Стигнахме най-после до мястото. Растителността я нямаше отдавна. Плодородната почва бе загинала от всичката злоба, която се таеше в сърцата на жителите на земята, но точно тук, където се намирахме, малкото късче зеленина все още си стоеше. Магията, която съществуваше точно на тези няколко сантиметра от земята, бе по-силна от отровата, лееща се в Баунтария, защото бе сътворена от любовта.
- Какво е това място? - попита Сю. - И защо само тук има трева и цветя?
- Тук, на това място, съм родена аз. - казах и коленичих до тревата. - О, майко, прости ми това, което се каня да направя. Не съм забравила обета, който ме накара да ти дам. Знам и какво вероятно ще се случи, признавайки им истината, но трябва да го направя и знам, че ще ме подкрепиш. Правя го за всички нас, майко.
- Какво ще ни кажеш? - доближи се до мен Енсиме, така бях чула да я наричат останалите и приклекна до мен, а Лийфмел сложи окуражаващо ръка на рамото ми.
- Нали помните историята, която Енсиме разказа? - погледнах всички и най-вече към невярващата, която кръстоса ръце пред гърди. - Цялата е вярна. Чичо ми, майка ми и леля ми почти са унищожили земята си, даже не почти, ами направо са я заличили от тук.
- Чакай малко, майка ти? - преглътна тежко Енсиме. - Ти си дъщеря на най-голямата?
- Не, на най-малката. Някак си е успяла да запази жителите на Силверия, пращайки ги в небесното царство, но е заплатила със силите си.
- Ами баща ти? Легендата не казва нищо за най-малката дъщеря, освен, че побеждава лошия...
- Влюбила се в баун.
- МОЛЯ? ? ?- викнаха всички в хор.
- Преди да станат такива като сега, баунтите са били като луданарите, а Баунтария е била прекрасна. Не случайно майка ми ме е родила тук. Били са женени с баща ми и тя е управлявала с него земята на народа му, но всичко се объркало... Появил се чичо ми и проклел земите на Баунтария. Направил така, че баща ми да намрази майка ми. От изпепеляващата любов между тях не останало нищо, освен пепел. Той опитал да я убие... Само това, че носела мен в утробата си я спасило.
- И? - попитаха с жадни очи всички.
- Тя избягала. Тичала ли тичала, но колкото и далече да стигала, все се връщала тук.
- Какво има на това място, че толкова я е привличало? - попита Лийфмел.
- Щом си луданарка, значи знаеш историята за страдащата жена. Разкажи им я.