Звучи много интересно и нямам търпение да чета по-нататък :)

Историята звучи много интересно. Мисля да следя и за напред. Попътна муза

Ето и част от продължението на първа глава , утре ще пусна останалата част : ), а относно коментарите няма никакъв проблем да ги пускате тука: )


В този момент чух, викове от кухнята, това е толкова странно, никога не съм чувала родителите си да се карат.Станах бързо от леглото си и се насочих към кухнята, вратата беше леко открехната , затова реших да не влизам. Тогава чух как баща ми изрича думите - „ Стефи нямам друг избор, ако искаме фирмата да се разсрасне и един ден да стана нейн президент трябва да се преместим, може би няма да е за дълго, говорил съм с президента на една от най-големите модни къщи там и той е напълно съгласен да те наеме, дори съм осигорил училище за децата , а относно Ани ще ходи на детска градина близо до къщата ни. А относно нея – тя е голяма и просторна , на три етажа е, и е много красива постройка.Построена е от нашата фирма, и е специално за нас, трябва да заминем Стефи моля те любов моя” – докато баща ми се обясняваше на дълго и широко с майка ми аз само седях на вратата , с отворена уста и лудо биещо сърце слушах внимателно ,но когато чух думите , които майка изрече „ Но ще се намираме много далеч от Българиа, Деси ще трябва да се раздели с приятелите си „ при тези думи сърцето ми започна да прескача , и ми се завъртя свят. Имах чувството че ще припадна ,изпаднах в шок и се разкрещях влизайки в кухнята
- Вие ненормални ли сте ?? Няма да замина, напълно невъзможно е да ме мръднете от тук !! , ще се залепя с с най-мощното лепило за стената и до живот няма да ме отлепите !! – плачейки крищях и блъсках с юмруци по масата
- Успокой се Десислава спри да ревеш, Десислава спри !! – баща ми ме предърпа към себе си и ме прегърна
-Махни се от мен!! Остави ме ! няма да замина !! МРЯЗА ВИ !! РАЗБИВАТЕ ЖИВОТАА МИ !! ЩО ЗА ХОРА СТЕ ??? – бях в шок не можех да контролирам думите и действията си, бях толкова замаяна че се блъсках в стените и плачейки повтарям „ МРЯЗА ВИ „ – думата, която никога до сега не бях изричала.. Заключих се в стаята си. Бях повече от бясна , започнах да обикалям нервно из стаята си и сълзите ми се стичаха бързо по лицето ми. Взех телефона си и набрах с треперещи пръсти номера на Веси – тя беше най-близката ми приятелка, имах нужда да поговоря с някой, да излея мъката си. Но тя не вдигаше ,в този момент всичко ми беше като сиво перде, продължавах нервно да обикалям стаята си и най-накрая се реших да звъна на Павел. Прозванях само веднъж и затворих , 2 секунди след това съжалих „ Но как ще му кажа ?? как ще реагира ?? не мога не!! – плачех толкова силно че вече виждах всичко размазано, в този момент телефона ми звана, сърцето ми спря за момент, и след това заби препускайки лудо. Вдигнах телефона и щом чух гласа му, корема ми се сви, исках да потъна в дън земя
- Любов моя здравей , защо ми се обаждаш толкова късно, станало ли е нещо съкровище?
- Трябва да ти кажа нещо – плачейки смотолевих
- Защо плачиш красавице ! – изпищя в ухото ми Павел
- Ела до нас, чакам те – погледнах на горе с цел да задържа сълзите в очите си, но бе ужасно трудно тъйкато вече цялото ми лице беше подпухнало от сълзи
- Сега !! –но то е почти полонощ, не мислишли че е много късно любов моя
- Моля те – настоявах , продължавайки с опитите си да сдържа сълзите си
- Чакай ме до „нашето дърво” до детската градина ще дойда до 10 минути
- Добре – промълвих , махайки бавно слушалката от ухото си.. зарових пръсти в косата си и изкрищях – НЕЕ !! НЕ Е ВЪЗМОЖНО ДА МИ СЕ СЛУЧВА !! ТОВА Е КОШМАР !!.. В този момент чух как Ани се е сабудила от писаците ми и реве , а Боян туко що е разбрал новината и крещи като полудял, а Елена се радва че се мести - тя е напълно луда !! , в къщи беше такава бъркотия и шумотевица че главата ми щеше да експлодира. Преобляках се набързо, сложих дългата си черна пола и един от корсетите ми , обух кобинките си и тръшнах входната врата след себе си. След 2 минути чух виковетет на майка ми след мене
- Десислава върни се !! каде отиваш Десислава Веднага ела ! като чух това започнах да бягам с всичка сила и скоро , блока ми се скри от погледа ми .. Сърцето ми биеше толкова лудешки че не знаех каде се намирам, завих първата пресечка в ляво и се оказах до дървото, паднах до него и зарових пръсти в косата си, забих главата си в коленете и заплаках още по силно, в този момент чух вик
- Десии красавице каквто е станало Деси ! – с загрижен поглед ме гледаше Павел, доближавайки ме забързано, вдигнах главата си и го погледнах с насълзени очи
