Hitskin.com
Индекс
Последни снимки
Правопис на думи
А. Сложни съществителни имена
1. Слято се пишат съществителни имена, изградени от глагол и подчинена дума
а) със съединителна гласна „о”, „е”(електроинженер, водоизточник, конезавод)
б) направо (без съединителна гласна)
- когато подчинената дума е съществително собствено (Великден, Ивайловград)
- подчинената дума е числително бройно (тригодишнина, петдневка, двоякост, двоеточие, двадесет и три годишнина)
- подчинената дума е съществително име от чужд произход или съкратено прилагателно от чужд произход (фотостудио, полутон, термоизолация, правреме, електроуред, архетип, киносалон)
- първата част на следващото съществително е глаголна форма в повелително наклонение (нехранимайко, лапнишаран, развейпрах, лайкучка)
- слято с начална малка буква се пишат съществителни нарицателни ,образувани от съществителни собствени (байганьо, донжуан, донкихот)
2. Полуслято (с тире)
а) при комбинация глагол - подчинена основа (втората дума се явява приложение) (помощник-директор, вагон-ресторант, генерал-майор)
N.B.спорт-тото; тъч-линия; ски-спорт; гол-линия; гол-майстор; тенис-корт; кафе-бар; дроб-сарма; тахан-халва; шам-фъстък; залез-слънце!!
б) двойни собствени имена с еднакви основи (Константин-Кирил Философ; Ана-Мария Тонкова)
в) фразеологични съчетания (жар-птица; снага-попова; очи-череши; вейтан-вежди)
г) две равностойни основи на съществителни имена (плод-зеленчук; покупко-продажба)
д) при две подчинени основи, които имат една обща глаголна основа (авто- и мотоклуб [авто-мотоклуб] )
е) 5-годишнина; 6-стишие; 23-годишнина
3. Разделно
а) мач реванш; писател реалист; концерт рецитал;
б) старши треньор; младши сестра
N.B. къща-музей – къща музей; дом-паметник – дом паметник!!!
Б. Сложни прилагателни имена
1. Пишат се слято, когато:
а) са образувани от подчинено словосъчетание (литературна наука => литературнонаучен; кръвоносни съдове => кръвоносносъдова)
б) образувани от две неравностойни прилагателни (тъмночервен; бледожълт, старобългарски, душевноболен)
в) образувани от сл.съществителни, независимо дали съществителните се пишат слято или полуслято (веоннопленник => военнопленнически; кандидат-студент => кандидатстудентски)
г) образувани от съставни географски названия + наставка -ски (Велико Търново-великотърновски; Черно море-черноморски) N.B.Пишат се с малка буква!!!
д) образувани от съществително собствено за лица + наставка –ски (байганьовски; кралимарковски) N.B.Пишат се с малка буква!!!
е) числително бройно,изписано с дума + съществително име (четиристъпен, петгодишен)
ж) глаголната основа е причастие (главнокомандващ; военнослужещ, многообещаващ) N.B. Когато думите не се смятат за смислово единство се пишат разделно (свободно падащ, безследно изчезнал)
2. Полуслято
а) образувани от съч. словосъчетания (синьо-зелен; българо-английски; адуио-визуален); ИЗКЛЮЧЕНИЯ: сърбо хърватски; глухоням; земноводно)
б) образувани от две собствени имена + -ов; -ев; (Иван-Вазов; Елин-Пелинов)
в) от две собствени геогравски имена (Рило-Родопски; Габровско-Севлиевски)
г) от числително бройно, изписано с цифра, и същ.име(6-дневен, 3-стъпен)
д) фразиологични словосъчетания, образувани чрез повтаряне на корена(гол-голеничък, бит-пребит, цял-целеничък)
е) фразиологични словосъчеъания ,образувани от основа с близко или протовоположно значение (немил-недраг; пиян-залян; син-зелен; бял-червен)
В. Наречия
1. Слято
а) предлог + същ.име(докрай, завчас, навреме, наглед, налице, призори, презглава, насила, вкъщи, наизуст, вследствие, последствие, догодина, напук, накуп, наум, насън, наяве, наполовина, напосоки, бездруго, присърце)
