Hitskin.com
Индекс
Последни снимки
-Всъщност тя се връщала тук, на това място, защото възлюбеният й обичал да гледа земите си от кулата и всяка вечер го правил. И един ден тя родила точно на това място. – довърши Ветелхата и замълча.
Историята беше интересна и едва подтиснах любопитството, което бълваше в главата ми под формата на въпроси. Но лицата на двете момичета бяха тъжни и изписаните леки бръчки ги състаряваха.
-Ветелхо, – приближих се леко аз – Вие сте наистина могъща, но това ще успее ли да пребори цялата Баунтария.
-Не. – отвърна тихо тя – Но истината е, че не си разказвахме напразно тези легенди и истории. Всичко е една загадка, която на места разкрива същността си, но някъде е оплетена и сложна.
Поклатих глава:
-Може би наистина не случайно се събрахме тук... – загатвайки за съдба видях саркастичното изражение на Мариола, но го игнорирах – Може би ние можем да пренапишем историята и да я продължим така, както трябва. И аз самата имам много въпроси забравени в миналото. Копнея да получа отговорите си. За баща ми, за произхода и силите, които притежавам.
В следващият миг се чу шум. Идваше съвсем близо до нас. „Щит” – помислих си и разстелих прозрачен, но също така и невидим кръг около всички нас. Сю ме погледна и се усмихна. „Дали и той го можеше?” От храстите се подаде само част от крак на дракон. Черната му люспеста кожа проблесна на залязващото слънце. Подадоха се и огнедишащите му ноздри, но след бавно вдишване и издишване, което разбира се беше като хиляди часове за нас, той се оттегли. Изчаках няколко минути и свалих щита.
-Нямаме време – казах разтревожено и се обърнах към скромната ни група.
Историята беше интересна и едва подтиснах любопитството, което бълваше в главата ми под формата на въпроси. Но лицата на двете момичета бяха тъжни и изписаните леки бръчки ги състаряваха.
-Ветелхо, – приближих се леко аз – Вие сте наистина могъща, но това ще успее ли да пребори цялата Баунтария.
-Не. – отвърна тихо тя – Но истината е, че не си разказвахме напразно тези легенди и истории. Всичко е една загадка, която на места разкрива същността си, но някъде е оплетена и сложна.
Поклатих глава:
-Може би наистина не случайно се събрахме тук... – загатвайки за съдба видях саркастичното изражение на Мариола, но го игнорирах – Може би ние можем да пренапишем историята и да я продължим така, както трябва. И аз самата имам много въпроси забравени в миналото. Копнея да получа отговорите си. За баща ми, за произхода и силите, които притежавам.
В следващият миг се чу шум. Идваше съвсем близо до нас. „Щит” – помислих си и разстелих прозрачен, но също така и невидим кръг около всички нас. Сю ме погледна и се усмихна. „Дали и той го можеше?” От храстите се подаде само част от крак на дракон. Черната му люспеста кожа проблесна на залязващото слънце. Подадоха се и огнедишащите му ноздри, но след бавно вдишване и издишване, което разбира се беше като хиляди часове за нас, той се оттегли. Изчаках няколко минути и свалих щита.
-Нямаме време – казах разтревожено и се обърнах към скромната ни група.
