Глава 4: И нещата се заплетоха
Тъмнокоската се поколеба, като през лицето й премина смръщване, но тя бързо го прикри. Стегна се и мина покрай него, без дори да признае присъствието му. Това го шокира, тъй като никой досега не се беше осмелявал да го пренебрегне. Изненадата беше изписана по цялото му лице, докато гледаше как тя стигна чина си и взе тетрадката си. Краси не каза и дума, а тръгна да излиза от стаята колкото се може по-бързо, но това естествено не й се получи.
-Значи ти си прочутата Краси, а? – гласът му успя да предизвика заковаване на място от нейна страна. След като с усилие овладя раздразнението си, тя бавно се обърна и го изгледа. Повдигайки вежда, се усмихна иронично.
-Чак пък прочута... Не мисля, че аз съм тази, която е такава. – тонът й беше пропит със сарказъм и Владимир за втори път през този ден срещна някой, който отправяше като обида към него популярността му. Той бързо проумя нещата и умело се впусна в „играта”, както той ги виждаше.
-О, забравих. Трябва да си от тези, които са пренебрегнати от всички. Чудя се как ли си успяла да се сближиш с Деян? Той със сигурност не би те забелязал ей така.
-Всъщност, аз съм от тези, които не ги интересува какво мисли някой като теб.
-Някой като мен? Скъпа, мога да предложа много. Можеш да си спестиш опитите за обиди с намеци, няма да имат и грам ефект.
-Пфф... Чудя се какво ли може да предложи един такъв сноб като теб. Е, не очаквам да разбереш логиката ми, де. Все пак за да я схванеш, би изисквало интелигентност, каквато очевидно нямаш. Добре, че Деян преценя по-добре, а не гледа повърхностно като теб... – тя се засмя и това успя да го раздразни. Влад пристъпи към нея, говорейки с опасно спокойствие
-Добрия външен вид е важно нещо. Също и репутацията, многото приятели и това хората да те харесват.
-Но не са най-важното... – гневният й отговор беше прекъснат от внезапните му действия – вбесен, той я сграбчи и грубо я целуна. Тя се съпротивляваше и успя силно да го избута от себе си.
-Махни се от мен!!! – извика и бързо се затича към вратата, а в очите й вече се сформираха сълзи на яд и унижение – това беше първата й целувка, по дяволите! За втори път обаче Краси не успя да излезне и се закова – на прага беше застанал Деян и по лицето му си личеше, че беше видял станалото. Тя обаче беше толкова вбесена, че в момента това не я интересуваше.
Не успявайки да сдържи сълзите, тя усети как те се стекоха по бузите й и за да не се изложи пред Деян, светкавично хукна, избута го от пътя си и след секунди тичаше по коридора.
*На другата сутрин в училище*
-Хей, мислиш ли, че може да е сериозно?
-Не знам, Деси. Тя изглежда... странно. Не съм я виждала такава.
-И няма да си признае, нали? – въздъхна Деси и погледна Габи безпомощно. Тя се поколеба, преди да отговори
-Нямам представа. Но ще да е нещо наистина сложно, щом Краси отказва да говори за това...
-Може би някоя от нас трябва да се опита поне да поговори с нея? Това е лошо, не можем просто да си седим отстрани и да я гледаме така... – Деси понечи да посочи седящата на чина в другия край на стаята Краси, но внезапно там нямаше никой. Двете й приятелки ококориха очи и всяка се обърна недоумяващо към другата, но реакцията им беше прекъсната от шумотевица и тълпа от хора. Внезапно някой докосна Деси по рамото и тя се извърна, зяпвайки насреща. Пред нея стоеше Деян и със сериозно изражение на лицето си каза
-Здрасти, Деси... Може ли да поговорим за малко насаме? – Габи ги гледаше, като си личеше, че едвам удържаше ченето си да не увисне. Но Деси разбра за какво става дума и търсейки отговори, кимна разбиращо.
-Ела, последвай ме... – той тръгна с нея и махвайки на приятелите си около него да го извинят, я последва. Двамата стигнаха задните стълби, които бяха близо до тоалетните. Изкачиха се до последния, четвърти етаж и Деси се облегна на парапета.
-Е, ще ми кажеш ли какво става с теб и Краси? Тя се държи... странно. Мълчи, не говори с нас, сякаш е потънала в мисли и не внимава особено какво става около нея... Знам, че има нещо общо с теб.
