Hitskin.com
Индекс
Последни снимки
Споделете кои са любимите ви цитати от книги.
Аз имам доста любими, но сега ще пусна само една малка част от една книга, която е сред любимите ми, не поради наличието на гениално измислен и безумно оплетен сюжет, а просто защото носи със себе си мъдрост, отговори на въпроси, други въпроси над които да се разсъждава и духа на едно черно време - Втората световна война:
Ерих Мария Ремарк - "Сенки в рая"
"... Разкаянието разяжда душата по-силно от солната киселина..."
" - Не искам нищо. Просто искам най-после да бъда нещо. Ако ми позволят.
- Големи думи.
- Човек сам трябва да си дава кураж - казах аз - Никой друг няма да го направи..."
" ... Светът е пълен с добри хора, но ние ги забелязваме едва когато изпаднем в беда, и това компенсира до известна степен трудните мигове в нашия живот. Забележителен баланс, който кара човек в минути на отчаяние да повярва в един много далечен, безличен и автоматичен бог, седящ пред командно табло. Но само в мигове на отчаяние - само тогава."
" -Обичам красиви хора. Въпреки че понякога ме натъжават.
- Защо?
- Защото красотата е преходна. Старостта подхожда на малцина. За нея явно е необходимо нещо повече от красота."
" - Това достатъчно ли ви е?
- Достатъчно е за едно малко щастие. Примитивно щастие на човека, който има подслон и храна.
- Нима е достатъчно? - повтори тя.
- Като начало - да. Приключенията омръзват, щом се превърнат в навик."
" - Как да ви кажа. В крайна сметка всички спомени са тъжни, защото са свързани с миналото."
"... Промъкнах се през внезапно осиротялото фоайе и си мислех, че оценяваме другите едва тогава, когато вече ги няма - една дяволски тривиална и затова особено потискаща истина."
"... Връщане назад няма, нищо не стои на едно място - нито ти, нито другият до теб."
Аз имам доста любими, но сега ще пусна само една малка част от една книга, която е сред любимите ми, не поради наличието на гениално измислен и безумно оплетен сюжет, а просто защото носи със себе си мъдрост, отговори на въпроси, други въпроси над които да се разсъждава и духа на едно черно време - Втората световна война:
Ерих Мария Ремарк - "Сенки в рая"
"... Разкаянието разяжда душата по-силно от солната киселина..."
" - Не искам нищо. Просто искам най-после да бъда нещо. Ако ми позволят.
- Големи думи.
- Човек сам трябва да си дава кураж - казах аз - Никой друг няма да го направи..."
" ... Светът е пълен с добри хора, но ние ги забелязваме едва когато изпаднем в беда, и това компенсира до известна степен трудните мигове в нашия живот. Забележителен баланс, който кара човек в минути на отчаяние да повярва в един много далечен, безличен и автоматичен бог, седящ пред командно табло. Но само в мигове на отчаяние - само тогава."
" -Обичам красиви хора. Въпреки че понякога ме натъжават.
- Защо?
- Защото красотата е преходна. Старостта подхожда на малцина. За нея явно е необходимо нещо повече от красота."
" - Това достатъчно ли ви е?
- Достатъчно е за едно малко щастие. Примитивно щастие на човека, който има подслон и храна.
- Нима е достатъчно? - повтори тя.
- Като начало - да. Приключенията омръзват, щом се превърнат в навик."
" - Как да ви кажа. В крайна сметка всички спомени са тъжни, защото са свързани с миналото."
"... Промъкнах се през внезапно осиротялото фоайе и си мислех, че оценяваме другите едва тогава, когато вече ги няма - една дяволски тривиална и затова особено потискаща истина."
"... Връщане назад няма, нищо не стои на едно място - нито ти, нито другият до теб."
