Малко разказчета, докато съм в часовете

by **elinora97** Съб Май 12, 2012 9:41 pm

Тя и той

- Обичам те! Нали го знаеш? – попита тя
- И аз те обичам, скъпа – каза той
Връщане назад с 1 година
- Мразя те, копеле гадно - тя
- Чувствата са взаимни, кучко – той не й остана длъжен.
Тя го удари през лицето. Той хвана ръката й, когато посегна да го удари втори път. Той се наведе и я вдигна на рамото си. Дългата и червена коса, стигна до прасците му.
- Пусни ме! – тя
- Сега ще те накажа
Сърцето й подскочи в гърдите и се качи в гърлото. „Какво ли е намислил?” попита се тя. Тя виждаше паветата, когато погледнеше надолу. Беше късно през нощта, може би един или два часа. Защо се нави да ходи на дискот... Мислите й бяха прекъснати когато беше хвърлена на нещо меко. Зелените й очи се загледаха в стаята. Бедно обзаведена. Единственото, което беше в тази стая бе едно бюро с лаптоп на него. Всъщност тази стая я успокояваше. Всичко беше в черно. Изведнъж се озова по гръб на леглото. Ръцете бяха хванати над главата й. Тя си вгледа в сапфирените му очи. Бяха засмени. Черната му коса падаше около лицето й.
- Харесва ли ти? – той
- Не е лошо, но щеше да е по – добре, ако ти не беше върху ми – всъщност на нея и беше много приятно той да е върху нея. Чувстваше се по – жива. Той се беше разположил удобно между краката й, а единия му лакът беше до главатай
- Казах, че ще те накажа
- И сега какво? Ще ме напляскаш?
- И това е идея, но не
Той я целуна под ухото. Тя се изпъна като струна и тялото и се притисна плътно към неговото.
- Махай се – каза тя, понеже мразеше да е безпомощна.
- Кажи „моля”
- Никога не се предавам
- Мога да те накарам – каза злобно той – знам, че ме харесваш – тя не му отговори, защото знаеше, че е прав. Започна да се извива и да се върти. Той плътно я притисна към мекото легло. Тя не спираше да се извива.
- Нали знаеш, че съм по – силен? – той
- Има едно място, където не си толкова силен – тя
И за да го докаже заби коляното си между краката му. Той сви кракаката си, а тя бързо се измъкна от него. Тъкмо застана права на леглото и той отново я дръпна върху него. Хвана я за дългата коса и я целуна. Тя първоначално се съпротивляваше, но след малко се успокои и допусна езика му в устата си.
- Харесва ли ти? А ти харесваш ли ме? – попита я той
Тя само кимна в съгласие
- Е ще тръгнем ли? – той
- Ама, че си залухав – тя и се усмихна
- Не ми отговори на въпросчето!
- Естествено, глупако
Сега:
Той я целуна нежно и я попита:
- Готова ли си?
Тя отговори :
- Родена съм готова
Връщане назад с 6 месеца

- Какво? Насити ми се и хайде да го духам? – тя
- Аз те харесвам адски много, ти постоянно ми се караш – каза възмутено
- Не изкарвай мен виновна! – изръмжа тя
- Не го правя.
- Да бе да!
- Сама се изкарваш света вода ненапита.
- Я върви по дяволите
- Само това знаеш
Тя се вбеси и замахна да го удари. В последният момент той хвана ръката й. Тя го погледна. Той не отмести тъмните си очи. Той започна да сваля лицето си към нейното докато не я целуна.
- Съжалявам, наистина
- Аз също

Сега
Тя пристъпваше бавно по пътеката, държейси белия букет. Той я чакаше с черния костюм и червената роза на ревера.

Връщане назад с 3 месеца
- Здравейте – каза тя притеснено
- Здравей, малката! – каза баща му
- Как си? – попита майка му
- Добре, ами вие? – тя
- И ние така
- Това са майка ми и баща ми
Двамата родители се показаха и погледнаха дъщеря си с онази любов присъща само на родителите.
- Добър вечер – казаха техните
- Добра да е – казаха неговите
Майка й бе със зелени очи и червена коса. Гърдите й бяха големи, а тя висока. Баща й беше с кестенява коса и будни сиви очи.
Майка му бе пълна противоположност на нейната – нисичка, с руса коса и тези сапфирени очи, които той беше наследил. Баща му беше с черната като катран коса, висок и с черни очи.
- Влизайте – каза майка му
Всички влязох в двуетажната къща и се настаниха в трапезарията. Вечерята мина спокойно.
Сега
- Приемате ли тази жена за ваша съпруга?
- Приемам я в болест и здраве, щастие и тъга за моя съпруга.
Преди 1 месец
- Мамо, татко, събрахме ви четиримата за да ви кажем нещо – той
- Да мили – майка му
- Аз и той се сгодихме. Искаме благословията ви за женитбата – тя
Баща й се обърна към него и го попита:
- Обичаш ли я?
- С цялото си сърце
- Имате нашата благословия
- Татко, ти плащаш сватбата – тя
Сега
- Вие приемате ли този мъж за ваш съпруг?
- Приемам го в болест и здраве, щастие и тъга го приемам за съпруг.
- Можете да целунете булката
Той приведе лицето си до нейното и докосна устните си с нейните. Доближи се до ухото й и каза:
- Довечера ще прдължим.
Тя се засмя, а той я вдигна и я завъртя през кръста.
След 10 години
- Обичам те! – прошепна тя в ухото на спящия си съпруг.
Той се стресна и се събуди. Погледна я с обич.
- И аз те обичам.
Чу се плач.
- Сега пък какво е станало? – прошепна уморено той.
- Аз ще проверя
Тя стана и отиде при близнаците.
- Спокойно милички, спокойно – тя ги целуна и те магически се успокоиха.
Тя се върна в леглото. Той и зададе въпрос:
- Ще ме обичаш ли винаги така силно?
- Само ако и ти го направиш.

Край!