Деян поклати глава. Ръцете му се свиха в юмруци и той каза напрегнато
-Не, не е дотолкова свързано с мен, колкото с Влад. Той... – момчето се поколеба. Деси отметна косата си и каза твърдо
-О, я моля ти се! Айде изплюй камъчето, ако обичаш.
-Не знам дали трябва. – той се колебаеше –След като Краси сама не ви е казала...
-Краси понякога е твърде недоверчива, въпреки че сме близки. Но тя е най-добрата ми приятелка заедно с Габи и ще се учудиш на какво съм готова за нея. Сега казвай.
Деян се подсмихна. Погледна Деси в очите и като кимна, каза
-Добре. Виждам, че с Краси си приличате... – той се подсмихна и продължи –Започвам да разбирам защо сте приятелки.
Деси се засмя и също поклати глава.
-Да, да... Разбрахме вече. Кажи сега какво става.
-Ами... всъщност те повиках, за да те попитам дали си наясно какво... какво става с Краси и мен.
-Краси каза, че сте приятели. Но това беше преди тази промяна в нея.
Деян се изсмя
-Мислех, че си достатъчно наблюдателна, за да забележиш, че Краси не е просто приятел за мен.
-Знаех си. – Деси се подсмихна –Нищо лично, но ти личи от километри.
-Не е точно така... Просто си достатъчно умна, за да го проумееш. Това вече се забелязва.
-Е... – Деси се усмихна, но разтърси глава и добави –Да не се отклоняваме от темата. Какво се случи, че Краси е в това състояние днес?
-Владимир я целуна насила вчера следобяд в една от празните класни стаи.
-Владимир какво?! – Деси сви юмруци, като се намръщи –Ще го убия. Ще го разкъсам на малки... Ах, тоя мръсник! Ще го...
-Добре, добре. Знам. Тея мисли са ми минавали през главата вече няколко пъти и вярвай ми, убийствата ставаха все по-цветущи.
-Мислех, че ти беше приятел.
-Не и след това, което направи. Той знаеше, че обръщам внимание на Краси и със съжаление ще кажа, че аз съм причината за постъпката му...
-Идиот! Не можа ли да го предвидиш?
-Аз съм момче, Деси. Не мисля, че имам нивото на твоя мозък, освен това бях твърде разсеян с Краси и... – той се изчерви.
-Да, да. Оф, схванах. – каза тя раздразнено и се умълча за момент. След това неочаквана усмивка цъфна на устните й.
-Знаеш ли, Деяне, радвам се, че ми каза... Бих заключила, че си спечели съюзник. Мисля, че знам какво трябва да направим, и имам план...
-Така ли? – той се изненада и я гледаше някак недоумяващо. Нямаше представа какви мисли преминаваха през главата й в този момент, но също така и се зарадва, че тя ще му помогне.
-О, да. Слушай внимателно...
*15 минути по-късно*
Деси се върна в стаята, като закъсня за часа и учителя й направи забележка. След това я прати да си седне на мястото и Габи веднага наведе глава към нея, прошепвайки
-Е? Защо беше всичко това?
Деси се подсмихна и намигайки на Габи, погледна към учителя. За щастие той не следеше учениците особено внимателно и тя можеше да й разкаже най-важното. Двете събраха глави и Деси започна
-Слушай сега каква била работата. Тоя дръвник Владимир...
Краси изведнъж забеляза приятелките си. Двете бяха свели глави и разгорещено си шепнеха нещо. Какво ставаше? В този час те стояха двете, а тя седеше до Антон, който се опитваше да започне разговор, но безуспешно и имаше някак нервен вид. Тя му се усмихна извинително. Време беше да се отърси от това.
-Извинявай, Антоне, какво? – той се поуспокои и започна безразборно да плямпа.
-О, ами мислех си, че ще е забавно, ако учителя изпусне тебешира, наведе се да го вземе и гащите му се сцепят. Или пък... – той я развеселяваше през останалата част на часа и Краси усети, че неволно се усмихва, въпреки все още разбърканите си мисли. Яда й към Владимир се усилваше, колкото повече мислеше за това. А това, че Деян ги беше видял я объркваше и нараняваше. Знаеше, че Влад го беше направил нарочно, и се чувстваше безпомощна да отвърне на удара. В същото време предусещаше, че Владимир не беше приключил с нея и това я напрягаше.