б) предлог + наречие(оттук, оттам, отгоре,отдолу, отпред, отзад, отникъде,отвсякъде); (насам, натам, нататък, напред, назад...); (изотзад, извътре, изкъсо); (засега,затова); (вдясно, вляво); (посвоему, поновому, постарому, от време на време; от начало до край, от горе до долу, от къде на къде)
2. Полуслято
а) озн. неопредленост; и 2те наречия са равноправни
- едва-едва; бързо-бързо; полека-лека
- криво-ляво; надве-натри; напред-назад; оттук-оттам; тук-там; горе-долу; току-така
б) образувани от две глаголни форми в равноправни отношения (кажи-речи; иди-дойди)
Г. Местоимения
1. Полуслято се пишат неопр. местоимения, образувани от частиците еди-; -годе; (еди-кой; еди-кого’; еди-какво; кой-годе; що-годе;
НАРЕЧИЯ -еди-къде; еди-кога; кога-годе; къде-годе)
Д. Предлози
1. Слято-сложни предлози, образувани от:
а) предлог + наречие (отвън, извън, наоколо, отсам, оттатък)
б) предлог + същ. име (вдън; вместо; наместо; навръх)
в) предлог + предлог (иззад; изпод; измежду; помежду; откъм; покрай; открай)
Е. Междуметия
1. Полуслято (ха-ха; тик-так; гу-гу; и-ху-ху; бау-бау)
2. Слято - когато се повтаря буквата (гласна) - (аааа; бееее; мууу; ууу; ауууу; бряяяя; авъъъъъ)
Ж. Правопис на съставни собствени имена
1. географски названия, образувани от прилагателно и съществително собствено (Бели Осъм, Черни Вит; Велико Търново)
2. географски названия, образувани от прилагателно или числително + същ.нар. (Нови Пазар, Черно море, Горна баня, Осми март; Първи май)
3. имена на лица, образувани от нарицателни и собствени име (Баба Меца, Бай Ганьо, Дон Жуан, Отец Паисий)
З. Правопис на отрицателна частица „не”
1.Слято
- със същ.име (щастие-нещастие)
- с прилагателно име (спокоен-неспокоен)
- наречие (невинаги, неслучайно)
- СДП (незнаещ; неможещ)
- МСП (непрочетен)
- МСВДП (неразцъфнал)
2.Разделно
- глаголи (не знае; не казва)
- МНСВДП (не знаел)
- ДП (не можейки)
А. Сложни съществителни имена
1. Слято се пишат съществителни имена, изградени от глагол и подчинена дума
а) със съединителна гласна „о”, „е”(електроинженер, водоизточник, конезавод)
б) направо (без съединителна гласна)
- когато подчинената дума е съществително собствено (Великден, Ивайловград)
- подчинената дума е числително бройно (тригодишнина, петдневка, двоякост, двоеточие, двадесет и три годишнина)
- подчинената дума е съществително име от чужд произход или съкратено прилагателно от чужд произход (фотостудио, полутон, термоизолация, правреме, електроуред, архетип, киносалон)
- първата част на следващото съществително е глаголна форма в повелително наклонение (нехранимайко, лапнишаран, развейпрах, лайкучка)
- слято с начална малка буква се пишат съществителни нарицателни ,образувани от съществителни собствени (байганьо, донжуан, донкихот)
2. Полуслято (с тире)
а) при комбинация глагол - подчинена основа (втората дума се явява приложение) (помощник-директор, вагон-ресторант, генерал-майор)
N.B.спорт-тото; тъч-линия; ски-спорт; гол-линия; гол-майстор; тенис-корт; кафе-бар; дроб-сарма; тахан-халва; шам-фъстък; залез-слънце!!
б) двойни собствени имена с еднакви основи (Константин-Кирил Философ; Ана-Мария Тонкова)
в) фразеологични съчетания (жар-птица; снага-попова; очи-череши; вейтан-вежди)
г) две равностойни основи на съществителни имена (плод-зеленчук; покупко-продажба)
д) при две подчинени основи, които имат една обща глаголна основа (авто- и мотоклуб [авто-мотоклуб] )
е) 5-годишнина; 6-стишие; 23-годишнина
3. Разделно
а) мач реванш; писател реалист; концерт рецитал;
б) старши треньор; младши сестра
N.B. къща-музей – къща музей; дом-паметник – дом паметник!!!
Б. Сложни прилагателни имена
1. Пишат се слято, когато:
а) са образувани от подчинено словосъчетание (литературна наука => литературнонаучен; кръвоносни съдове => кръвоносносъдова)
б) образувани от две неравностойни прилагателни (тъмночервен; бледожълт, старобългарски, душевноболен)
в) образувани от сл.съществителни, независимо дали съществителните се пишат слято или полуслято (веоннопленник => военнопленнически; кандидат-студент => кандидатстудентски)
г) образувани от съставни географски названия + наставка -ски (Велико Търново-великотърновски; Черно море-черноморски) N.B.Пишат се с малка буква!!!
д) образувани от съществително собствено за лица + наставка –ски (байганьовски; кралимарковски) N.B.Пишат се с малка буква!!!
е) числително бройно,изписано с дума + съществително име (четиристъпен, петгодишен)
ж) глаголната основа е причастие (главнокомандващ; военнослужещ, многообещаващ) N.B. Когато думите не се смятат за смислово единство се пишат разделно (свободно падащ, безследно изчезнал)
2. Полуслято
а) образувани от съч. словосъчетания (синьо-зелен; българо-английски; адуио-визуален); ИЗКЛЮЧЕНИЯ: сърбо хърватски; глухоням; земноводно)
б) образувани от две собствени имена + -ов; -ев; (Иван-Вазов; Елин-Пелинов)
в) от две собствени геогравски имена (Рило-Родопски; Габровско-Севлиевски)
г) от числително бройно, изписано с цифра, и същ.име(6-дневен, 3-стъпен)
д) фразиологични словосъчетания, образувани чрез повтаряне на корена(гол-голеничък, бит-пребит, цял-целеничък)
е) фразиологични словосъчеъания ,образувани от основа с близко или протовоположно значение (немил-недраг; пиян-залян; син-зелен; бял-червен)
В. Наречия
1. Слято
а) предлог + същ.име(докрай, завчас, навреме, наглед, налице, призори, презглава, насила, вкъщи, наизуст, вследствие, последствие, догодина, напук, накуп, наум, насън, наяве, наполовина, напосоки, бездруго, присърце)
б) предлог + наречие(оттук, оттам, отгоре,отдолу, отпред, отзад, отникъде,отвсякъде); (насам, натам, нататък, напред, назад...); (изотзад, извътре, изкъсо); (засега,затова); (вдясно, вляво); (посвоему, поновому, постарому, от време на време; от начало до край, от горе до долу, от къде на къде)
2. Полуслято
а) озн. неопредленост; и 2те наречия са равноправни
- едва-едва; бързо-бързо; полека-лека
- криво-ляво; надве-натри; напред-назад; оттук-оттам; тук-там; горе-долу; току-така
б) образувани от две глаголни форми в равноправни отношения (кажи-речи; иди-дойди)
Г. Местоимения
1. Полуслято се пишат неопр. местоимения, образувани от частиците еди-; -годе; (еди-кой; еди-кого’; еди-какво; кой-годе; що-годе;
НАРЕЧИЯ -еди-къде; еди-кога; кога-годе; къде-годе)
Д. Предлози
1. Слято-сложни предлози, образувани от:
а) предлог + наречие (отвън, извън, наоколо, отсам, оттатък)
б) предлог + същ. име (вдън; вместо; наместо; навръх)
в) предлог + предлог (иззад; изпод; измежду; помежду; откъм; покрай; открай)
Е. Междуметия
1. Полуслято (ха-ха; тик-так; гу-гу; и-ху-ху; бау-бау)
2. Слято - когато се повтаря буквата (гласна) - (аааа; бееее; мууу; ууу; ауууу; бряяяя; авъъъъъ)
Ж. Правопис на съставни собствени имена
1. географски названия, образувани от прилагателно и съществително собствено (Бели Осъм, Черни Вит; Велико Търново)
2. географски названия, образувани от прилагателно или числително + същ.нар. (Нови Пазар, Черно море, Горна баня, Осми март; Първи май)
3. имена на лица, образувани от нарицателни и собствени име (Баба Меца, Бай Ганьо, Дон Жуан, Отец Паисий)
З. Правопис на отрицателна частица „не”
1.Слято
- със същ.име (щастие-нещастие)
- с прилагателно име (спокоен-неспокоен)
- наречие (невинаги, неслучайно)
- СДП (незнаещ; неможещ)
- МСП (непрочетен)
- МСВДП (неразцъфнал)
2.Разделно
- глаголи (не знае; не казва)
- МНСВДП (не знаел)
- ДП (не можейки)
