Hitskin.com
Индекс
Последни снимки
Александрина Железова хвърли ръкавицата на Стефани Майър
„Кръв” е българският отговор на „Здрач” и „Дневниците на вампира”
Тя е млада, красива, интелигентна и амбициозна. Потопена е в съвременните технологии и комуникации, специалист по маркетинг е, но си пада по „старомодни” неща като литературата и четенето. Всъщност средното й образование е именно по специалността „Литература” в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства във Варна. После изучава тънкостите на маркетинга в Икономическия университет и сега професионално се занимава с това. Но любовта към книгите, четенето и литературното писане си остава голямата й страст и провокира амбицията да щурмува върховете в литературата, не само българските…
„Кръв” е българският отговор на „Здрач” и „Дневниците на вампира”
Тя е млада, красива, интелигентна и амбициозна. Потопена е в съвременните технологии и комуникации, специалист по маркетинг е, но си пада по „старомодни” неща като литературата и четенето. Всъщност средното й образование е именно по специалността „Литература” в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства във Варна. После изучава тънкостите на маркетинга в Икономическия университет и сега професионално се занимава с това. Но любовта към книгите, четенето и литературното писане си остава голямата й страст и провокира амбицията да щурмува върховете в литературата, не само българските…
Книга 1: Кръв
Автор:Александрина Железова
Издателство: Персей
Брой страници: 288 стр.
Предстоящо издание: 22.08.2011 г.
Корица: мека
Цена: 10.90 лв
Резюме:
След тежка автомобилна катастрофа животът на Дара се обръща с главата надолу. От тогава, в продължение на години, я преследват чудовищни кошмари, в които вижда смъртта на десетки непознати хора. Но Дара разбира, че това не са просто сънища, а поглед в бъдещето. Тя е измъчвана от непосилно чувство за вина, че не е могла да помогне на тези хора, а е знаела какво ще им се случи. Един ден Дара разкрива дълго пазената си тайна пред най-добрите си приятели, за да спаси живота им. Кошмарите се оказват заплаха и за самата нея. След среща със загадъчен млад мъж, който помни само и единствено името си, Дара потъва все по-дълбоко в света на необяснимото, но ще разбере истинската причина за неконтролируемата си дарба.
Може би има неща, които са отвъд всичко, което можем да възприемем – към това провокира романът „Кръв” (издание на „Персей”) Той е част от по-обемен творчески замисъл – трилогията „Sanguis, Anima, Luna Plena” („Кръв, душа, пълнолуние”), наречена така по древно магическо заклинание. Вторият роман – „Душа”, ще се появи до края на годината. Към литературния проект има вече интерес от страна на чуждестранни издатели. Книгата „Кръв” е изцяло български продукт. За оформлението на корицата бе направена професионална фотосесия от Георги Казаков (SergeevStudio), а моделът е Елица Костас, която се превъплъщава в мистериозната червенокоса героиня на книгата. Снимките на авторката са дело на същия фотограф.
Авторката:
Александрина Железова е родена на 25 декември 1985 г. във Варна. Завършила е профил литература в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства, след това маркетинг и управление на продажбите. Влюбена е в четенето, музиката, новите технологии, интернет…
Александрина Железова е родена на 25 декември 1985 г. във Варна. Завършила е профил литература в Националната гимназия за хуманитарни науки и изкуства, след това маркетинг и управление на продажбите. Влюбена е в четенето, музиката, новите технологии, интернет…
- Spoiler:
- „Той поклати глава и извади малък сгъваем нож от вътрешния джоб на якето си. Очите на Дара, широко отворени, попиващи мрака, с ужас се стрелнаха към блясъка на стоманеното острие. Той се наведе над нея и дръпна ръката й. Студът обхвана всяка част от тялото й сякаш я бяха потопили във вана с лед. Непознатият я погледна в очите, усмихна се и направи малък разрез на дланта й. Дара не усещаше нищо друго освен неописуем страх. Дългата около два сантиметра линия се оцвети в аленочервената й кръв. Не можеше да помръдне, опитвайки се да предположи какво ли щеше да последва, но за нейна изненада мъжът пусна ръката й.
– Не вярвай на онова, което виждат очите ти – прошепна той и я погледна в лицето.
И тогава Дара вече беше сигурна. Това беше той. Онова присъствие в сънищата й. Онзи страховит поглед, който я дебнеше в мрака. Онзи, който причиняваше странните мъгляви сънища, когато не сънуваше кошмари.
Онзи поглед, който я приласкаваше. Който я привличаше и омагьосваше сетивата й. Погледът, който я плашеше и убиваше малко по малко.
…….
Докато мъжът впиваше погледа си в нейния, Дара сякаш се давеше. Давеше се в него. Сякаш й вливаше отрова, която й причиняваше болка, но едновременно с това й харесваше. Доставяше й удоволствие да я наблюдава.
– Какво ми причиняваш? – едва успя да прошепне тя.
– Нищо, което ти самата не искаш.
Дара затвори очи и разтърси глава в опит да се събуди, пое дълбоко въздух и впери невярващ поглед в дланта си. Малкият разрез беше спрял да кърви…
И все пак беше там“.
