Саманта

Предпочитах да съм сама, но и компанията на Крисчън не беше лоша. Опитваше се да ме разсее.
- Все още ли живееш в хотела? - попита ме любопитно.
- Не, преметих се в Марк - отвърнах му, а той очевидно се изненада. - Ех, хора! Не може ли в днешно време мъж и жена да живеят заедно и без да гаджета?! - той се засмя.
- Всъщност, аз лично не виджам нищо лошо в това - каза и ме погледна със своята съблазнителна усмивка. Не знаех дали бе от алкохола или от факта, че бяхме само двамата, но изведнъж страшно много ми се прииска да го целуна. Останах загледана още минута в него, след това извърнах поглед. - Ти май доста се ядоса тази вечер? - о, страхотно! Трябваше ли да ми напомня?
- Да, и затова тази вечер ще се скитам по улиците на града. Не мисля, че ще го изтрая - в момента въвяхме по улиците на квартал, който очевидно бе богатшки. Всяка къща следваща къща бе по-голяма и луксозна от другите.
- Знаеш ли, ако искаш, можеш да спиш у нас? - попита той невинно и посочи къщата си, а аз онемях.

Погледнах съблазнителната му усмивка и за миг в мен се прокрадна съмнението. Дали не се опитваше да ме омае? Ако да, за какво точно му беше? Каква му беше целта?
И макар и страшно много да ми се искаше да намеря отговорите на тези въпроси, внезапно ми се прииска още алкохол. Не че бях алкохоличка, но отдавна не бях пила по-сериозно, а точно днес ми се искаше да изпия колкото се можеше повече алкохол. Така че му се усмихнах и му отвърнах.
- Водка, ако обичаш - и се настаних на удобното канапе. Той само ми смигна и се върна след по малко от минута с две чаши в ръце. - Къщата ти наистина е невероятна. Предполагам, че ако бях от момичетата, които си търсеха богати мъже, щях да направя всичко възможно да те имам - усмихнах му се искрено. Той също се засмя и мелодичният му смях сякаш ме омагьоса. Вгледах се в очите му, от които сякаш изскачаха пламъчета. Обърнах внезапно глава в другата посока и изпих половината от количеството в чашата си.
- Искаш ли да видиш и двора? - попита ме тихо, а аз просто не можах да му откажа. Кимнах и го последвах навън.

Не знаех дали беше от алкохола, или от усещането за билзост, но не можех да му устоя! Беше толкова красив, толкова секси... Обожавах вкуса на устата му, въпреки че знаех, че е вампир... Което дори бе по-странно, защото аз не си падах по романсите, а още по-малко с такъв, от неговия вид... Но Крисчън... Просто не можех да се отделя от него. Усетих ръцете му върху кръста си иизстенах. Отделих уста от неговата и му се усмихнах съблазнително.
- Значи наистина не те притеснява фактът, че съм вампир, а? - попита шепнешком, докато целувах врата му.
- Не особено - признах и се върнах на лицето му. - Ако беше някой друг, може би, но ти... Караш ме да се чувствам, така, като никога досега... - отново впих устни в неговите. след минута той се отдели и тръгна надолу по шията ми.
- Но аз наиситна мога да те нараня, и това че си вещица, няма никакво значение.
- Да, обаче ти не искаш да ме нараниш, нали? - прошепнах, като зарових пръси в косата му. Той изстена и зъбите му леко докоснаха кожата на врата ми. Потръпнах, но този път не от сладост, а от страх.

Саманта

Вдишах дълбоко и изстенах. Господи, главата ми щеше да се пръсне! Защо ми трябваше да пия толкова много снощи? Какво се опитвах да докажа?
Отворих бавно очи и болката се увеличи. Странно, таванът не ми беше познат. Не беше този от спалнята в къщата на Марк. Тогава къде по дяволите бях? Спомнях си сцената със скандала между Марк и Алекс и че след това се върнах в бара. Там бяха Тери и Крисчън и...
- Господи! - прошепнах и пулсът ми се ускори. Спомних си всичко! Спомних си, как с Крисчън бяхме дошли до неговата къща. Спомних си, че разглеждахме къщата и после отидохме до басейна и... - О, Боже мой! - казах високо. Бях му казала! Бях му признала, че съм вещерка и че знам какъв е... Гневът се надигна в мен и отхвърлих завивката от тялото си с рязко движение. Бях по блуза и бельо, но не си спомнях, да съм се събличала... Значи той го бе направил. Но не бяхме спали заедно. Спомнях си, че се натискахме на един от шезлонгите и тогава зъбите му... Потръпнах при спомена.
Изръмжах гневно и облякох набързо дрехите си. Щях да го науча този идиот!
- Крисчън! - изкрещях и заслизах по стълбите.

