Малко и от мен... Снимки, Стихчета, Разкази... :))

[Dark_Red_Rose]

Здравейте. Исках и аз да си направя темичка тука и да сложа малко снимки )
Започвам с тазгодишният сняг в София )





Ето и малко по-различни )


За тази нямам спомен кога е правена... Мисля че беше преди 4-5 години в северна България. )


Тази е снимана малко след Бургас )

[Вени]

Ехааааааа :whatafack: . Супер са. Особено тези последните две. Обожавам снимки на залеза или изгрева. Цветовете са невероятни. Спира ти дъха дори и така, а какво остава на живо. Евала.

И тези на снежна София са супер. Много са сполучливи. Браво. Продължавай да снимаш

[Dark_Red_Rose]

Тези са от Семково :)) Майка ей сега ми ги прати че са в Сливен на компа :)))





7те MGpixels си казват думата :)) От фотоапарата на съквартиранта са, но аз съм ги снимал че моят е слабичък само 3MGpixels Страхотни са :))

[Stacey:)]

Много са красиви, наистина !!

[Вени]

Тази първата все едно е нарисувана. Качеството е невероятно. Вярно си е, че пикселите са от голямо значение. Аз за това си харесвам моето Sony. Не съм изявен фотограф, но много добри снимки прави.
Първата снимка просто ме грабна :: . Плени ме направо. А втората все едно е правена от хеликоптер. Супер са. Чакам още Гоше .

[Dark_Red_Rose]

А за първата малко си поиграх и е с по-голям контраст...
За втората даже и аз се учидих че стана толкова добре... На максимално увеличение е :))

А сега малко снимки от Германия...


Вила Хюгел! :))


Тази я снимах от едно корабче, ама не се сещам за името на реката...

[Dark_Red_Rose]

И още от вилата :))






парка пред вилата :))

[Dark_Red_Rose]

Dark_Red_Rose



Разцъфна една пъпка
разцъфна с една сълза,
превърна се в червена роза,
кърваво червена.

Една невинна в миг,
превърна се в цвете
дяволски красиво,
на което не мога да устоя!

[Вени]

Снимките са наистина добри. И стихотворението е хубаво, но ще те помоля да смениш цвета с който пишеш, защото ми изважда очите. Прекалено тъмно е, на черния фон... заболява ме главата. А и не само мен. Всеки който го чете ще се получи същото. Просто една идея по-меко. Може би това? - Пишеш CornflowerBlue на мястото на стария цвят.

Браво за снимките. Пускай още. Интересно ми е да видя какво друго си запечатал.

П.п: Дано нямаш нищо против, че промених цвета на мненията ти.

[Dark_Red_Rose]

I will always be next to you!





Избрах до тебе да остана – дори и изтерзан от тъга!
Избрах с живот да те дарявам – дори останал без светлина!
Избрах със страст да те обичам – дори и с притъпени сетива!
Избрах красиво да наричам – дори живеейки в грозота!
Избрах духа ти да повдигам – ...дори когато моя чезне в мрак!
Избрах с любов да те заливам – дори самият аз да не зная как!
Избрах за тебе да се моля – дори отхвърлен от Бог да съм!
Избрах и си налагам Воля –дори за теб да бъда само сън!

[Dark_Red_Rose]

Проклятие!



Любов вълшебна, шеметна и луда, дано ти се стовари на главата и истинска да бъде, не заблуда, с дъх нежен да ти подкоси краката. Така да те омае, че в полуда ти сам от нея да не се познаеш и този танц на шеметна възбуда прекрасни друмища да опознаеш! Когато умориш се да танцуваш в прегръдките й нежни и опасни пак стон в сърцето да почувстваш и край да нямат миговете страстни, в които ще се давиш и ще плуваш, ще търсиш друг но няма да намериш пред своя взор все нея ще рисуваш с надежда времето ви да отмериш. И щом загубиш се от туй вълнение, а разумът ти вярата залута, да те връхлита ново възхищение и всеки страх във мрака да забута. Щастлив да бъдеш от копнеж безкраен, дори и да изпадаш в изтощение, но пак да любиш, молейки отчаян, за обичта да няма измерение. Проклинам те, приятелю любими, в поток от щастието да потънеш и там поне за още сто години за нея вечно ти любим да бъдеш!

[Dark_Red_Rose]

Моето малко съкровище!

