by Dark_Red_Rose Пет Фев 08, 2013 3:06 pm
Междувременно в града...
- Нямаш ли странното чувство, че някой ни следи? - тихо попитах Тиржу.
- Може да е от всичките погледи, които ни гледат наоколо - без да отлепя поглед от пътя ми отговори.
- Да, може и от това да е... - изрекох аз, но не му повярвах напълно.
Докато тичахме на няколко пъти се опитах да погледна назад, но нищо не се виждаше... "Убеден съм че някой ни следи. Чувствам го."
Стигнахме площада, където се беше събрала една малка купчина от паникьосани войници на луданарите.
- Ставайте, мишки! Какво сте се разтреперили тука? Нямате ли военачалник, на когото да помагате? - с дълбокият си глас Учителя ги стресна.
- Ние, таковата... - запелтечиха войниците...
- Идвайте с мен! Веднага! Трябва ми помощта ви! Искам мъже, а не някакви женчовци седнали на поляната да си говорят за цветя.
След кратко споглеждане от страна на групичката, те поклатиха глави и тръгнаха с нас.
- Къде за последно видяхте началника си?
- Тръгнаха към гората. Преследваха един баунти с неговият дракон.
"Хм-м-м. Значи белият е нашият дракон, а черният е злият. Явно така се очертават нещата..."
Обърнах се внезапно и видях как една дълга синя рокля се скри зад едната от сградите.
- Тиржу, покрий ме за 2 минутки. Моля те. Трябва да свърша една работа - прошепнах му на ухото.
- Къде ще ходиш? Не трябва да се разделяме.
- Не се притеснявай, ще побързам. - леко забавих ход, за да се отдалеча от групичката.
Шмугнах се в едната уличка, за да позволя на преследвача си да ме настигне. И тогава тя мина покрай мен. Излязох тихомълком от скривалището си, хванах я през кръста и с ръка на устата я придърпах назад.
- Мм-м-мм-м-м м-ммм-ммм-м-м.
- Ш-ш-шт Тихо. Недей да крещиш. Няма да те нараня. - Боже звучах като някой крадец с изтъркани фрази. - Ще те пусна бавно и внимателно? Съгласна ли си?
Тя кимна след като се съвзе от шока. Чу се тежка въздишка и момичето леко се отдръпна от мен.
- Какво има? Защо ни следваш?
- Знам че не трябваше, но нещо ме привлече в теб и исках да знам защо имам чувството, че те познавам от някъде.
- Няма начин да ме познаваш. Аз съм Сауфе, на кратко Сю от Морилерия. Много рядко идвам към столицата. А теб, така като те гледам си типична луданарка. Само те носят толкова дълги рокли.
- Да прав си. Извинявай за моята непочтеност, аз съм Лийфмел...
- Я, имаме си цветенце тука. - подсмихнах се аз. - Най-вероятно не знаеш, че името ти е типично Морилерско. И това ме кара да се чудя защо си луданарка. Сигурна ли си че си Луданарка?
- Убедена съм. Макар че никога не съм виждала баща си. Майка ми само ми е разказвала за него. - навеждайки поглед ми сподели Лийфмел.
- Съжалявам за което. - опитах се да изразя съпричастие, но не успях... От моя гледна точка думите бяха казани напразно.
Спогледахме се за секунда и тя се усмихна.
- И все пак не ми каза защо ни преследваш? - исках да разбера какво крие.
- Казах ти. - усмихна ми се насреща. - Мисля че те познавам отнякъде.
- Не е това. Има нещо друго.
- Не мисля.
- Хм-м... добре. Щом казваш. И между другото извинявай, че те нацапах. Трябваше бързо да те хвана, за да не изпищиш и да вдигнеш цялата улица на крака. - вече определено се чувствах весел.
- О, няма страшно. Това е само рокля.
- Не е само рокля. Това е една наистина скъпа рокля. - поправих я усмихвайки се.
Чу се гласа на Хейсо, който ни събираше. Значи е забелязал че някои от нас се покрихме.
- Извинявай но трябва да тръгвам. Имаме работа за вършене.
- Няма нищо. - лицето й малко посърна като разбра че трябва да тръгвам. - Малко странно се запознахме, но се радвам.
- Да, да. Не ме познаваш още. Млада си, а и май не биваше изобщо да се запознаваме. Но това друг път. - помахах й за сбогом и се запътих към групата в края на улицата.
От къде ли може да й се струвам познат на тази жена. Лийфмел е типично елфско име. Дава се на жриците на Дядо Дресил. Трябва да разбера повече за нея. И то бързо. Обърнах се назад, за да проверя дали ме следва, но видях само как роклята й се скри в обратната посока в едната от улиците. Странна жена.
- Къде се запиляхте бре, страхливци. Толкова ли ви е бъз от един баунти? А? - разкрещя се на мига учителя Хейсо. - Не ви чувам?
и все още имаше гробна тишина. - Нормално е сега да ви е страх. Още сте млади и имате много да учите, но едно запомнете - Никога не бягайте от битка.
Всички се спогледахме и поклатихме бавно главите си с разбиране.
- Така като гледам май този баунти е за убиване. Толкова много смърт е посял наоколо. Дори е отвлякъл бъдещата Ветелха. Да правилно ме чухте - след продължителното ахване на мнозина се наложи да повтори. - Трябва да я спасим колкото се може по-бързо, но първо трябва да се организираме. Затова ученици следва един много важен урок, в който трябва всички да оцелеем. Всички могат да се приберат по къщите и утре рано призори или... мм-м при изгрев слънце да се съберем на площада. А аз отивам да помагам на войсковите части да изготвим план за спасителната мисия.
Да, това е моят идол. Учителя Хейсо - винаги готов да помогне на всеки в нужда, а когато се налагаше ставаше един истински войн. Как ми се иска да съм като него. Но ще трябват адски много тренировки.
________________________________________________
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji