by Renny717 Нед Юли 25, 2010 7:02 pm
"Разкажи ми за живота си..." Толкова проста молба, а ми бе така трудно да я изпълня....
- Ами, това което ти казах, бе почти всичко... Едва ли искаш да ти разказвам, какво съм причинявал на хората - добавих горчиво, а тя поклати глава. - Така си и мислех - усмихнах се тъжно. Какво можех да й кажа? Очевидно тя мразеше моят вид. Може би някога щеше да направи изключение за мен... Но защо въобще се надявах? Та тя дори не ме харесваше. Сега, обаче, трябваше да изпълня молбата й, а аз не знаех как да започна.
- Защо не ми разкажеш как се запозна със Сам? Може би ще ти е по-лесно - предложи, явно разбрала, че темата не е много приятна. Усмихнах се.
- Със Сам се познаваме от три години. Беше на шестнадесет, когато я видях за пръв път. Естествено, опитах късмета си и при нея, но не ме огря... - ухилих се при спомена, а Алекс потръпна.
- Пробвал си да спиш с шестнайсет годишно момиче? - погнуси се тя.
- Това бе по-скоро експеримент - отбраних се аз. - Не съм чак такъв гадняр, Алекс - добавих сериозно. - Тя устояваше на умствения ми контрол и това ме изнерви, затова най-накрая просто я попитах как го прави. Така тя ми разказа за живота си: за това, как приятелят й е бил убит и как силите й на вещерка са се появили. Как родителите й са се отрекли от нея, когато това е станало и как тя просто ги е напуснала. От тогава се скитала от град на град, търсейки отговори и накрая попадна на мен. Тя е единственият ми приятел - добавих тихо. - Кълна се, за нея съм готов да вляза дори и в огън. Обичам я повече от всичко на този свят. Тя ми е като сестра - добавих, щом видях погледа й. Като че ли бе изпитала ревност. Ха, значи не й бях безразличен, какно и тя не ми беше. Значи, все пак имаше някаква надеджда и за мен? Тя тръсна леко глава.
- А как стои въпроса с родителите ти? - забоде поредната стреличка тя. - Видя ли ги някога отново?
- Отначало ми беше много трудно, защото жаждата бе по-силна от мен и осъзнавах, че никога няма да бъда заедно със семейството си. Връщах се от време на време в градчето и ги наблюдавах тайно. Майка ми бе съкрушена от изчезването ми. Не мина и година и се поболя. Баща ми се опита да направи каквото можеше, но най-накрая тя почина - казах тихо и продължих в същия тон. - Спомням си много добре този ден. Вече бе на края на силите си, а сестрите ми дори не знаеха какво да направят. Опитваха се да я развеселят, с надеждата да се оправи, но вече бе късно. Всички го знаеха. Дори и мама - погледнах настрани. - Накрая тя просто затвори очи и сърцето й спря. Дори и скрит зад къщата, чух когато неравномерното биене престана. Тогава бе и единтственият момент в целия ми вампирски живот, когато ми се искаше да можех да плача - загледах се през прозореца и за миг дори забарвих, че Алекс стоеше до мен. - Спомням си, че чух как сестрите ми се разридаха, а татко просто излезе да потърси свещеника. След погребението й той не проговори. Не се хранеше, не спеше... След по-малко от два месеца се спомина и той. След като го погребаха сестрите ми се разделиха и със собствените си животи. Тогава се мразех най-много. Мразех същността си, мразех фактът, че аз бях жив, ако това моето може да се нарече живот, а те всички бяха под земята. В продължение на цял един век не занех къде се намирах, нито какво правех... Бях обезумял... Тогава срещнах един вампир. Казваше се Джон. Изуми се като ме видя как идглеждах... Предложи ми помощта си, а аз му се нахвърлих. Но отй бе по-опитен от мен и бързо ме приклещи - спрях за миг, поех си въздух, макар и да не ми бе нужен и продължих. - Той също владееше емоциите на хората и ме успокои за много кратко време. Макар и да бях силен, той бе по-могъщ. Обясни ми за себе си, за това как е бил превърнат... Разказа ми историята си. Накрая ме попита с каква кръв се хранех. "С човешка, ествено" отвърнах му гордо тогава - подимихнах се иронично. - Бях кръгъл глупак и го занех. "Знаеш ли, че има начин да оцелееш и без да употребяваш човешка кръв?" попита ме той, а аз си помислих, че е луд. "Можеш да убиваш животни" отвърна на въпросителния ми поглед. Макар и в началото да ми се струваше отвратителна идея, накрая все пак пробвах. Не се чувствах толкова силен, но не чувствах и жажда - обърнах се към Алекс и видях, че ме гледаше с интерес. Беше толкова красива. - И така до днес... Но ако трябва да съм честен, те все още ми липсват. Повякога толкова много, че имам чувството, че се задушавам - завърших и отново скрих лице в ръцете си.
Нед Апр 30, 2017 6:01 pm by Tais
» Игра На Думи
Нед Яну 15, 2017 11:50 pm by mama_an_ji
» Скрабъл
Нед Яну 15, 2017 10:47 pm by mama_an_ji
» Музикална игра
Нед Яну 15, 2017 10:39 pm by mama_an_ji
» Да броим до 0
Нед Яну 15, 2017 12:32 pm by mama_an_ji
» Намислете си съществително преди да влезете
Нед Яну 15, 2017 12:28 pm by mama_an_ji
» Асоциации
Нед Яну 15, 2017 12:22 pm by mama_an_ji
» Шерилин Кениън - Нощни Ловци
Нед Яну 15, 2017 2:04 am by Dark_Red_Rose
» Вицове
Нед Яну 15, 2017 1:38 am by mama_an_ji