Саманта

- Наистина, Тери, по-добре е да останеш. Мисля, че след като привърша с него, ще има нужда от помощ - казах с присвити очи и тръгнах след него. Минах покрай едно кресло, по което имаше декоративни възглавници. Грабнах едната и я запратих по Крисчън. Той я избягна, естествено. Грабнах друга и се приближих бърза към него.
- Ти... нещастник... такъв... - удар след всяка дума. Изръмжах и вложих по-голяма сила в ударите.
- Ама, чакай... Недей така... Ох, моля ти се! - започна да заеква той, а аз просто продължавах да го налагам. - Ще се нараниш така!
Спрях, само за да го изгледам убийстевно и отново поднових ударите.
- Ще ти кажа аз кой ще се нарани, кретен такъв! На пушено ще ми станеш - заканих се, но от всичките тези удари силата ми отслабна. Накрая просто пуснах възглавницата на земята и се вгледах яростно в него. - Това ли бе планът ти? Да ме напиеш, да измъкнеш малко информация от мен, а после защо не и да се позапaвляваш! - креснах. Усещах, че се тресях от яд, но не ми пукаше! - Искам честни отговори, и след това, което ми стори снощи, ми ги дължиш!

Крис ме понесе бързо към къщата. Постави ме на едно кресло и се надвеси разтревожено към мен. Аз го придърпах до себе си и отново зарових глава в гърдите му. Той постави ръка под брадичката ми и повдигна лицето ми към своето. Огледа внимателно следата от шамара и очите му се присвиха. Преди дори да е отворил устата си, аз започнах да бърборя.
- Нищо не е както трябва! Първо този Дерек се появява и зявява, че ще ни убие. После превърна и Алекс, а тя се промени толкова много... Дори не знам дали има нещо останало от истинската Алекс. Дори и Марк не е същият. Съсипан е! Станал е затворен и избухлив и... - той се смрази.
- Саманта - каза тихо Крис. - Марк ли ти причини това? - попита заплашително той. Преглътнах трудно. Изразът в очите му ме изпалши и не посмях да кажа нищо. Но той разбра истината.
- Копеле! - изрева и се изправи рязко. - Ще го убия! Ще го унищожа!
Уплаших се. Вече всички се държаха така! Дори и Крис ми изглеждаше страшен. Сълзите ми секнаха и поех рязко въздух. Той ме погледна, а изразът в очите му ме накара да разширя очи от страх.
- Не трябваше да идвам тук - прошепнах уплашено, дишайки дълбоко.

Все още бях уплашена и сърцето ми заби дори по-учестено, когато пръстите му докоснаха бузата ми. Макар и хладината му да носеше успокоение на раздразнената ми кожа.
- Не знам - казах тихо, затваряйки очи. - Спомням си, че преди да ме удари споменах Дерек и мисля, че това има някаква връзка. Сигурно ревнува Алекс от него - стиснах очи, защото сълзите отново напираха. Защо трябваше да се случва всичко това? Защо ми трябваше да идвам тук? - Не трябваше да идвам в този град - промълвих най-накрая. Той отдръпна ръката си бавно и аз отворих очи. Погледнах го в очите. - Не трябваше дори и да се запознавам с вас. Трябваше само да намина да видя Марк и веднага след това да се разкарам от това място. Ако го бях направила, положението нямаше да се усложни толкова - въздъхнах тежко. - Вещерите в града щяха да бъдат с един по-малко и щеше да ви е по-лесно да се справите с Дерек. Аз само преча. Винаги съм пречела - промърморих тихо. Така беше, дори и родителите ми не ме понасяха, какво оставаше за някой чужд? Телефонът ми звънна и аз подскочих от изненада. Изавдих го бързо от джоба на дънките си и погледнах дисплея. Вдигнах след секунда.
- Сам! - чух гласът на Марк. Крисчън също го чу и ме изгледа криво. - Съжалявам, Сам! Не исках! Кълна се! - започна да се извинява толкова бързо, че някои думи дори не ги чувах. - Добре ли си? Къде си? Нали не съм ти направил нищо? Господи, аз съм отвратителен!
- Хей, хей, хей - казах и се изправих бързо. Започнах да вървя напред-назад докато отговарях последователно на въпросите му. - Добре съм, наистина. В къщата на Крисчън съм. Не си ми направил нищо и не си отвратителен. Може би и аз реагирах малко пресилено... Наистина, дори подутината вече спадна - опитах се да се засмея, но не се получи много добре.
- Идвам да те взема! - каза бързо.
- Не, Марк - прекъснах го. - Ще се върна, но малко по-късно. Не се тревожи. Чао, за сега - прекъснах разговора. Вдигнах поглед към Крисчън и видях, че ме гледа доста странно.