50-60 години жовот) кои са 15-те неща, които ще направиш?
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
О, стига бе... една година е много време... за 50-60 да не говорим. Не ги искам! и едната не искам и чак 15 неща едва ли са... но искам си Слънцето, искам да се преместя най-накрая да живея в София, искам свобода... трички. но засега няма шанс да ги имам : )
Farsotstein- Луд умора няма
- Брой мнения : 33
Дата на регистриране : 14.01.2012
Години : 28
Местожителство : СливенЪТ xD
Информация за РПГ
Име: Нимерия
Земя и титла на героя: Прелия; Кралицата просяк
Други герои: Найар
Re: Farsotstein или просто нещо, което може би съм аз
Здрасти,
напоследък не съм от особено любезните, което е странно, но разбираемо до някъде. Станала съм по-голяма реалистка и това подрязва жестоко крилата на въображението ми. Но се зачетох случайно в първият ти пост и се върнах 5 години назад в живота си. Не, че съм толкова стара... въпреки че точно така се почувствах. Исках да те питам усмихваш ли се все още повече от колкото тъжиш?
ПП: Да нямаш някакъв проблем с подписа, защото картинката ти не излиза? Ако имаш нужда от помощ, казвай.
напоследък не съм от особено любезните, което е странно, но разбираемо до някъде. Станала съм по-голяма реалистка и това подрязва жестоко крилата на въображението ми. Но се зачетох случайно в първият ти пост и се върнах 5 години назад в живота си. Не, че съм толкова стара... въпреки че точно така се почувствах. Исках да те питам усмихваш ли се все още повече от колкото тъжиш?
ПП: Да нямаш някакъв проблем с подписа, защото картинката ти не излиза? Ако имаш нужда от помощ, казвай.
Stacey:)- Администратор
- Брой мнения : 478
Дата на регистриране : 25.06.2010
Години : 29
Информация за РПГ
Име: Ансимерлия, Енсиме/Паксима
Земя и титла на героя: Морилерия/Прелия
Други герои: Велсана и Керамолия
Луди глави :: Личности :: Аз-човекът
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji