Съученици = Приятели?

[Krisi]

Е, тук можете да разкажете за съучениците си... (: С кои от тях сте близки, кои Ви дразнят и с какво.. Можете да споделите всичко за хората, с които сте в един клас - разкажете за Приятелите в класа Ви...

[pLami.]

В никакъв случай не мога да кажа, че съученик непременно означава приятел... В стария ми клас не със всички бях в блестящи отношения. Даже имаше хора, които не забелязвах, че изобщо са в стаята, че са от класа ми. Целият клас беше на групички и не се интересува от другите. Но то къде ли не е така.
Както във всеки клас си има зубъри, идиоти, кифли, но не мога да ги виня. Всеки си избира какъв да бъде... :haha:

Също така срещнах доста готини хора, на които мога да разчитам, въпреки че се броят на пръсти...

[tali]

Ами за сега всички в класа сме приятели, но кака казва, че е защото сме още малки и не сме се усетили. Има хора, които ме дразнят, но нямам право да казвам каквото и да е било против тях. Мълча си там и ги трая...
Близки са ми повечето от момичетата в класа. Приятелки сме си и си говорим, но извън стаята не сме си много близки.
Иначе истински ценя само 3 момичета. Може би само те са ми истински приятелки, една от които не ми е съученичка, но това е друго.

[Вени]

Честно казано, съучениците не могат да бъдат никакви приятели. Първо, училищната среда предразполага към делене на групички, което само по себе си отхвърля дълготрайните приятелски взаимоотношения, защото всеки си има различни периоди, в които сменя стиловете, докато не намери своя. Както каза и Пламена, то са кифли, то са фешънчета, зубъри, идиоти, такива които не идват изобщо... просто, пълно разделение. И в това цялото разделение, обикновено има един двама, които ако пожелаят могат да раздробят класа на още по-малки групички или да го обединят. Ама нали е по-лесно просто да се оставят нещата така...
Аз лично не мисля, че съучениците са най-добрия избор за приятели. Да, ясно, прекарваме с тях голяма част от деня си, но я се замислете? С кого сте през събота и неделя, а през ваканциите? В повечето случаи са съседските деца, с които сте отраснали или хора, с които училищата ви са на километри разстояние. Мисълта ми е, че в училищната среда всеки се бори за правомощия и някак си трудно се получават приятелства. Да не говоря за това пък колко малко са връзките, които се запазват след завършването на гимназията.

[JaniTo]

Вени, не съм напълно на твое мнение, защото например човек като мен , при който съседските деца или не са на твоята възраст или просто не може да се понасяте, нямаш избор и търсиш компанията в училище. Но съм съгласна с това , че в училище на никой не му пука за другия и гледа само да изкласи. В моя клас ми беше приятно да дружа само с 8 човека. Но не може 8 човека да се наричат най-добри приятели. От тези 8 някой ме използваха само за учебник да им помагам на контролни или да им давам домашни. И всеки се отдели от тази група и общо взето аз останах само с още 3 момичета , с които прекарвам съботите , неделите и ваканциите. И дори постоянно да се карам и да споря с тях , защото всяка си има собствено мнение и всяка е инат, пак излизам с тях. Но пък се оказа че имаме много общи неща и станаха прекалено много приятните ми моменти с тях - и да сприятелихме се и станахме много близки. Но все още не мога да ги нарека най - добри приятелки, защото никоя не ме познава добре и така се получават неразбирателствата...

[Smile]

Съученици = познати, но не непременно приятели. Човек се променя с времето, променя му се характера, променя се той като цяло. В началото 1-2 клас дружах с едни момичета, седя гледам да седя колкото се може по-надалеч от тях. Добре, че съм ги разкарала навреме, не искам да знам в какво щях да се превърна.

В последствие се запознах с нови хора, от другите класове, започнах да се мотая с тях, да прекарваме времето заедно. Хората, с които бях преди, не съм ги забравила и още ги чувствам като приятели, но имам и нови такива.

Сега в ново училище, нови хора, с вече изграден характер - всичко е различно. Можеш да си паснеш с едни хора, с други да не се понасяш. То си е до човек

[DesertRose*]

Ние не сме много, само 10. Единствено с едно от момичетата не мога да се разбирам. Познаваме се от детската градина и винаги сме се мразили.

[Dark_Red_Rose]

Понеже вече нямам съученици (е пак си ги имам, но се наричат "колеги") ще разкажа малко за моят свят във факултета, където всеки си гледа собствената изгода и не му пука за другите. Да вярно си е това. Бях, хммм, така да се каже оползотворен максимално и после когато се обърнах за помощ никой нямаше. Само едната колежка откликна на зова за помощ от моя страна. Бях позакъсал с чертежите и такам... И не нямам нищо лично с никоя колежка от потока!

И така.

Нека започнем с Мартин. Завършил е ТОХА - хранително-вкусова гимназия и е при мен Електротехника? Боже това момче ще го утрепе тока... Симпатяга е, тихо момче. Един от малкото които си взеха изпита по Теоретична електротехника - за контраст аз не го взех

Красимира. Тя е от Ямбол, завършила е селскостопанска гимназия. Почти винаги ми помага, ако я помоля де. Иначе с нея сякаш най-добре се разбирам от колежките. Също е Електротехника като мен.

Андрейчо. Сливналия, ММА борче Пада ми се началник във Студентски съвет. Добре работим заедно. и той е Електротехника.

Сега виждам че пиша само за Електротехниката, но другата специалност в потока е АИТ

Наталия, хммм може би най-нередовната колежка след Милка. Да наистина имам колежка която се казва като кравата Милка и е два пъти по-глупава. Все още им се чудя как минаха и двете във втори курс

Като цяло това е край мен. Другите ми колеги не са много много за описване, понеже не ги познавам. Така де, ако идваха малко повече щях да ги познавам.

[Sponsored content]