Замислено се питаше отново и отново как да постъпи, докато си събираше нещата от чина, след като звънеца беше бил. Най-накрая последния час беше свършил и тя можеше да се прибере на спокойствие вкъщи с Деси и Габи... Или пък не?
-Хей, Краси, какво ще кажеш да седнем в близкото заведение на по кола? – Деси й предложи и Краси се сепна.
-Какво? Защо? – тя погледна и двете недоумяващо –Мислех, че просто ще се приберем.
-Е... Не сме го правили от известно време, а и ще имаме време просто да си полафим. И най-накрая няма да се налага да обсъждаме тъпото училище.
-Да, Антон е къде къде по-интересна тема... – изтърси Габи без да се усети и Деси се засмя. Габи осъзна думите си и силно се изчерви.
-Имам предвид... Момчетата като цяло. А и... не сме наваксали с последните серии от сериала ни.. Освен това искам да си избера нови обувки...
Краси се подсмихна, докато Габи пелтечеше. Беше забравила приятните им излизания заедно. Кимна и все така усмихнато каза
-Добре. И старото правило си важи – никакво училище.
Трите се засмяха и се запътиха от училището към близкото заведение, което се намираше на същата улица като сградата на даскалото, но от другата страна, след отсрещния тротоар. Момичетата седнаха там и си поръчаха за пиене, докато весело обсъждаха най-разнообразни теми и говореха за каквото им хрумне. И докато си приказваха колко досадни могат да бъдат някои от момчетата от класа им, Деси спомена
-И като заговорихме за момчета... Краси, какво.. какво ти имаше днес? Да не би... да е заради някое от тях? – предпазливо попита, докато гледаше тъмнокоската в също така тъмните очи. Усмивката на Краси се стопи и тя помръкна.
-Не, не е това. Не беше нищо, наистина. – каза, докато клатеше глава и моментално се канеше да смени темата, но Габи я прекъсна
-Краси, не видя ли, че днес Деян дойде да извика Деси?
-Какво? – Краси зяпна Деси, която внимателно кимна. Да му се не види! Бях така устремена да изчезна още в момента, в който Деян влезе в стаята ни, че не съм видяла какво е станало след това! Той явно е казал нещо на Деси... –Ти... говори ли с него?
Деси кимна и й отвърна
-Да, и се радвам, че поне някой се усети да ме светне за положението... И ти казвам, бях готова да разбия главата на Владимир в стената.
Краси сведе глава и я обгърна с лице. Чувстваше се ужасно унизена, че приятелките й знаеха за също така унизителната случка с първата й целувка.
-Супер. Предполагам Габи вече също знае?
-Моля те, Краси, недей да виниш Деси, че ми каза, нито пък Деян. А и сега, след като знаем какво да правим... – думите на Габи бяха прекъснати от лакътя на Деси, която я сръга в ребрата да мълчи.
-Какво? – тъмнокоската беше толкова изненадана, че вдигна глава и ги погледна –Какво беше това?
Габи се беше съвзела и каза
-Нищо. Предполагам си бясна на Владимир? Аз също съм, а и Деси е.
-Да, но това засяга мен. Моля ви, не съм малка. Сама ще се оправям с положението.
Деси въздъхна престорено, но така, че Краси да й повярва и каза
-Добре. Щом така искаш... Но само кажи и сме там да го посиним целия.
Краси се усмихна, кимна и със смесица от благодарност, срам и обърканост каза
-Окей. Благодаря хора... – трите се усмихнаха една на друга и тъмнокоската предложи да сменят темата. Деси обаче поклати глава и каза
-Добре, обаче преди това... Има още някой, който иска да говори с теб за това. – Краси се досети и вътрешно се ужаси, но не го показа. В същия момент приятелката й направи жест на някой отвън и вратата на заведението се отвори. Деян пристъпи вътре и се запъти към мястото, където трите стояха.
-Е, ние ще тръгваме... – каза Габи, докато Деси се подсмихваше многозначително и двете минаха през бара в заведението, за да оправят сметката си. В това време Краси също се беше изправила, в опит да настигне приятелките си. Деян обаче леко я хвана за ръката и каза
-Краси, все някога ще трябва да говориш с мен.
Тя се поколеба, с гръб към него, а след известно време кимна полека.
-Хубаво. – смръщи се, докато се обръщаше към него и тежко се отпусна обратно на мястото си. Деян седна срещу нея.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji