Хах, какви са желанията ми? Сигурна бях, че си е помислил нещо неприлично за миг. Усмихнах се тъжно.
- Всъщност, бих използвала банята - казах засрамено, а той се усмихна.
- Ще те заведа - и тръгна по стълбите. Последвах го и когато спря пред една врата, аз му кимнах и понечих да вляза. Когато минавах покрай него, ръката му съсвсем леко се отърка в гърдите ми. Поех си рязко въздух, но не го погледнах, а бързо влязох в банята.
Подпрях се на мивката и започнах да дишам тежко. Защо ми действаше по този начин? Защо почти всеки път, когато го погледнех, си спомнях онази вечер с шезлонга?
- Не изпитвам нищо към него, не изпитвам нищо към него... - започнах да повтарям докато гледах образа си в огледалото. Изпухтях. - Кого залъгвам? Прекалено очевидно е, че го желая. Но го познавам едва от няколко дни - никога преди не съм пожелавала да спя с някой за толкова кратко време! - изписках тихо. - Не може да съм влюбена в него... - казах тихо. - Та аз едва го познавам! Господи, Саманта, стегни се! - наредих си тихо и поклатих глава. Това е! Аз полудявам! Пуснах студената вода и наплисках лицето си. - Да бе, сякаш това има някакъв ефект! - промъморих недоволно. Взех хавлията, изсуших внимателно лицето си и отворих вратата.

Слушах го как бърбори и едва се сдържах да не се засмея. Понякога бе толкова забавен.
- И не се съмнявай в себе си. Не си луда - каза и едва не си прехапа езика след това. Стоях и го гледах втренчено. Усетих как лицето ми почервенява цялото. Ето това не харесвах в себе си. Прекалено лесно се изчервявах.
- Значи си ме чул? - попитах, хилейки се притеснено. Не смеех да го погледна в очите. - Естествено, че си ме чул. Та ти имаш невероятен слух! Леле, колко съм глупава! - усмихнах се още по-широко и вече усещах лицето си червено като домат.
- Не си глупава - каза усмихнат той. Понечи да спомене нещо, но ад го прекъснах.
- Ще отида в хола да се облека, ще отидеш ли да донесеш вино? Аз ще се облека набързо.
- Оу, ами добре - излезе набързо от стаята, а аз побързах да извадя дрехите от чантата си.

Засмях се и нервно облизах устните си. Очите му проследиха езика ми и вдишах разко.
- Ъм, добре... Може би трябва да отида в другата стая - казах тихо, но не помръднах. Той също продължаваше да ме гледа, не мърдайки от мястото си. Прокарах нервно ръка през косата си, но хавлията започна да се спуска бързо надолу. Изписках леко и бързо се наведох да я вдигна. Но не бе достатъчно бързо. Той ме бе видял. Увих хавлията здарво около тялото си и въздъхнах.
- Май в близкото бъдеще няма да спра да се унижавам пред теб, а? - опитах се да разведря малко обстановката. Той продължаваше да ме гледа втренчено и започвах да се плаша. Клекнах за да взема дрехите си от пода, и хавлията се повдигна нагоре, откривайки бедрата ми. Събрах набързо дрехите си и се заискачвах по стълбите. Всичко мина почти перфектно, само дето хавлията ми падна точно преди да завия към стаите и аз знех, че ме бе видял. Изругах и влязох бързо в спалнята.
- Ще дойда след пет минути - подвикнах, знаеки че ще ме чуе.

Разтреперах се като лист, погален от бриза. Ръцете му бяха хладни, ноне охладиха кожата ми. Напротив - сгорещиха ме още повече. Кръвта ми бе по-гореща и от лава. Устните му обходиха шията ми, а аз потреперих. Той се отдръпна леко.
- Няма да те нараня - прошепна, гледайки ме в очите.
- Знам. Не треперя от страх - повдигнах леко вежда и впих устни в неговите. Господи, сега бе дори по-хубаво от миналия път! Всеки път, когато го целувах, усещането бе все по-добро. Не исках да свършва. Прокарах ръце по рамената му, като го драсках леко с нокти. Той изръмжа от удоволствие.
- Ти си невероятна! - впи отново устни в моите и ме понесе към леглото. Положи ме нежно и се вгледа в лицето ми. - Ако искаш, ще спра. Ще ми е адски трудно, но ще спра - притеглих го върху себе си и впих устни в неговите.
- Ако спреш ще те подпаля! - заплаших го след около минута и той се ухили.
- Тук нямам запалка - промърмори, докато слизаше с целувки надолу.
- На мен не ми трябва - прошепнах, а той застина за миг. Погледна ме объркано, а аз въздъхнах нетърпеливо: - може ли да ти обясня по-късно? В момента съм заета с друго! - той отново се усмихна и се върна към така приятното занимание.

Отдръпнах се от него, леко объркана.
- Мислиш, че ще те нараня? - прошепнах тихо. Сега аз бях наранената. Заболя ме толкова много, че явно се отличи и по лицето ми. Отдръпнах се от него. - Мислиш, че не мога да се контролирам?
- Не съм казал това - започна той, но го прекъснах.
- Недей! Наистина не трябваше да идвам тук - обърнах се с гръб към него и облякох набързо дрехите си. Когато отново се обърнах към него, страстта в погледа му се бе върнала. Минах покрай него, и тъкмо когато щях да изляза, той хвана ръката ми и ме дръпна към него. - Пусни ме! - опитах да се изтръгна от ръцете му, но хватката му бе прекалено силна. Впи яростно устни в моите.
- Толкова си инталива понякога - промърмори и разкъса дрехите ми. Гневът и болката отново бяха заменени от страстта. Зарових пръсти в косата му и обвих бедра около кръста му. Крис постави ръце на задника ми и ме долепи до стената.
- Твоят инат е дори по-голям от моя - казах тихо и свалих бързо ризата му.

Отначало помислих, че ще ма задуши, но бързо свикнах с тежестта му. Кожата му бе ледена, а моята - гореща. Огън и лед - едно перфектно цяло! Той се намести по-удобно между бедрата ми и ме погледна с опияняващия си поглед. Целуна нежно шията ми и повдигна бавно ръце. Побутнах го докато се изправи и седнах в него. Ръцете му се плъзнаха под презрамките на сутиена ми и ги свалиха бавно, откривайки гърдите ми. И както само аз си можех, започнах да се изчервявам и сведох леко глава. Той повдигна брадичката ми и аз не можех да стоя със затворени очи. Отворих ги и зачаках да видя какво ще направи. Прокара леко език по устните ми и прошепна.
- Обожавам тялото ти - прошепна тихо. Ръцете му се плъзнаха отзад и усетих как разкопча горната част на бельото ми. - Перфектна си - впи устни в моите и аз отново затворих очи. Ръзете му бавно тръгнаха надолу, обхождайки задната част на тялото ми. Спряха се на дупето ми и започнаха да го изучават.
- Кожата ти е толкова мека - промърморих, като плъзгах ръце по тялото му. - Толкова нежна - той започна да се смее и впи устни в шията ми.

Стоях и го гледах втренчено. Той искаше да ме захапе! Доближих се до таблата на леглото, взех завивката и покрих тялото си с нея. Свих се на две и зарових пръсти в косата си. Стиснах очи, надявайки се да успея да се упокоя.
- Заради кръвта ми е, нали? - казах тихо и го чух как си поема рязко въздух. - Права съм - въздъхнах тихо. Обърнах глава към прозореца и зе загледах в пейзажа навън, въпреки че не виждах нищо. Защо, защо се получаваше така? Защо не можеше да сме задено, без усложнения, без трудности? Въздъхнах тежко.
- Хей, какво означаваше това със запалката? - попита ме с по-ведър тон. Опитваше се да смени темата. Обърнах лицето си към неговото, вдигнах бавно ръка и пламъкът се появи изневиделица. Видях го как се отдръпна рязко и веднага спрях силата си. - Оу - каза само. Подсмихнах се и сълзите закапаха от очите ми.
- Никога няма да можем да сме заедно, нали? - попитах тихо. Подпрях глава на ръцете си и заподсмърчах.