- Обичаш ли ме ? – запитах , а сърцето ми щеше да се пръсне всеки момент
- Не просто обичам те !! аз те обожавам !! защо ме питаш – в този момент не можах да издържа станах започнах да се въртя в кръг да викам да и да плача
- Ще трябва да се разделим – щом изреках тези думи, свляках се на земята и започнах да ровя пръсти в пръста, и да гледам втренчено в земята
- Ккк-а-к-воо говориш – заеквайки ме попита с обезомял поглед
- Баща ми е полудял трябва да напуснем странната и да отидем в чужбина, заради малумната си работа ми проваля целия живот – виках с последния ми останал глас
- НЕ НЕ !! САНУВАМ !! НЕ НЕ ТОВА НЕ Е ИСТИНА – изкрещя с цял глас и сълзите наводниха очите му, падна на земята до мен, хвана раката ми, прегръна ме силно доближи лицето си близо до моето и сълзите ни се сляха. Целуна нежно челото ми и продължи да ме прегръща силно – в този момент единственото което исках е времето да спре, просто да затворя очи и завинаги да остана сгушена в него
- Деси живот мой! , любов моя! - погледни ме погледни в очите ми – хвана с длани лицето ми – Красавице моето сърце завинаги ще бъде твое Помни това !! Разбираш ли ти никога няма да бъдеш далеч от мен , защото сърцата ни ще бъдат винаги слети в едно !! за да ти докажа колко си важна за мен - ела ! , хвана ръката ми, изправи ме и тръгнахме по главната улица , в този момент чувствах любовта толкова силно.. но дали това беше истинска любов ?
- Къде ? – промълвих тихо
- Ела с мен – затичахме се и когато стигнахме едно студио за татоси и пиарсинг , влязахме вътре , нямах идея какво правим там
- Приятел искам да татоираш името й върхо китката ми с игла – „ Какво прави ? „ Той е полудял ! „ изгледах го учудено и не знаех какво ще следва
- Добре приятел за тебе всичко, това Деси ли е ? – попита момчето в студиото, чието тяло цялото беше изрисувано
- Да напиши Деси Н.П – подаде ръката си към машинката и седна на стола
- Добре – момчето взе машинката и започна да рисува върху ръката му , с ъглата пълна с мастило, когато видях болката изписана на лицето му, сълзите ми потекоха по силно
- Искам и аз ! – заявих настойчиво ! подавайки китката си
- Деси това е много болезнено – погледна ме с насълзен поглед Павел
- Болката от раздялата е по силна искам да го направя ! – заявих триеки си сълзите с ръка
- Миме татоирай китката й с чисто нова игла и я дезинфиктирай преди това – извика момчето на колежката си, която ни слушаше внимателно
- Веднага – стана от стола и ми посочи каде да седна , взе машинката , дезинфектира иглата и ме попита какво да напише
- Павел М.Л – изрекох и тя започна да изписва буквите, много красиво
- Ауу изпищях – болеше ужасно много, при всяко забиване на иглата, ръката ми трепваше, това бе най-лудото нещо което бях правила , но по този начин исках да докажа любовта си .. "Бях толкова глупава "... След около 15 минути двамата бяхме готови, ръката ми беше толкова зачервена че имах чусвстото че съвсем скоро ще се разкарвави. Павел стана от стола си дойде при мен , целуна ме и ме прегърна през кръста. Обърна се за да каже чао на приятелите си и продължихме напред по улицата .Беше наистина забавно, припоняхме си спомени , смеехме се, плачехме , прегръщахме се , държахме нежно татоираните си раце и наблюдавахме пълнолунието.. Посрещнахме заедно красивия изгрев на морето и си говорехме сладко, както когато бяхме малки. Бях истински щастлива и се наслаждавах на всяка една секунда прекарана с него.. Стана 7 часа и трябваше да отиваме на училище, затова той ме изпрати до нас..Влязах тихо опитвайки се да не сабудя никой и в момента в който отворих вратата на стаята си, видях баща ми да седи на леглото ми и да разглежда албумите ми с снимки на мен и приятелите ми..
- Тате ... – прошепнах , приближавйаки леглото си
- Ти ги обичаш нали ? – промълви той
- Те са моя живот тате ! – сълзите ми отново потекаха по лицето ми
- До една седмица , трябва да сме заминали, знам че там няма да е същото , че хората ще са различни, че няма да ги има приятелите ти.. Разбирам това, но найстина нямам друг избор Деси !! Ако имах щях да остана .. Моля те не ме мрази, правя всичко за семейството, искам да имате всичко ! разбери ме моля те!! - погледна ме с тъжен поглед и продължи да гледа албума ми..
- Тате , разбирам те , но е просто апсурдно да замина, Не мога да живея без Павел, без компанията без да чувам гласа им, смеха им .. Не мога ! Разбири ме !! Няма ли начин да остана ще живея при Веси ! всичко ще е наред - с поглед изпълнен с надежда мечтаех на глас ," но дали ще ми позволи ? "

интересен начин да докажат любовта си ..
Ужасно е че тя заминава, какво ли ще се случи сега и къде ли ще отиде ..
ще чакам за да разбера