Привет от мен Пак.. ;д
Да ви кажа, нещо изпадах напоследък в някво крийпи сантиментално настроение, и съответно ето го и резултата... На който му хареса, ще се радвам да коментира.. Не, че ви задължавам де хД Та, както и да е... Дано ви хареса.. Енджой ;]
Нежност
Двамата стояха един срещу друг. Той пристъпи и я прегърна, погълнат от момента. Беше странно, как изведнъж се чувстваше спокоен и в мир със света. Усещането беше ново, непознато, и ако можеше да го назове, то най-вероятно той би използвал нейното име. Беше изцяло благодарение на нея и думите й, които най-накрая я бяха направили негова. Странно, той дори не харесваше романтичните превземки... И все пак с нея беше друго. Повлече я към леглото, все още обвивайки ръцете си около нея. Беше чудесно да се отпусне и всичко, което усеща, да е Тя... Усмихна се. Тя се сгуши в него, шепнейки съвсем тихо в ухото му и това го караше да се усмихва още по-широко и без да спира. Беше си чудо, начина по който сърцето му светкавично препускаше за нея. Той дори не го осъзнаваше, докато лежеше и усещаше топлината на тялото й. Въпреки това се обърна и за момент не откъсваше очи от нейните. Тя също се усмихна, съвсем леко, краищата на устните й потрепвайки съвсем леко нагоре. В очите й виждаше себе си, такъв, какъвто никога не би си и мечтал да бъде – идеален. Топлина се разля в гръдния му кош и той имаше чувството, че някой внезапно е стегнал гърдите и раменете му с въже. Наведе се и я целуна, а когато се отдръпна видя леката руменина по бузите й, която я правеше още по-очарователна. Не знаеше как или с какво я е заслужил, но се радваше, че тя е до него сега. Обхвана лицето й с две ръце и вглеждайки се в него, се изненада. Преглътна, загубил гласа си като продължаваше да се взира в нея. Не мислеше, че изобщо е възможно да държиш любов в ръцете си, но ето, че той я държеше и дори я виждаше – в очите й. Не знаеше какво виждаше тя в неговите, но усещаше радостта й, която сякаш се вливаше от нея в него, правейки ги едно. Беше му трудно да го осъзнае, и въпреки това го чувстваше с цялата си душа, която сега беше едно с нейната. Чувствайки се странно измамен, той се отдръпна. Не беше честно. Той не беше някой сантиментален глупак, а ето, че не можеше да издържи и минута без да я докосва и броени секунди след като се беше дръпнал, топлината й вече му липсваше. Това беше налудничаво. Той се намръщи, но го прикри от нея, докато наблюдаваше как тя се изненада и недоумение се изписа по лицето й, когато стана от леглото и се запъти към вратата.
-Трябва да тръгвам. – беше безумно и той го знаеше, но трябваше да избяга от всички тези неканени чувства и проклетата сантименталност, която заплашваше да го превърне в пълен глупак, но и в същото време да обгърне сърцето му с нежност. Мислите му попречиха да чуе стъпките й, след като тя се беше затичала от леглото към него. Ръцете й, обгръщайки го отзад, го свариха неподготвен, но насладата от прегръдката, топлината и докосването й го довършиха изцяло – той беше напълно зашеметен. Тогава тя се надигна на пръсти и отново прошепна в ухото му онези думи, които го бяха накарали да я прегърне в началото. Той не можеше да види усмивката й, но нуждата да се вгледа в очите й го накара импулсивно да се обърне и да зарови лице в косата й. Вдишвайки я прегърна, мислейки си как рая не беше на небето, а тук, в ръцете му. Знаеше, че е изгубил и предавайки се изцяло, се дръпна назад, за да изравни лицето си с нейното и отново да я целуне. Кой да предположи, че гибелта му ще е толкова сладка...
Да ви кажа, нещо изпадах напоследък в някво крийпи сантиментално настроение, и съответно ето го и резултата... На който му хареса, ще се радвам да коментира.. Не, че ви задължавам де хД Та, както и да е... Дано ви хареса.. Енджой ;]
Саундтрак - https://www.youtube.com/watch?v=mt8jifKlbTc
Нежност
Двамата стояха един срещу друг. Той пристъпи и я прегърна, погълнат от момента. Беше странно, как изведнъж се чувстваше спокоен и в мир със света. Усещането беше ново, непознато, и ако можеше да го назове, то най-вероятно той би използвал нейното име. Беше изцяло благодарение на нея и думите й, които най-накрая я бяха направили негова. Странно, той дори не харесваше романтичните превземки... И все пак с нея беше друго. Повлече я към леглото, все още обвивайки ръцете си около нея. Беше чудесно да се отпусне и всичко, което усеща, да е Тя... Усмихна се. Тя се сгуши в него, шепнейки съвсем тихо в ухото му и това го караше да се усмихва още по-широко и без да спира. Беше си чудо, начина по който сърцето му светкавично препускаше за нея. Той дори не го осъзнаваше, докато лежеше и усещаше топлината на тялото й. Въпреки това се обърна и за момент не откъсваше очи от нейните. Тя също се усмихна, съвсем леко, краищата на устните й потрепвайки съвсем леко нагоре. В очите й виждаше себе си, такъв, какъвто никога не би си и мечтал да бъде – идеален. Топлина се разля в гръдния му кош и той имаше чувството, че някой внезапно е стегнал гърдите и раменете му с въже. Наведе се и я целуна, а когато се отдръпна видя леката руменина по бузите й, която я правеше още по-очарователна. Не знаеше как или с какво я е заслужил, но се радваше, че тя е до него сега. Обхвана лицето й с две ръце и вглеждайки се в него, се изненада. Преглътна, загубил гласа си като продължаваше да се взира в нея. Не мислеше, че изобщо е възможно да държиш любов в ръцете си, но ето, че той я държеше и дори я виждаше – в очите й. Не знаеше какво виждаше тя в неговите, но усещаше радостта й, която сякаш се вливаше от нея в него, правейки ги едно. Беше му трудно да го осъзнае, и въпреки това го чувстваше с цялата си душа, която сега беше едно с нейната. Чувствайки се странно измамен, той се отдръпна. Не беше честно. Той не беше някой сантиментален глупак, а ето, че не можеше да издържи и минута без да я докосва и броени секунди след като се беше дръпнал, топлината й вече му липсваше. Това беше налудничаво. Той се намръщи, но го прикри от нея, докато наблюдаваше как тя се изненада и недоумение се изписа по лицето й, когато стана от леглото и се запъти към вратата.
-Трябва да тръгвам. – беше безумно и той го знаеше, но трябваше да избяга от всички тези неканени чувства и проклетата сантименталност, която заплашваше да го превърне в пълен глупак, но и в същото време да обгърне сърцето му с нежност. Мислите му попречиха да чуе стъпките й, след като тя се беше затичала от леглото към него. Ръцете й, обгръщайки го отзад, го свариха неподготвен, но насладата от прегръдката, топлината и докосването й го довършиха изцяло – той беше напълно зашеметен. Тогава тя се надигна на пръсти и отново прошепна в ухото му онези думи, които го бяха накарали да я прегърне в началото. Той не можеше да види усмивката й, но нуждата да се вгледа в очите й го накара импулсивно да се обърне и да зарови лице в косата й. Вдишвайки я прегърна, мислейки си как рая не беше на небето, а тук, в ръцете му. Знаеше, че е изгубил и предавайки се изцяло, се дръпна назад, за да изравни лицето си с нейното и отново да я целуне. Кой да предположи, че гибелта му ще е толкова сладка...