Ани затвори телефона след разговора с приятеля си Боби. Никога не го беше обичала повече. Никога не го беше желала повече. Но отвърте нещо я болеше и я мъчеше непрекъснато - беше му изневерила. Той не си беше идвал един месец и тя бе потърсила една целувка при друг. Не спираше да мисли как да му го каже, не намираше думи, с които да му признае, беше завладяна от страха да не го загуби. Не, не можеше да разбие сърцето на този, когото обичаше повече от всичко, а и той нея също. Изведнъж телефонът завънна. На екрана се изписа "СЪКРОВЕЩЕТО МИ" и излезе снимката на Боби, от която я гледаха влюбените му синьо-зелени очи, а в бузките му се виждаха дълбоките трапчинки, които Ани обичаше толкова много.
"Сигурно е забравил да ми каже нещо" - помисли си тя...Но не беше така...
-Защо ми изневери! Защо не ми каза истината! Защо я скри от мен! - крещеше той с разплакан глас. - Не ме търси вече! Забрави ме!
И затвори. Ани бавно остави телефона. Загледа се в една точка и каза:
"Това е краят".
Заплака...Та те не можеха един без друг! Как ли щяха да живеят разделениω! Не, не можеше да е истина... Часът стана 3:45, но на нея не и се спеше... Само плачеше безутешно и съжаляваше, че е сгрешила... Искаше да крещи, но нямаше сили. Прекаленият плач и болката в сърцето я бяха изтощили и тя едва помръдваше. Стана от леглото и се запъти към кухнята. Взе и наостри един нож. Започна бавно да дълбае буквата "Б" върху вените си. Не искаше да живее. Защо да живее Как да живее като нямаше за кого, А и се мразше... мразеше себе си... самата себе си... Причерня й... и падна на земята. Лежа така няколко секунди, но след миг се събуди. Над нея се бе надвесила сестра й и превързваше ръката й. Ани се изправи и разказа всичко. След дългия разказ отиде обратно в леглото си и от изтощителните сълзи и прекалената загуба на кръв мигновенно заспа. Но нещо я събуди. Отново беше телефонът. И ето че пак на екрана се изписа "СЪКРОВИЩЕТО МИ". И странно, Ани се зарадва.Помисли, че той и е простил и иска отново да се съберат.... Но отново грешеше...
- Извинете,че ви безпокоим, но трябва веднага да дойдете в парка, намиращ се над скалите над морето - каза непознат мъжки глас, които звучеше уплашено - спешно е!
Понеже беше заспала с дрехите си, Ани не се облече. Паркът беше на десет минути път от тях.Но какво ли беше станало! И ето че стоеше пред парка, спря се за секунда и си спомни хилядите спомени, които имаше тук! Погледна в далечината и видя, че на мястото, което трябваше да отиде имаше линейка и огромна тълпа хора бяха наобиколили нещо. Чуваха се писъци, издаващи ужас. Ани се приближи. Видя че тълпата хора са наобиколили момче. И тя го позна! Беше Боби! Боби! Нейният живот! Отиде до него. Заплка...
- Миличко, какво ти е! Мило, събуди се!!! - крещеше тя. Видя забитите стъкла във вените му и си разкрещя още по-силно. -Не, не си отивай! Обичам те! Съжалявам за всичко... Съжалявам!!! Но той не помръдна... Лежеше така безмълвен в едната половина на голямото сърце, което беше нарисувал по-рано в голяма локва кръв, а в другата половина бе написал: "ОБИЧАМ ТЕ В ЖИВОТА, ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ И В СМЪРТТА!" Точно там на тяхното място - където за пръв път се видяха, където за пръв път се целунаха, където за пръв път си казаха "ОБИЧАМ ТЕ". Така силно обичаше Ани това място, но и също така силно го мразеше! Ани се изправи. Застана до ръба на голямата скала и погледна надолу-каква красива и страшна гледка! Вълните се разбиваха в скалите и сякаш и сърцето на Ани си разбиваше в тях. В този миг заваля. Проблясваха светкавици. Тя каза:
- Боже, прости ми всичко! Аз го убих!!! Убих единствения, който ме обичаше!
После се обърна. Отиде отново да Боби и го целуна по застиналите устни и прошепна:
- Миличко, след малко ще се видим! Ще дойда при теб и ще се слеем с вечността! Няма нищо да ни раздели! - и се изправи. Затича се и скочи! Разпери ръцете си като птиците! Почувства това, което винаги бе искала да почувства. Тя летеше! Не, не падаше, а летеше, защото го искаше и знаеше къде отива... Чу се писък, но не на страх, а на смелост...не на болка,а на радост...не на тъга, а на ИСТИНСКО ЩАСТИЕ!!! Това завинаги остана тяхното място!!!

