Да се изтрие

Да се изтрие

В замъка на Баунтите...

Отворих вратата и видях това което всички търсехме - Ветелхата.
- Ще тръгваме ли, прелестна Ветелхо? Тук не е място за Вас. - поклонявайки се й подадох ръка. Трябва да покажа поне малко уважение.
- Трябва да се махнем бързо, защото положението долу хич не е розово. - Урислер ми подшушна в ухото. Хейсо я прати с мен и дружината за всеки случай. Тя е лечителка от школата и ако Ветелхата бе пострадала - да може да й помогне. Тя е ниска на ръст с къса тъмнозелена коса. Именно ниският й ръст я прави пъргава докато се придвижва, а с малките си крачета почти не издаваше звук.
- Хайде да се махаме по-бързо. Проверете пак коридора. - с нисък глас изкомандувах другарите.
Тихичко отворихме вратата и надникнахме - беше чисто, но все още се чуваха гласове от бягащи към битката баунти. Проблема бе да се промъкнем незабелязано. Поне се опитахме да прикрием идването ни, макар и да се бе наложило да отстраним няколко пазача. Заслизахме по стълбите, като на всеки етаж проверявахме дали има още пазачи, докато не се натъкнахме на двамина, които се озоваха точно пред нас.
- Ах! Проклятие. - изненадаха ни. - Дръжте ги! Не трябва да предупреждават никого. - викнах докато събарях първия на земята.
След малко се чу тих удар в земята и вторият беше повален от тримата морилери с мен. Дори и стон не излезе от устата му.
- Всички наред ли са? - попитах оглеждайки се наоколо да видя дали не бяхме издадени.
- Да, всички сме наред.
На входа на замъка видяхме малка групичка баунти да се бият с няколко от нашите. Влязохме им в гръб и тотално ги смазахме.
- Така се прави момчета. - зарадвах се аз, но беше малко рано. Във въздуха се видяха няколко дракона, които идваха бързо, прекалено бързо.
- Вътре, обратно вътре. - изкрещях със всичка сила и взех да бутам луданарите и морилерите край мен. - Пазете Ветелхата!
И тогава се чу трясъка. Бях хвърлен навътре в замъка, а вратата зад мен бе на трески. Помня че видях нечие лице надвесено над мен, но не успях да фокусирам навреме и загубих съзнание.


Сега пише Васито или Елито, зависи кой го види първи

Дракона трепереше от възбуда. За пръв път летенето беше като екстремно. Вода започна да удря замъка. Огнени топки в друга част. Радост ме избиваше.
-Давай Феби. Почти успяхме.
Изведнъж се появи врага. Няколко огнени кълба тръгнаха към нас. Всичко се забави. Всяка една подробност се виждаше. Наклоних Феби и след няколко лупинга вече бяхме добре. Сивите очи на дракона гледаха обстановката. Видях знак за отстъпление.
-Феби. Връщаме се.
Дракона обърна посокоте. Имаше знак. От онази жена. Феби слезна.
-Взимаш велтехата и се махате. На дракона станахме двама. Тя литна и огнено кълбо удари опашката...

Сега е Сара )

Стрлите свършиха. По дяволите. Мразя да се бия от близко. Извадих камите.
-Ти стой на дракона. Връщаш се на безопасно. Феби после се върни да ме вземеш. Не искам да си наблизо в битките. Ако те наранят, не знам какво ще правя. Обичам те, миличка. Сега тръгвай.
Казах и леко я пернах по задницата. Тя изръмжа гальовно и излетя. Велтехата викаше. Няма значение. Тя трябва да остане жива. Чух вик. Обърнах се и в последния момент с малката кама отклонох меча.
-Ако го беше счупил?
Бях бясна. Хванах и я метнах. Точно в сърцето. Камите са ми подарък, ако някой ми ги счупи, да му мисли. Влязох в битката с вик. Чух писъка. На жената. Нр бях сигурна дали няма да я уцеля. Затичах се и после...

Ох, болеше ме главата... Какво се беше случило? Такъв бой никога през живота си не бях ял. Все едно ме беше сгазил някой рот.
- Какво се случи? - огледах се наоколо - леле колко зле беше. Всичко бе изпотрошено. Бях закътан малко по-навътре в коридора на замъка. Чуваха се виковете навън, дрънченето на мечовете. Явно още се намирах в баунтарския замък. Край мен видях Тиржу, Ветелхата, както и няколко морилери, и луданарката, с която се запознах вчера - Лийфмел. Всички гледаха толкова странно. Лийфмел забеляза, че се оглеждах и изкрещя с радостен вик.
- Сю, ти си жив!
- Какво направи? - Изненадващо Тиржу се обърна към Ветелхата.
- Как какво е направила? - гледах изтормозено. - Чувствам се страхотно. Предвид факта... хей спомням си само че нещо гръмна зад мен... - поглеждайки към вратата само въздъхнах. - Ясно ми е вече.
- Тя, тя, тя, някакси те излекува. - Тиржу пелтечеше отпреде ми, докато сочеше към Кандариамма.

________________________________________________
Рот - създание, наподобяващо носорог и обитаващо блатата в Морилерия.

-Страхотна история. Или легенда? Не съм сигурна. Не вярвам в тези неща.
Усмихнах се. Бях се скрила при дърветата и наблюдавах какво се случва. Чъх историята. Но това не ми пречеше да не вярвам.
-Обичам да слушам за легенди, приказки, и подобни неща от този род. Но никога не съм вярвала. Дай ми доказателсто, че е истина.
-нима всичко, което се случва не ти е доказателството?
-И в съвпадения не вярвам. Просто стекли се обстоятелства
После се усмихнах.