- Добре - казах тихо. - Ще ти разкажа историята си. Родителите ми не са мъртви. Повечето хора си мислят, че съм сирак, щом ме видят сама на път, но това не е истина. Когато бях малка много ме обичаха, но това бе преди... - казах тихо и замлъкнах. Затворих очи и тръснах глава при спомените.
- Преди да се появи силата ти? - предположи Крис тихо. Кимнах и отворих отново очи.
- Тогава имах приятел. Казваше се Джеръд - видях как очите му се разшириха, щом употребих минало време. - Бях на четиринадесет, когато се случи. Бяхме се сдърпали с нашите и аз им бях бясна, за това отидох в Джеръд. Той винаги ме успокояваше и ме караше да се чувствам по-добре, но този път бе различно. Гневът бе различен, изпепеляващ. Когато Джеръд се опита да ме успокои, аз не само че не го напарвих, а напротив - ядосах се дори още повече. Той... - сълзите закапаха от очите ми и аз започнах да заеквам. - Той се опита... да ме прегърне... но аз го отблъснах... и когато го докоснах, ръцете ми пламнаха... - изхлипах шумно. - Аз дори не го усещах, но пламъкът... Нараняваше го, а аз не можех да го спра! Не можех да го накарам да изчезне! Уплаших се и излязох бързо от къщата, оставяйки го в пламтящата стая. Той бе жив, но не можех да го измъкна... Бях прекалено уплашена! Най-накрая пламъкът върху дланите ми изчезна и аз се обърнах към къщата му. Стаята му бе ярко обагрена в орънжево и червено... А той бе вътре! Не се бе измъкнал! Стоях и гледах, как къщата му гори... Господи, чувах го как крещи от болка - зарових лице в ръцете си и заридах. Леглото се разтресе. Усетих ръцете му върху раменете си, но не повдигнах глава. Започнах да говоря отново, но тихо. Знаех, че ще ме чува. - Върнах се бързо у дома си. Майка ми и баща ми вече бяха чули за пожара. Искаха да ме успокоят, но щом ги видях, гневът отново ме завладя и ръцете ми пламнаха мигновено. Те просто стояха и ме гледаха ужасено. Спомням си, че майка ми каза на баща ми: "Казах ти, казах ти че ще е такава! Трябваше отдавна да я отпратим!", а баща ми само кимна притеснен. Аз стоях пред тях - объркана и неразбираща какво се случва, а те говореха за това, как е трябвало да се оттърват от мен. Спомням си, че се качих в стаята си, взех повечето от дрехите си и избягах. Те дори не се опитаха да ме спрат. Просто стояха и ме гледаха как си отивам.
Спрах за малко разказа си и повдигнах глава. Не погледнах Крисчън, просто се загледах в една точка и продължих разказа си.
- Следващите две години не са ми много ясни. Скитах от град на град. Пътувах на автостоп, срещнах всякакви хора, работех къде ли не за да изкарвам прехраната си... Бях жалка картинка - подсмихнах се. - Когато станах на шестнадесет срещнах Марк. В първият миг, в който го видях, си помислих, че това е най-привлекателният мъж, който бях срещала някога. Той се приближи до мен, усмихна се съблазнително и ми предложи питие. Още, когато го чух да заговаря, разбрах какъв е и го отразях. Той, естествено, се направи на наранен и ме преследва още няколко дни, докато не ме изнерви и не му показах способностите си... Той се стресна и побърза да ми обясни какъв е и ми каза, че ще ми помогне да разбера каква съм... - спрях и го погледнах в очите. - От тогава, той е най-близикийт ми, кхъм, човек, на света - стоях и го гледах втренчено, очаквайки да каже нещо.

- Тогава за какво? - попита настоятелно той. Охх, какво можех да му кажа?
- Не исках да спираш - казах тихо. - Не исках да се отдалечаваш от мен. Не исках да те карам да се чувстваш по този начин, с тази жажда... - добавих, но той усещаше, че това не е цялата истина. - Плачех, защото не съм сигурна, че това между нас е само привличане. Преди беше, да, и нямах нищо против, но сега... Мисля, че започваш да означаваш нещо за мен, и това ме плаши... Плаша се, че някой ден ще изгубя контрол и... - не довърших и потреперих. - Разплаках се, защото си помислих как щях да се чувствам, ако се случи... Разбираш ли, тук ти не само ти си опасният! Ако ме ухапеш, аз може и да не умра! Е, няма да съм същата, но поне ще продължа да съществувам. Но ако аз изгубя контрол... Ти ще изчезнеш... Завинаги! - очевидно не заеше как да ми отвърне. Изправих се и започнах да се обличам. Отново. Не ми пукаше, че ме гледаше. Не е като да не ме е виждал... Опитах се да сложа дрехите си колкото се можеше по-бързо, но ръцете ми трепереха и не ми бе лесно. Най-накрая все пак успях, отправих се бързо към вратата и слязох на долния етаж. Тъкмно тогава телефона ми звънна и аз се запътих бързо към него и вдигнха без да поглеждам дисплея.
- Ало?
- Здравей, Сам - чух гласът на Тери. - Добре ли си? - вгледах се в Крисчън, който тъкмо вземаше бутилките, за да ги прибере отново в хладилника. Той, понеже чуваше отлично разговора, също ме погледна. Отвърнах поглед и започнах да ходя напред-назад.
- Да, добре съм. Поне физически - измърмоирх си, но естествено, и двамата ме чуха много добре.
- Сам, какво е станало? - попита ме тихо. - Ако искаш може да се видим и...
- Добре - казах бързо. Прекалено бързо. - Къде си?
- В апалтамента на Бен - естествено, къде можше да бъде. - Знаеш ли къде е?
- Не - признах си. Тя ми описа набързо как да стигна до там. - Благодаря. До десет минути ще дойда - казах и затворих. Започнах да събирам вещите в чантата си и се заъптих към вратата.
- Ще дойда с теб - предложи тихо Крис.
- Недей. Мога и сама - дори не се обърнах към него. Той се ядоса и се приближи бързо към мен.
- Какво? На обидени ли ще се правим? - заяде се.
- Виж, мисля, че сега трябва просто да обмислим ситуацията - погледнах го в очите и глупавите сълзи отново започнаха да пълнят очите ми. Целунах го леко по устните. - Моля те - прошепнах. - Не искам всичко да свърши ей така. Ще се видим по-късно - излязох и се запътих бързо към колата си.