- Не искам да си ми подвластна, Александра. Както сама каза - ти мислиш, движиш се, съществуваш... Живееш самостоятелно. Искам да бъдеш с мен, а това не означава, че трябва да те контролирам. Аз те обичам - казах, този път напълно искрено, без онези помисли. Не знаех, дали го е усетила, но сега не ми пукаше. - Когато двама души се обичат, не трябва да е толкова сложно. Не трябва да изпитват такива трудности - добавих тихо. Изправих се бавно и се отправих към задната врата.
- Добре, Александра. Няма да ти се бъркам в плановете, но това не означава, че няма да те проверявам от време на време - постоянно, поправих се на ум. - Моля те, внимавай с оня. Може да бъде изключително опасен. И ако не те затруднява, моля те, дръж го далеч от Сам и Бен. Обичам те - казах отново и тръгнах бързо към къщата си, оставяйки я сама.