[Вени]

Това за проклятието ме грабна. Невероятно написано. И първото беше много хубаво, но след второто... :: .
Разказът е хубав, но е някак... не знам . Струва ми се прекалено детинска постъпката и на двамата. В крайна сметка любов, любов, но няма по ценно нещо от живота на човек. Докато го четях имах чувството, че се разказва за 12-13 годишни деца. Иначе като изпълнение на замисъла е много добро. Страхотно е, но... прекалено детинска постъпка, която в никакъв случай не мога да приема за зряла. Просто съм противник на подобно падение на човек... да се самоубиеш заради любов... не го разбирам това.

[Dark_Red_Rose]

Усмивката


:biglaugh: Я колко му отива на премиера Бойко Борисов усмивката...


Понякога радостта е причината да се усмихваш, понякога усмивката е причината да си щастлив.
Усмивката прави богати тези, която я получават без да ограбва онези, които я дават.
Дай една от твоите усмивки - тя може да е единственият светъл лъч в нечий ден.
Ако нямаш какво хубаво да кажеш, просто се усмихни.
Усмивката прави лицето ти по-ценно. (и по-цветно (: )
Почти винаги усмивката е породена от друга усмивка.
Ако срещнеш приятел, на когото липсва усмивка, дай му една от твоите.
Никога не си напълно облечен без усмивка.
Започни деня с усмивка и го завърши с нея.
Носи усмивка и имай приятели. Мръщи се и имай бръчки.
Преди да се разсърдиш, увери се, че нямаш повече усмивки.
Смехът е усмивка, която избухва.
Усмивките не се чупят, но поправят счупени сърца.
Ако искаш да развалиш деня на сърдития, дай му усмивка.
Усмивката е евтин начин да смениш външния си вид.

УСМИВКИТЕ СА ЗАРАЗНИ - БЪДИ ПРЕНОСИТЕЛ

[Вени]

:smile: Усмихвам се :suuun: Усмихвам се :: И пак се усмихвам :lady: ! Наистина денят е по-хубав, когато се започне с усмивка. Всичко е по-лесно. Един малък жест, а всъщност толкова много дава. Страхотно текстче. Много е хубаво. И снимката е добра. Как го хвана от толкова близко или снимката е от нета, заради текстчето?

[Dark_Red_Rose]

Снимката е от нета.. :)) просто ме хвана и викам ще е интересно да се сложи :)) към тоя текст - доста забавно става, направо си те кара да се усмихнеш!

Съзнанието ми е разбито на хиляди късове.
И да си призная аз държа чука, с който потроших всичко.
Не ме е страх от болката - вече свикнах с нея.
Тя е тази, която ме захранва, мотивира...
Разлиства страниците на живота.
Имам нужната умопобърканост, за да загубя себе си
и да се намеря малко по - надолу по пътя...

[Вени]

Хубаво текстче, но ако беше по-дълго, щях да му се изкефя много повече. Идеята е много добра. Браво. Изненадваш ме все повече и повече. Ще ислезеш човек с много таланти. Чакам още. :;)2:

[Dark_Red_Rose]

Това всичкото го слагам под заглавие "Намери себе си!"

не искам никой да се поставя на мое място!
нали за това съм поставен аз?

когато влизаш нощем в тъмна гора,
сам, без фенер,
по-добре да си изхвърлил въображението си…

всички сме добри в душите си!
иска ми се света да познаваше повече от тях вместо от защитните ни механизми…

тествай силата - и тя ще се увеличи,
тествай ума - и той ще се изостри,
тествай доверието - и то ще се засили,
тествай любовта - и тя ще си замине...
вгледай се в лъжата - и ще я разобличиш,
вгледай се в страха - и ще го надмогнеш,
вгледай се в слабоста - и ще я превърнеш в знание,
вгледай се в любовта - и тя ще си остане любов!

[Вени]

Това първото за мястото ще бъде невероятно, ако го направиш по-дълго. Да изкажеш мислите си. Смятам, че ще се получи много искрено и силно като текст. Всъщност и второто и третото също са доста добри за подобен вид писане. А последното... няколко кратички истини, които също могат да бъдат обединени в един текст :haha: . Днес определено съм на мнение, че всичко трябва да бъде под формата на размишление и цялостен текст (най-важното) :haha: .

