Бен (Като малък):
Изкачих тесните стълби до затъмнения таван на дядовата къща. Трябваше да знам каква беше тази тайна... Вече хиляди пъти бях слушал тайно как дядо и татко обсъждат някакво минало. Гадаех за това откакто се помнех и беше време да разбера. Включих фенерчето, запромъквайки се тайно и тихо на тавана. Стараех се да пристъпвам възможно най-безшумно. Накрая стигнах в дъното на тъмното помещение и повдигнах малката стълба. Придърпах голямата книга, готвейки се да сляза, когато един глас ме стресна
-Какво правиш тук?
-Дядо! - възкликнах, внезапно обръщайки се.
-Не бива да си тук, Бен. - укори ме той с нотка на строгост в гласа.
-Но исках да знам. - заоправдавах се, като наблюдавах как се замисли и след минута мълчание кимна.
-Е, добре, предполагам вече си достатъчно голям. - каза ми. Усмихнах се широко, докато дядо заразказва:
-Преди много време, последният останал жив от доблестните мъже, подписали Декларацията за Независимост, Чарлс Каръл, събудил посред нощ коняра си и му казал спешно да го откара до Белия дом. Каръл знаел, че умира и трябвало спешно да говори с Президента.
-И говорил ли е с него? - попитах любопитно, но дядо поклати отрицателно глава.
-Не могъл. Президентът не бил там онази нощ. Затова Чарлс Каръл повикал коняра си - твоят пра пра пра пра прадядо, Томас Гейтс, и му споделил тайна, толкова голяма, че крале били готови да избиват за нея. Предшественикът ни бил единственият, на когото Чарлс можел да се довери, затова му поверил тайната на най-голямото и ценно Съкровище, познавано някога от човечеството.
-Каква била тайната? - попитах възбудено, с широко отворени от любопитство очи. Дядо каза само една дума, докато изваждаше малкото бяло листче от голямата книга, която държах допреди малко.
-Шарлот. - и той ми показа малката бяла хартийка, на която със ситен почерк беше написано: "Тайната лежи в Шарлот."
-Коя е Шарлот? - попитах.
-О, дори Чарлс Каръл не е знаел тогава. Но великите умове са ни оставили следи към Съкровището, Бен.
Дядо извади един долар и ми го подаде, като го сочеше.
-Всевиждащото око, Недовършената пирамида... Това са все знаци, Бен.
-Стига толкова. - гласът на баща ми ни прекъсна -Пълниш и неговата глава с глупостите за Съкровището, нали?
-То съществува, Патрик!
-О, моля те! - баща ми се намръщи, след което се обърна към мен -Кажи "Довиждане" на дядо си, Бен. Тръгваме.
Обърнах се към него.
-Дядо, ние рицари ли сме? - попитах замислено. Той се усмихна и попита
-А ти искаш ли да бъдем? - кимнах. -Добре тогава, аа.. Коленичи.
Направих го и дядо сложи една стара завеса на раменете ми, досущ като мантия. Стисках голямата книга до гърдите си и пламенно гледах нагоре към него. Тогава поставих клетвата си за вярност към семейството.
Бен:
Бяло.
Всичко беше в бяло, докато оглеждах местността наоколо зад тъмните си очила. Шофирах машината, подобна на багер и се взирах в снега.
-Е, Райли, близо ли сме? - той поклати глава, кимайки. Най-накрая. Приближавах се все повече към сбъдването на мечтата си. Мечтата на цялото семейство. Обърнах се към Иън
-Готов ли си?
-Можеш да се обзаложиш! - отвърна ми, като също гледаше навън, към снега.
-Ами да действаме тогава.
-Не искам да ви развалям купона, момчета, но дори не е сигурно, че ще намерим нещо.
-Райли, сигурен ли си, че не искаш да те върнем в килията, в която те намерихме? - попитах иронично, но най-вече с шеговита нотка в тона си.
-Можем просто да го изхвърлим навън на снега. - предложи Иън и аз се подсмихнах.
-Не е лоша идея...
-Ха ха. - отвърна Райли и гледайки компютъра си, оповести
-Е, хора, това е. Стигнахме.
Скочихме навън от багера и включихме уредите. След време те зашумяха - под снега наистина имаше нещо и действително беше метално. Коленичих.
Забих инструмента си в снега и след кратко ровене ударих в нещо. Нещо твърдо. Разчистих натрупалия сняг и попаднах на метална част, подобна на камбана - имаше нейната форма. На нея с големи букви беше изписано "Шарлот". Бинго.
Ето така започна всичко.
Изкачих тесните стълби до затъмнения таван на дядовата къща. Трябваше да знам каква беше тази тайна... Вече хиляди пъти бях слушал тайно как дядо и татко обсъждат някакво минало. Гадаех за това откакто се помнех и беше време да разбера. Включих фенерчето, запромъквайки се тайно и тихо на тавана. Стараех се да пристъпвам възможно най-безшумно. Накрая стигнах в дъното на тъмното помещение и повдигнах малката стълба. Придърпах голямата книга, готвейки се да сляза, когато един глас ме стресна
-Какво правиш тук?
-Дядо! - възкликнах, внезапно обръщайки се.
-Не бива да си тук, Бен. - укори ме той с нотка на строгост в гласа.
-Но исках да знам. - заоправдавах се, като наблюдавах как се замисли и след минута мълчание кимна.
-Е, добре, предполагам вече си достатъчно голям. - каза ми. Усмихнах се широко, докато дядо заразказва:
-Преди много време, последният останал жив от доблестните мъже, подписали Декларацията за Независимост, Чарлс Каръл, събудил посред нощ коняра си и му казал спешно да го откара до Белия дом. Каръл знаел, че умира и трябвало спешно да говори с Президента.
-И говорил ли е с него? - попитах любопитно, но дядо поклати отрицателно глава.
-Не могъл. Президентът не бил там онази нощ. Затова Чарлс Каръл повикал коняра си - твоят пра пра пра пра прадядо, Томас Гейтс, и му споделил тайна, толкова голяма, че крале били готови да избиват за нея. Предшественикът ни бил единственият, на когото Чарлс можел да се довери, затова му поверил тайната на най-голямото и ценно Съкровище, познавано някога от човечеството.
-Каква била тайната? - попитах възбудено, с широко отворени от любопитство очи. Дядо каза само една дума, докато изваждаше малкото бяло листче от голямата книга, която държах допреди малко.
-Шарлот. - и той ми показа малката бяла хартийка, на която със ситен почерк беше написано: "Тайната лежи в Шарлот."
-Коя е Шарлот? - попитах.
-О, дори Чарлс Каръл не е знаел тогава. Но великите умове са ни оставили следи към Съкровището, Бен.
Дядо извади един долар и ми го подаде, като го сочеше.
-Всевиждащото око, Недовършената пирамида... Това са все знаци, Бен.
-Стига толкова. - гласът на баща ми ни прекъсна -Пълниш и неговата глава с глупостите за Съкровището, нали?
-То съществува, Патрик!
-О, моля те! - баща ми се намръщи, след което се обърна към мен -Кажи "Довиждане" на дядо си, Бен. Тръгваме.
Обърнах се към него.
-Дядо, ние рицари ли сме? - попитах замислено. Той се усмихна и попита
-А ти искаш ли да бъдем? - кимнах. -Добре тогава, аа.. Коленичи.
Направих го и дядо сложи една стара завеса на раменете ми, досущ като мантия. Стисках голямата книга до гърдите си и пламенно гледах нагоре към него. Тогава поставих клетвата си за вярност към семейството.
*29 Години По-късно*
Бен:
Бяло.
Всичко беше в бяло, докато оглеждах местността наоколо зад тъмните си очила. Шофирах машината, подобна на багер и се взирах в снега.
-Е, Райли, близо ли сме? - той поклати глава, кимайки. Най-накрая. Приближавах се все повече към сбъдването на мечтата си. Мечтата на цялото семейство. Обърнах се към Иън
-Готов ли си?
-Можеш да се обзаложиш! - отвърна ми, като също гледаше навън, към снега.
-Ами да действаме тогава.
-Не искам да ви развалям купона, момчета, но дори не е сигурно, че ще намерим нещо.
-Райли, сигурен ли си, че не искаш да те върнем в килията, в която те намерихме? - попитах иронично, но най-вече с шеговита нотка в тона си.
-Можем просто да го изхвърлим навън на снега. - предложи Иън и аз се подсмихнах.
-Не е лоша идея...
-Ха ха. - отвърна Райли и гледайки компютъра си, оповести
-Е, хора, това е. Стигнахме.
Скочихме навън от багера и включихме уредите. След време те зашумяха - под снега наистина имаше нещо и действително беше метално. Коленичих.
Забих инструмента си в снега и след кратко ровене ударих в нещо. Нещо твърдо. Разчистих натрупалия сняг и попаднах на метална част, подобна на камбана - имаше нейната форма. На нея с големи букви беше изписано "Шарлот". Бинго.
Ето така започна всичко.