Успех с писането и снимането. Чакам още.

[Dark_Red_Rose]

Вени. Чесно казано съм мислил и то доста дали трябва да е по-дълго... не знам предполагам че ако искам ще го направя, ама за сега не искам да е с повече ) И още нещо: Сега съм се фокусирал вършу кратките но точни текстчета....

Без това разбира се:
Изцяло съчинено от мен е и е писано от сърце...

Стой далеч!

Не ме обичай. Не ти и трябва да си с мен.
Не ме обичай. Не разбра ли?
Нищо ангелско няма в мен.
Не искам да си с мен,
защото знам че заради мен страдаш.
Не искам да страдаш така, затова моля те
Забрави ме. Ти не си за мен.
Прекалено си красива, за да си с мен.
Защо ме хареса? Не знам.
Аз не мога да бъда обичан,
защото карам всички край мен да страдат.
Бягай е моят съвет. Не бъди край мен,
защото оставям след себе си само болка.
Иди си. Искам да те предпазя от себе си.
Знам, че съм голям глупак,
но съдбата ме е направила такъв.
Страхувай се и бягай
и пази сърцето си.
Остави ме. Не мога да те имам.
Намери си някой по-добър.
Аз не струвам.
Толкова грешки. Толкова провали.
Толкова мъка. Толкова разочарования.
За пореден път се убедих
колко хубаво ще е да съм сам.
Никого няма да наранявам,
за нищо няма да ми тежи.
Ще се мъча знам,
но го правя заради другите.
Предпазвам ги от себе си.
Обичам те, но не мога да те гледам така.
Обичам те и не мога да го позволя това.

Ще измисля и нещо като картинки за другият път!
Иначе съм на тема кратките стихчета. )


Всъщност не е толкова зле...
Аз съм вече идиот.
Усмихнат, свободен идиот.
Дебил, кретен, ненормалник...
От утре слагам една табела на врата си
‘Аз съм идиот, не ме занимавайте с глупости!’
и тръгвам гордо по улицата...

[Вени]

Е не, това последното е... нямам думи :haha: . Хем е смешно, хем до някъде му се приисква на човек да направи същото. Малко на принципа на черния хумор, обаче вместо да ти стане гадно и смешно, тук е да ти стане смешно и да се замислиш.

А второто... ти обаче продъжаваш да си имаш ниско мнение за себе си. Много жалко за което. Все пак е хубаво.

Продължавай в същия дух . Чакам още.

[Dark_Red_Rose]

не е много много това така с ниското мнение.... а, пък може и да е. то си е хубаво да си поставяш постижими цели,ама аз повечето не ги осъществявам... което си е жалко за мен.. :sad:

сутринта съчиних едно стихче, ама сега докато се сетя.... как беше... хубаво си беше едно радостно..... ах... как можах да го забравя... че и на изпит ходих..

ъмм.... малко идиотски снимки )




една хубава от Германия!

[Вени]

Тази от Германия определено е страхотна. Бил си на точното място по точното време. Супер снимка. Чакам още :thumbup:

[Dark_Red_Rose]

Сънят е Реалността, която трябва да се изживее наяве. (:

Идеите, трябва да се превърнат в постижими цели!

Макар и да се мислиш за глупака на века, ти не знаеш колко си ценен за другите!

Изживей това което те прави щастлив! Отдай се на желанията си!

Бъди това, което другите мислят че си. Но за всеки бъди един и същ!
Трудно постижимо но не и невъзможно.

Любовта може да те хване доста неподготвен, но дори и това да се случи, не се предавай. Отдай й се и се опитай да я запазиш, защото тя е пълна с незабравими моменти, които завинаги ще си останат у теб.

Когато си тъжен, единственото моментно нещо, което може да те накара да се усмихнеш, е една прегръдка от приятел.

Не живей за мига, а си прави планове поне за 3 дена напред! (:

Дори и да има хора, които не те харесват - Винаги ще се намерят и такива, които ще мислят обратното!

[Dark_Red_Rose]

Как е на английски :"Котката скочи в басейна и се удави?"
-The cat хоп, фиууул, пльок in the water and then бълбук, бълбук and no more мяу, мяу!

Класика в жанра )

[Sponsored content]